- С идването на власт ГЕРБ обяви, че ще се заеме с дълго отлаганата здравна реформа. Правителството лансира пакет от  мерки за затягане на финансовата дисциплина в сектора, за да не изтичат средства за ненужни прегледи и хоспитализации.

Парите на здравната каса за 2010 г. бяха намалени с около 500 млн. лв. На болниците бяха наложени делегирани бюджети (лимити) с идеята касата да не плаща над тях независимо от лекуваните пациенти. Самите бюджети на лечебните заведения бяха намалени от 40 до 60%.

Втората задача беше да се преструктурира болничната помощ, за да отпаднат лечебните заведения, които не отговарят на стандартите. Кабинетът обяви намерение да вдигне здравната вноска през 2011 г. на 10% и да включи в задължителното здравно осигуряване и частните здравни фондове, за да се премахне монополът на НЗОК.

Министър Божидар Нанев заяви, че до края на 2009 г. ще бъдат готови законите, които ще променят здравния модел. Очакванията на министъра бяха от март-април 2010 г. всички българи да могат да си изберат допълнителен здравен фонд, който да плаща от януари 2011 г. непокриваните от касата медицинските услуги.

- Затягането на финансовата дисциплина на практика се отложи, след като премиерът Бойко Борисов обеща, а финансовият министър Симеон Дянков потвърди, че за здравеопазване ще бъдат осигурени 350 млн. лв. допълнително. На болниците ще се плаща за всяка извършена дейност, дори да е над лимитите.

Някои лечебни заведения получиха гратисен период от една година, за да могат да изпълнят изискванията на касата. Засега от системата отпаднаха само 12 болници, които бяха фалирали още преди 2009 г. Не са приети и промени в законите, за да се включат частните фондове в задължителното здравно осигуряване. Срокът е удължен до средата на годината. Вместо от 2011 г. миналата седмица управляващите решиха да вдигнат здравната вноска още от април тази година, но вчера се отказаха.

- Под заплахата от лекарски стачки и под напора на протести управляващите започнаха да отстъпват и да забавят хода на реформата. Няма и достатъчно средства за превръщането на болници, които ще бъдат закрити, в хосписи.

- Забавянето на реформата оставя сектора без необходимите му финанси, а същевременно ще продължат да изтичат пари точно защото секторът е нереформиран, е мнението на председателя на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов.

- Дългосрочна стратегия за развитието на пенсионната система през призмата на застаряването на населението и намаляването на раждаемостта. Това беше целта пред създадения през септември 2009 г. Консултативен съвет по пенсионната реформа към министъра на труда Тотю Младенов. Четири месеца по-късно експертите излязоха с предложения за финансовото стабилизиране на системата, за намаляване на зависимостта й от републиканския бюджет и за промени, които трябваше да доведат до повишаване на пенсиите.

- Дебатите обаче се концентрираха изцяло върху вариантите за повишаване на пенсионната възраст и осигурителния стаж. Работодатели, икономисти и анализатори на трудовия пазар коментираха, че решенията в тази посока са неизбежни заради непрекъснатото нарастване на дефицита в НОИ.

Дискусията беше отложена, по думите на министъра на труда временно, защото сега приоритетите на правителството са здравната реформа и борбата с безработицата. Според икономисти, политици и работодатели промените в пенсионната система няма да се случат през този мандат. "Подобен тип реформи се правят в началото на мандата, когато правителството е с най-висок кредит на доверие", заяви Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Същото мнение преди време изрази и председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Според депутата от ДПС Хасан Адемов паралелното осъществяването на здравната и пенсионната реформа е въпрос на политическа воля.- Отстъплението дойде дни след като синдикатите заплашиха с национални протести и заявиха, че който "пипа възрастта за пенсиониране, ще пада от власт".

- Отлагането на реформата ще засили натиска върху държавния бюджет при покриването на дефицита в осигурителните фондове, ще увеличи социалната цена на промените и ще остави пенсиите малки, коментираха експерти.

- Министърът на образованието Сергей Игнатов обяви твърдото си решение Българската академия на науките (БАН) да се реформира спешно. Откакто е на поста, а и като ректор на Нов български университет, той казва, че академията трябва да се промени, като се въведе нов модел. "В БАН има големи учени, но системата е така структурирана, че не се получава резултат от техния труд.

