Евроюристи направиха на пух и прах проекта за конфискацията

Та-ра-тата!

• 5 19
• Докладване

Комунист пише закони-виц...

• 17 26
• Докладване

Е тази г-жа нали беше велика прокурорка?
Защо е написала в ЗИД-а такива глупости?

• 9 43
• Докладване

Да не ги е писал тези закони Цветан "Овчаркия скок" Цветанов?

• 26 29
• Докладване

Тъй, тъй, тъй - не виждате ли дългата космата ръка на Красьо Черничкия и в Брюксел ?
Нихната камунистическа мама !
Кой дебил искаше наскоро законите да му ги пишат прокурорите?

• 12 30
• Докладване

А къде остана фундаменталното право на обикновените хора да не бъдат грабени!? А, да! Разбира се! Това е второстепенно по отношение на святата частна собственост! Пък независимо дали е придобита чрез престъпления. Печално, но оглупяваме все повече и повече.

• 19 16
• Докладване

Тези неграмотници от ГЕРБ съвсем изперкаха!
Така е като ни "управляват" пожарникарири ,вифаджий завършили РАБФАК и комплексари!

• 9 33
• Докладване

Да на конфискациите не на Европа с фалшифите и ценности за правата на гражданите. Ние гражданите нямаме нужда от повече от панелен апартамент и фолксваген голф, как така има хора, които живеят в тухлени апартаменти, искаме справедливост!!!

• 15 11
• Докладване

На стадиона всички съдии.С картечницата ще им напишем пропуска за отвъдното.

• 18 10
• Докладване

Имаш предвид София , нали?

• 0 3
• Докладване

Абе вие луде ле сте бе? Знаете ли кога ще направят такъв закон и той ще влезе в сила. На куково лята. Нали тези, на които трябва да се конфискува имуществото управляват държавата. Познайте кога ще си отрежат сами главите. Много е просто да вземат един закон на Ирландия или Англия например и с малки корекции да го приложат в България, но познайте кога ще стане. Ще продължават да правят подобни циркове с полуграмотни проекти и разни комисии, докато всичко незаконно се легализира и тогава новобогаташите сами ще искат здраво законодателство, за да им се пазят по-добре парите.

• 4 14
• Докладване

Това е поредният некадърен министър на правосъдието....

• 3 14
• Докладване

дано госпожата от снимката прочете мненията,но се съмнявам дали ще ги разбере

• 1 12
• Докладване

Пак мислихме добре, а стана както винаги...

• 1 10
• Докладване

Защо , дявол да го вземе, тази ВЕНЕЦИАНСКА КОМИСИЯ ми навява асоциации , като за СИЦИЛИАНСКА МАФИЯ ?!? ГЛЕДАМ И НЕ ВЯРВАМ НА УШИТЕ СИ !?! Сигурно , защото Станишев и другите като него твърдяха, че в ТАТКОВИНАТА ни нямало МАФИЯ, а Гоце едва чак на ДРУГАРСКИЯ СЪД над С.Дянков , подхвърли темата за някакви си олигарси , икономически досиета и т.н. и т.н... !!!

• 10 4
• Докладване

Да поканят някой новозавършил юрист в Германия. Ще свърши работа.

• 4 4
• Докладване

каво се чудите , вежти кой твори законите и кой им е шеф на законотворците - оня лайновоз Федосова , полуграмотен юрист завършила някакво килийно училище , въобще цирковата група е във вихара

• 0 14
• Докладване

Абе долуписалите тези хора са на6и братя и сестри, най-близката ни кръв. Засрамете се бе хайвани. Стига с тая злоба бе комплексари! В кой век живеете?
Нека са македонци, нека си говорят техния език. Стига с тая история, тя до никъде не води. Бъде6тето е пред нас, на6ите деца.
Само добросъседските отно6ения са ни от полза и с турци, с гърци , със сърби.
Не си видите посрания задник, ами и вие 6те спирате за Европа, а то мястото ви е в джунглата с тия писания.
Серсеми ниедни я...

• 7 3
• Докладване

Ами много жалко, пак станахме за резил! И пак има защо!

• 1 10
• Докладване

Предлагам по 10000лв глоба за всеки предложен"сбъркан"член в проектозаконите.Така тези които ги предлагат ще започнат и да ги мислят.

• 2 8
• Докладване

Демокрация = пълни права за крадци и богаташи /независимо как са се сдобили с парите/ а беден ли си да го духаш - данъци,данъци и пак данъци..., първите не плащат данъци защото всичко е на измислената фирма , която винаги работи без печалба.

• 7 1
• Докладване

Ето:
ПРОЕКТ


ЗАКОН ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО



Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
(2) На отнемане по реда на този закон подлежи незаконно придобито имущество, което не подлежи на възстановяване или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони.
Чл.2. Целите на този закон са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпление или друг вид незаконна дейност.


