- Ситуацията няма и не може да има институционално развитие. Президентът и вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков нямат пресечна точка като институции. Естественото пространство, в което напрежението трябва да бъде овладяно и по възможност рационализирано, е Народното събрание. Това, на което станахме свидетели, е проблем на недостатъчно ясно разбиране за обхвата на правомощията на институциите.

В парламентарна република президентът не е нито арбитър, нито ментор на политическия живот, той не може да изявява назидателно мнението си по отношение на когото и да е. Онова, което се чете в стенограмата, е, че всъщност г-н Дянков няма никакво значение. Г-н Първанов използва възможността, за да отправи определени послания към определени аудитории.

Рубриката, в която е публикувана стенограмата на сайта на президента, е "Изявления". Тя наистина е изявление, в което г-н Дянков е имал възможността да бъде на първи ред, за да слуша лично това, което президентът иска да каже на някакви хора.

- Опитва се да обозначи собствената си позиция спрямо правителството. При отсъствието на нормално функционираща парламентарна опозиция президентът през тази година ще бъде често изкушаван от подобна роля. Тя е несвойствена на президентската институция - той не е и не би могъл да бъде участник в политическия живот на страната, още повече в партийния.

- Тъй като не става въпрос само за това участие. Ако погледнем внимателно стенограмата, виждаме, че г-н Първанов от самото начало на монолога си започва с многострадалния икономически доклад, изготвен от неговите експерти, продължава през всички ситуации, които са били свързани по някакъв начин с изявите на г-н Дянков,  завършва с  послание по-скоро срещу управлението на правителството на ГЕРБ, тъй като все още не е директно насочено към министър-председателя.

Изглежда по-лесно да се говори на Дянков, а пък да се разбира, че става дума за цялостна оценка на правителството. Това не е работа на държавния глава, той не е страна в партийния и политическия живот в страната.

- Той знае много добре, че правителството има ограничени възможности да влияе върху президентската институция. Освен всичко останало очевидно е, че президентът има определени амбиции в политически план. Аз не изключвам това да е отзвук на друг тип отношения, свързани по-скоро с външната политика.

- Да. Става дума за енергийните проекти и позицията на правителството отпреди седмица, която по-скоро поддържа желанието за бързо приключване на преговорите по АЕЦ "Белене". Позиция, която беше съгласувана и с Европейската комисия.

От министър-председателя бяха отправени ясни послания за това, че България ще се стреми към обща енергийна позиция на ЕС, а не към двустранни преговори с руската страна. Всичко това по някакъв начин рефлектира в подобен тип завихряния в политическия живот. Те са фалшиви в основата си, тъй като формално се говори от името на институции, но всъщност не става дума за институционален сблъсък.

- Този интерес многократно и много категорично беше заявяван дори отвъд границите на правомощията на президента. В неговите конституционни правомощия не е включена възможността той да води преговори от името на България.

Той има възможността да преподпише международни договори, но не може да води преговори. А финалната фаза на преговорите за проектите "Белене", "Бургас - Александруполис", "Южен поток", които бяха сключени с руската страна, беше водена директно от президента. По тях като че ли беше постигнато накрая съгласие в столичния бар "Синатра". Имаме сериозни прекрачвания на границата на президентските правомощия.

- Това изглежда много вероятно. Засега подобен политически проект стои в сферата на предположенията, но през последните 2-3 години част от интелектуалните и експертните среди около президентската администрация се опитват да разработват различни сценарии в това отношение.

Очевидно, че след края на втория си президентски мандат Първанов няма да се оттегли от политиката. Вероятността той да бъде ангажиран с конкретен партиен проект е напълно реалистична, съвсем друг въпрос е, че той има право да се занимава с това, след като престане да бъде президент на републиката.

- Опитва се да се обозначи. Това е трета или четвърта негова акция през последните месеци, очевидно е, че тази година ще бъде изпълнена с подобни опити в посока да се обозначи, разграничи и позиционира в политическото пространство. В стратегическото планиране на администрацията на президента цялата 2010 г. е заредена вече с подобен тип акции.

- Ще го разберем в началото на 2012 г., когато вече няма да е президент. В най-добрия случай той би могъл да участва в избори през 2013 г. Струва ми се, че тази огнева подготовка е твърде изпреварила времето си, тъй като той първо трябва да завърши успешно мандата си и след това да се занимава с партийно строителство.

Той е избран за президент, не е избран за баща на нацията и за изразител на свещения дух на българската нация. Между другото много се спекулира с фразата в конституцията, че той е изразител на единството на нацията. Той е избран чрез преки избори, а не чрез някакъв мистичен ритуал, в който духът на нацията го е посочил като негов изразител.

- Изглежда разумен съвет, особено в момента, когато ГЕРБ е единствената влиятелна политическа сила, чиято подкрепа не намалява независимо от противоречивите оценки за досегашното управление на кабинета.

- Съмнявам се. Поне засега не забелязвам.

- Има лични мотиви, усещане на накърнено самолюбие, което никого не интересува. Личните чувства на един политик не би трябвало да бъдат предмет на обществена дискусия.

- Ще трябва да бъде намерен баланс. В момента няма никакъв смисъл от нагнетяване на напрежението, тъй като то няма да остане в диалога между "Дондуков" 1 и 2, а ще влоши допълнително ситуацията в страната. От тази гледна точка колкото по-рано бъде нормализиран диалогът между институциите, толкова по-добре. За да бъде нормализиран, диалогът трябва да престане да бъде личен.

- Реално погледнато, Народното събрание има възможност да предприеме различни ходове в тази ситуация.

- Това е нормалното, защото все още сме парламентарна, а не президентска република. Струва ми се, че желанието на кабинета и на мнозинството ще бъде по-скоро да тушират противопоставянето, отколкото да го изострят допълнително.

- Струва ми се, че може да се постигне някакво съгласие относно определени граници на влияние и ненамеса в делата на други институции. Позицията на Борисов е да няма открит конфликт срещу президента. Предполагам, че и в момента ще бъде потърсен вариант за туширане на напрежението.

Борисов няма нужда от нов фронт в тила си към президентската институция.

Проблемите, които има в управлението, свързани с кризата, с много тежки социални въпроси са предостатъчни, за да има нужда и от още един фронт на противопоставяне. По-скоро ми се струва, че с пестеливите си коментари по темата дава ясен сигнал, че не трябва да продължава противопоставянето, тъй като е безсмислено.

- По-скоро да. Това не е първият случай само от началото на тази година.