Проблемът е, че БАН обслужва една икономика, която вече не съществува", заяви той през ноември. Според него сериозната реформа трябваше да включва свиване на институтите и те да започнат "да работят много активно с университетите, а не да съществуват сами по себе си".

Проектът за промени на академията, подготвен от самата академия и представен в края на ноември, предвиждаше от 69 института да останат 40.

- Последва изказване на министъра, според което "по-мекият и по-работещ вариант е не да се сливат институти, а да продължи процесът на пенсиониране и освобождаване от "мъртви души" и да се сключват рамкови договори за съвместна дейност между институти и университети".

В крайна сметка проектът на БАН предвижда намаляване на бройката институти, пенсиониране на учени и създаване на изследователски университет към БАН, който да обучава бакалаври, магистри и докторанти, както и създаването на младежка академия, в която ще работят хора до 40-годишна възраст.

-Досега от всички намерения се изпълнява само това за пенсионирането. Продължават анализите и дебатите по академичния проект за промени.

-Една от причините за това състояние - общо споделяното убеждение в академията, че с промените в такава институция не бива да се бърза.

- Действията и резултатите се очакват

- Още в началото на управленския си мандат от ГЕРБ обявиха, че няма да правят радикални реформи в наказателната политика, а ще залагат на конкретни мерки за намаляване на формализма при разследванията и ускоряването на съдебните дела. Тежките процедури и забавянето на делата са основните критики на Европейската комисия. Това бяха мотивите и за внесените от Министерството на правосъдието поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

 - Парламентарната правна комисия одобри идеята за резервен адвокат, който да се назначава по дела, за които има риск да се забавят заради отсъствието на титулярния защитник. Прокурорите ще могат да протестират връщането на делата за доразследване. Редовите полицаи получиха право да участват в разследване. Всяко сложно дело ще може да се възлага на следовател.

- ГЕРБ отстъпи от идеята  разследващите да дават показания в съда за всичко, което са видели на местопрестъплението, при обиск, претърсване и изземване. Предстои да се види дали ще мине предложението на кабинета да се премахне две годишният срок за разследване на престъпленията, замислен като бариера срещу явлението "вечен обвиняем".

Все още не се е състояла обещаната в 57-те мерки на правителство за съдебна реформа и борба с организираната престъпност и корупцията промяна в Закона за съдебната власт. Идеята беше с поправки в нормативния акт да се подобрят правилата за избор на шефове в системата и да се въведе специализация в работата на магистратите.

- Предстои практиката да покаже доколко ефективни ще бъдат промените в НПК. 

- Още преди идването си на власт от ГЕРБ заявиха, че са решени  да приключат най-накрая интеграцията на Генералния щаб в Министерството на отбраната. Намеренията бяха лансирани от тогавашните  военни експерти на партията Аню Ангелов и Валентин Радев, сега  министър и зам.-министър на отбраната.

- Намеренията за интеграция на цивилни и военни бяха изпълнени частично. Все пак управленията и дирекциите в Щаба по отбраната и военното министерство ще бъдат обединени. Въвежда се и фигурата на постоянен секретар на отбраната, който де факто ще управлява военното министерство заедно с началника на отбраната (бивш началник на ГЩ).

- Най-съществената промяна, от която зависеше целият интегриран модел – на кого ще бъде подчинен началникът на отбраната, отпадна от новите текстове на закона за отбраната. Предложението на ГЕРБ беше началникът да бъде  подчинен само на министъра на отбраната.

След наложеното от президента Георги Първанов вето над закона, с което в този пункт управляващите се съгласиха, обаче беше възстановен старият модел на подчиненост на най-високопоставения военен – на президента и на министъра на отбраната, което винаги е създавало напрежение.

- Ветото, наложено от държавния глава, попречи на пълното интегриране на генщаба в министерството на отбраната. 

- Минусите от направената по този начин реформа са повече, отколкото плюсовете. Причината е, че запазването на двувластието в армията на практика блокира работата на интегрирания модел.