Глава втора

ОРГАНИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ

Чл. 3. (1) Комисията за установяване на незаконно придобито имущество, наричана по-нататък "комисията", е специализиран държавен орган за извършване на проверка и установяване на имущество, което е придобито от незаконна дейност.
(2) Комисията е юридическо лице със седалище София и първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Комисията е постоянно действащ орган, който се подпомага от администрация.
(3) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Председателят на комисията се назначава от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете се назначава от президента на републиката.
(4) Членовете на комисията се назначават, съответно избират, за срок 5 години с право на не повече от два последователни мандата.
(5) Членове на комисията могат да бъдат дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по съответната специалност. Председателят на комисията е лице с висше юридическо образование.
(6) Членовете на комисията не могат да:
1. упражняват търговска дейност или да са неограничено отговорни съдружници, управители или да участват в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества, кооперации, държавни предприятия или юридически лица с нестопанска цел;
2. получават възнаграждения за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни или обществени организации, търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права.
(7) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват предсрочно от съответния орган при:
1. смърт;
2. подаване на оставка;
3. обективна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер;
5. несъвместимост по ал. 6;
6. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
(8) При прекратяване на правомощията на член на комисията на негово място се назначава, съответно избира, нов член от съответната квота, който изпълнява мандата до изтичането му.
(9) Териториални звена на комисията са териториалните дирекции.
(10) Органи на комисията в производството по установяване на имущество, придобито от незаконна дейност, са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции. За директори на териториалните дирекции се назначават лица с висше икономическо или юридическо образование.
(11) Комисията приема устройствен правилник за организацията и дейността си, който се обнародва в "Държавен вестник".
(12) Стажът на лицата ал. 5 и ал. 10, както и на лицата, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и правоспособност, се зачита за стаж по специалността съгласно Закона за съдебната власт.
(13) Стажът на лицата по ал. 5 и ал. 10, и на лицата, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността.
(14) Членовете и служителите на комисията не могат да членуват в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършват политическа дейност.

Чл.4. Председателят на комисията:
1. представлява комисията;
2. организира и ръководи дейността;
3. насрочва и ръководи заседанията;
4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;
5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон.

Чл. 5. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.
(2) Основното месечно възнаграждение на заместник-председателя е 90 на сто от възнаграждението на председателя.
(3) Другите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
(4) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Чл. 6. (1) Комисията взима решения за:
1. образуване и прекратяване на производство за установяване на незаконно придобито имущество;
2. удължаване на срока по чл.14;
3. внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконна дейност;
4.сключване на съдебна спогодба;
5. назначаване на директорите на териториалните дирекции;
6. определяне на инспекторите по предложения на директорите на териториалните дирекции;
7. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.
(2) Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от членовете. Решенията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 се мотивират.
(3) Комисията представя на Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет годишен доклад за дейността си до края на март на следващата година, който се публикува на страницата на комисията в Интернет.

Чл. 7. Членовете и служителите на комисията задължително се застраховат срещу злополука за сметка на републиканския бюджет.

Чл. 8. (1) Носенето на служебно оръжие се осъществява при условията и по реда на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
(2) Председателят на комисията със заповед определя между служителите с достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно” тези, които могат да носят служебно оръжие.

Чл. 9. Информацията, която е станала известна на органите за установяване на имущество, придобито от незаконна дейност, при осъществяване на правомощията им по този закон, не подлежи на разгласяване.

Глава трета

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

Раздел I
Основание за започване на производство.

Чл. 10. (1) Производството по този закон се образува за установяване на несъответствие между имуществото на проверяваното лице и неговите доходи, което надвишава 60 000 лв.
(2) Производството се образува с решение на комисията въз основа на уведомления от органите по чл. 11, по сигнали на граждани, на държавни органи, юридически лица и организации, които съдържат конкретни данни, както и в други случаи по преценка на комисията.

