Силна подкрепа за операциите на МВР, умерен оптимизъм за усвояване на еврофондовете, обществено напрежение по повод обявените стъпки в здравната и пенсионната реформа и намаляващо доверие към парламента и партиите за сметка на личния кредит на доверие към премиера. Това са основните тенденции, които отчита изследване на социологическа агенция "Алфа рисърч", проведено между 7 и 15 февруари.

Най-сериозен положителен ефект върху образа на правителството са имали операциите на МВР по разкриване на мрежи на организираната престъпност - 74 процента одобряват акциите, отчита изследването. На второ място е номинирането и избора на Кристалина Георгиева за еврокомисар - 71 процента, а на трето - оставката на Румяна Желева и изхода от кризата с неуспешната й номинация за еврокомисар - 63 процента.

Най-негативно според анкетираните се е отразило намерението за правителството за затваряне на болниците, които не могат да покрият критериите на здравното министерството - 68 процента не одобряват това намерение. Казусът "Желева - кандидат за еврокомисар" е получил 56 процента неодобрение, а 42 процента имат негативно отношение към неизплащането на част от задълженията на държавата към фирмите.

Противоречиво е отношението към темата за генно-модифицираните организми - 40 процента одобряват налагането на 5-годишен мораториум с промените в закона, а 37 са против такава законова вратичка.

спада - от 4.13 по шестобалната система след първите сто дни днес тя е 3.79. В същото време кредитът на доверие към правителството и премиера остава висок. Този кредит се запазва, защото към момента не се очертава някаква значима алтернатива, отбеляза Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".

Доверието към премиера Бойко Борисов през февруари е 50.5 на сто и пада с 9.5 спрямо август м.г. Доверието към лидера БСП Сергей Станишев е 14.2 на сто, също с с 8.8 по-ниско от нивото през август. Доверието към лидера на РЗС Яне Янев е 9 на сто и бележи спад с 13 на сто. Останалите партийни лидери са с доверие около 7 на сто, при повечето има спад спрямо предишни периоди. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров например има с 10.6 на сто по-ниско доверие, отколкото през август. Единствено лидерът на ДПС Ахмед Доган бележи ръст в доверието, макар и само с 1.1 на сто.

води до аналогичен процес и при политическите партии, които постепенно губят идентичност, посочиха социолозите. Спада и доверието в ГЕРБ и партиите, подкрепящи правителството. ГЕРБ в момента е подкрепяна от 45.7 на сто  - с 13.3 по-малко, отколкото през август. Сериозен спад има и при "Атака" и РЗС. Тяхната подкрепа е около 7 процента, като 13.4 на сто е загубата на доверие от РЗС, а от "Атака" - 9.9 на сто.

Социолозите обаче отчитат, че единствената печеливша и на практика без конкуренция партия, остава ГЕРБ. Втората по големина сила - БСП, има много по-ниско дверие от управляващите - 19 на сто. Парламентарното взаимодействие между ГЕРБ и подкрепящите го партии – "Атака" и "Синята коалиция" пък е донесла на двете формации по-скоро негативи, отколкото позитиви. От изборите досега доверието в "Атака" и лидера й Волен Сидеров се свива почти три  пъти (от 18 до 7 на сто). Близко е одобрението (около 7% ) към Синята коалиция и съпредседателите й Иван Костов и Мартин Димитров.

Затова може да се говори за

смятат от агенцията.

Изследването отчита спад в доверието в институциите. С изключение на вътрешния министър Цветан Цветанов и ръководените от него силови структури на МВР, доверието, към които нараства до 35% - 38%, рейтингът на ключови държавни институции като съд и прокуратура остава сравнително нисък (11% - 13%). Запазва се и измереният през декември спад на доверието в парламента (19% одобрение). Недоверието се поражда както от оценката за качеството на приеманите закони  и бързата ревизия на вече гласувани актове, така и от мнението на 54% от анкетираните, че важните решения се вземат извън парламента, а мнозинството просто се подчинява на правителството и премиера, посочиха от "Алфа рисърч".

Според данните

в момента е вътрешния Цветан Цветанов. Според 40 на сто от анкетираните той се справя успешно с работата си, докато едва 6 на сто смятат, че не работи добре. Висок е и рейтинга на външния министър Николай Младенов - 15.2 на сто подкрепа срещу 3.3 на сто неодобрение. Най-противоречиво е мнението за финансовия министър Симеон Дянков, който е посочен на трето място сред успешните министри, но и на първо сред неуспешните. Най-лошо е мнението за министрите на здравеопазването Божидар Нанев и на труда и социалната политика Тотю Младенов, но според социолозите това се дължи не толкова на личността и качеството им на работа, колкото до политиките, които прокарват.

Според изследването

22% имат член на домакинството, който в последните 5-6 месеца е загубил работата си. В 23% от домакинствата има човек, чиито реални доходи са спаднали, а при 24% има забавяне на заплащането на член от домакинството.

Увеличението на безработицата, забавянето или спада на възнагражденията  води до трудности при погасяване на кредитите. 59% хората, които имат кредит изпитват трудност да го погасяват, 12% от кредитополучателите посочват, че на практика са спрели да плащат вноските си. В резултат на тези процеси българите ограничават потреблението си - най-чувствително за облекло и транспорт, в по-малка степен за развлечения, обзавеждане и грижа за дома. Разходите за храна, които заемат най-голям дял от бюджета на домакинствата спадат най-слабо. За сметка на това  доста рязко нарастват разходите за здравеопазване - от порядъка на 13% спрямо декември 2008 г.

Освен в ограниченото потребление, кризата се проявява и в

Най-силният страх за българите е рязък спад на доходите и чувствително понижаване на жизнения стандарт (59%). Събуждат се страховете и от повишаване на инфлацията. Макар и към момента тя да е много ниска, този страх е силен поради  спомените за високите инфлационни нива от зимата на 1996-1997 г., поради което в страховете на българите кризата все още се свързва с висока инфлация. Голям е делът и на хората, които се страхуват, че в случай на заболяване няма да могат да си плащат лекарствата (43%).

Всеки трети работещ българин се страхува, че може заплатата му да бъде намалена, 41% смятат, че има риск да загубят работното си място.

във връзка със здравната реформа, отчетоха от социологическата агенция. Хората искат тази система да се реформира - 47 на сто искат радикални промени, дори са склонни да плащат допълнителни вноски. Но в същото време първоначално обявените ходове срещат негативен отзвук и не получават подкрепа.