Промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), обявени от правителството като мерки срещу формализма при разследванията и отговор на критиките на Брюксел, вчера минаха наполовина и с частичен успех през правната комисия в парламента.

Съдбата на точно тези поправки бяха решили да изчакат в Европейската комисия, преди да излязат с доклада за България по правосъдие и вътрешен ред. Министърът на правосъдието Маргарита Попова дойде да защити текстовете, и то най-вече тези, които дават право на разследващите да свидетелстват пред съда и при отсъствие на адвоката на обвиняемия да бъде назначен резервен, за да не се бави делото.

Първият беше отхвърлен, и то със съдействието на МВР, а вторият беше отложен. След като се противопоставиха на колегите си от правосъдното министерство за разпита на разследващите, от вътрешното използваха заседанието на комисията, за да прокарат поправка "Октопод".

Одобренията на протоколи от обиски по операцията се забавиха повече от 10 дни и така не можаха да бъдат използвани от съда при вземането на решение кои от задържаните по "Октопод" да останат в ареста и вчера заместник-министърът Веселин Вучков поиска да се сложи срок, в който съдът да се произнася за документите.

Още преди да започне обсъждането на НПК, депутатът от БСП Янаки Стоилов настоя то да не се провежда. "Поискахме експертиза от Венецианската комисия, защото считаме, че някои текстове противоречат на защитата на човешките права", заяви той и допълни, че е по-добре ако поправките не се приемат сега, после от становището на комисията няма да има смисъл. Всеки вече си има мнение и лично, и по парламентарни групи, възрази шефът на комисията Искра Фидосова (ГЕРБ) и се започна.

Разследващите няма да свидетелстват пред съда, реши правната комисия. По тази тема се сформира изненадваща коалиция между адвокатурата и МВР. Зам.-министърът на вътрешните работи Вучков пръв заяви, че не подкрепя идеята разследващите да се явяват пред съда. "Основното усилие на тези хора е да провеждат качествени разследвания, а сега се поражда съмнение, че ги стимулираме да не си вършат добре работата", каза той.

Според него освен това "изключителната натовареност на разследващите не позволява всяка седмица да бъдат викани по дела". Единствено Маргарита Попова защити текста и обяви, че предстои създаването на трансгранични разследващи екипи, чиито членове ще искат да свидетелстват у нас, но без промяната това ще е невъзможно. "Тогава ще трябва да приемаме такъв текст инфарктно", предупреди тя. Чуждите полицаи нямат статут на разследващи у нас, репликира я Михаил Миков от БСП.

Само допреди няколко дни от ГЕРБ обясняваха, че текстът за разпита на полицаи най-вероятно ще остане в поправките, тъй като за него настояват европейски експерти. Вчера обаче депутати разказаха, че в последните дни българските специалисти успели да убедят партньорите в Брюксел, че текстът може да е приложим в европейски страни, но в България няма да работи.

След като гласуваха няколко промени като на конвейер и без да се изкажат по тях, страстите се разгоряха, когато за обсъждане беше поставена идеята за въвеждането на запасен адвокат, който да се намесва при отсъствие на титулярния защитник по делата за тежки престъпления. Правната комисия предложи промяна в първоначалния  текст на Министерството на правосъдието.

С нея запасният адвокат се прекръства на резервен. Урежда се, че му се плаща като на служебните адвокати от Бюрото за правна помощ. Предвижда се, че той се намесва само ако избраният от обвиняемия защитник не се яви поради неуважителни причини. Последвалата дискусия се оказа безрезултатна и гласуването на текста беше отложено "за доизчистване".

Той определи текста като грозен и обяви, че обвиняемите нарочно ще карат адвокатите им да не се явяват, за да получат резервен и след това да съдят държавата в Страсбург. Димитър Лазаров от ГЕРБ обяви, че подкрепя идеята за резервен адвокат, и това предизвика Бисеров да поиска и други да си признаят, а в отговор Лазаров настоя шефът на комисията Искра Фидосова да прекрати "това възмутително сатанизиране".

Доковска заяви: "Безпокои ме държавническият подход да плащаме на адвокат, който само ще стои в залата, а ако обвиняемият каже, че му няма доверие, после ще се разправяме в Страсбург." Тя поиска да научи къде по света има подобна фигура и завърши: "В Израел има кибуци - и тях ли да въведем." Според Янаки Стоилов единственият смисъл от резервния адвокат е да се намери работа на многото завършващи десетките прави факултети.

Апелативният съдия Мина Топузова изказа "страшното си притеснение" от идеята. Решението според нея е да се налагат глоби на адвокатите при отсъствието им без уважителни причини. С подчертано спокоен тон дискусията приключи министър Попова: "Има финансови проблеми и затова трябва да спрем да приемаме закони ли? Пострадалият е в центъра на процеса и безкрайните отлагания го засягат, време е да помислим за него, защото години наред мислихме за обвиняемия."

Не без спорове, но след далеч по-кратка дискусия правната комисия одобри една от промените в НПК, срещу които има най-остри възражения на правозащитници - присъдата да може да се основава само на показанията на таен свидетел и на данни от специални разузнавателни средства. Адвокат Доковска заяви, че съдът в Страсбург е изразил загриженост от широкото използване на анонимни свидетели, дори и по дела срещу мафията.

Забравяме каква е целта на процеса - да се стигне до обективната истина, до това, което реално се е случило. Помислете отговорно и държавнически. Когато държавата не може да наложи справедливост, тя се търси по друг начин. Затова има толкова неразкрити убийства и те ще продължат", защити поправка зам. главният прокурор Валери Първанов.