Чл. 11. (1) Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции по чл. 3, ал. 10 за всеки случай на образувано наказателно производство за някое от престъпленията по изброените текстове на Наказателния кодекс:
1. чл. 108а, ал. 1 и 2; чл. 109, ал. 1 и 2;
2. чл. 116, ал. 1, т. 7 и 10;
3. чл. 142 и 142а;
4. чл. 155, 156, 159;
5. чл. 159а - 159в;
6. чл. 195, ал. 2 и 3 и 196а;
7. чл. 199;
8. чл. 201 - 203;
9. чл. 209 - 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5, чл. 212а, 213;
10. чл. 213а - 214;
11. чл. 215, ал. 2, т. 1;
12. чл. 217;
13. чл. 220 и 225в;
14. чл. 227в, 227г и 227е;
15. чл. 233, 234, 234а, 234б и 235;
16. чл. 242 - 242а;
17. чл. 243 - 246 и чл. 249 - 252;
18. чл. 253 и 253а, ал. 1 и 2 и чл.
19. чл. 254б, чл. 255 – 256, чл. 259 и 260;
20. чл. 278, 278б и 280
21. чл. 282, 283 и 283а;
22. чл. 301 - 306;
23. чл. 308, ал. 2, 3 и 5 и чл. 310;
24. чл. 319а, ал. 2 – 5, чл. 319б, ал. 3 и чл. 319д, ал. 2;
25. чл. 321, ал. 1 - 3 и ал. 5, чл. 321а и чл. 327, ал. 1 - 3;
26. чл. 337, чл. 339, чл. 346, ал. 2, т. 4 , ал. 3, ал. 5 и ал. 6, чл. 349а, ал. 2;
27. чл. 354а, чл. 354б, ал. 4 - 6 и чл. 354в, ал. 1 – 3;
(2) Органите на Националната агенция за приходите и на Агенция „Митници” уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на образувано административнонаказателно производство по:
1. чл.176, 177 и 180 от Закона за данък върху добавената стойност;
2. чл. 73 и 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
3. чл. 15 – 17, чл. 151, чл. 267, чл. 268, чл. 270 и чл. 277 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
4. чл. 233, ал. 1 - 3, чл. 234 - чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците;
5. чл. 19, чл. 122-124 и чл. 275 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Министерството на правосъдието уведомява директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на образувано наказателно производство в друга държава или влязла в сила присъда на чуждестранен съд срещу български граждани за престъпления, аналогични на посочените в ал.1.
(4) Бюрата за съдимост при районните съдилища и Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието уведомяват комисията за лицата, осъждани два или повече пъти с влязла в сила присъда за умишлени престъпления от общ характер в течение на период от шест години, независимо дали са реабилитирани.
(5) Органите, които извършват проверка за конфликт на интереси по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси уведомяват комисията при установяването му.

Чл.12. Уведомлението съдържа информация за:
1. лицето, срещу което е образувано наказателно или административнонаказателно производство или производство по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
2. извършеното престъпление или нарушение или установения конфликт на интереси;
3. периода на престъпна дейност или на извършване на нарушението, или на изпълнение на публична длъжност при наличие на конфликт на интереси;
4. имуществото на лицето, ако има данни за това.

Чл.13. Длъжностни лица, на които в кръга на службата им станат известни обстоятелства относно придобиването пряко или косвено на имущество от незаконна дейност, са длъжни да съобщят за това на органите по чл. 3, ал. 10 и да им предоставят сведенията, с които разполагат.

Чл. 14. Производството по този закон започва с проверка, която не може да продължи повече от 10 месеца. По изключение комисията има право еднократно да удължи този срок с три месеца.

Чл. 15. (1) Органите по чл. 3, ал. 10 извършват проверки и събират доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито незаконно.
(2)Органите имат право да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи, търговци, банки, кредитни институции, други юридически лица, нотариуси и частни съдебни изпълнители.
(3) Задължените лица представят поисканата информация в срок до един месец.

Чл. 16. Държавните органи предоставят на органите по чл. 3, ал. 10 достъп до информационните си фондове и регистри по ред, определен със съвместни инструкции.

Чл. 17. Органите по чл. 3, ал. 5 и 10 могат да поискат от съда разкриването на банковата тайна по чл.62, ал.6, т.4 от Закона за кредитните институции и тайната по чл. 35 от Закона за пазарите на финансови инструменти, когато това е необходимо за целите на този закон.

Чл. 18. (1) Органите по чл. 3, ал. 10 проверяват:
1. имуществото, правното основание за придобиването му и неговата стойност;
2. трансформацията на имуществото;
3. доходите на проверяваното лице;
4. платените от проверяваното лице публичноправни задължения към държавата и общините;
5. обичайните и извънредните разходи на проверяваното лице;
6. данъчните декларации на проверяваното лице;
7. други обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица.
(2) При осъществяване на проверката по ал. 1 органите по чл. 3, ал. 10 имат право да:
1. изискват обяснения от проверяваното лице;
2. назначават вещи лица;
3. събират писмени доказателства;
4. изискват от физически лица сведения, обяснения и документи с оглед установяването на произхода и стойността на имуществото;
5. изискват нормативно определените документи за произхода на средствата и начина на придобиване и разпореждане с имуществото на юридическото лице;
6. събират и проверяват и други доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото;
7. извършват проверка в жилищни и служебни помещения и изземват предмети и книжа съдържащи данни, които могат да имат значение за производството по този закон.
(3) В случаите по ал. 2, т. 7, когато не е възможно да се вземат копия, извлечения или записи, се изземват оригиналите.

Чл. 19. (1) Органите по чл. 3, ал. 10 имат право да изискват от проверяваното физическо лице да представи в 14-дневен срок писмена декларация за:
1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни, сухопътни или водни плавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци;
2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;
3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството;
4. извършените през проверявания период сделки с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества и друго имущество от съответното лице и членовете на неговото семейство, както и източниците на средствата за извършването на тези сделки;
5. задълженията към трети лица, когато те са отразени в годишните данъчни декларации.
(2) Когато лицето по ал. 1 е починало, декларацията се изисква от неговите наследници и заветници.
(3) Декларация по ал. 1 може да се изиска и от третите лица, които са придобили имущество от проверяваното лице, както и от лицата, за които има данни, че са придобили на свое име имущество със средства на проверяваното лице.
(4) При проверка на имуществото на юридически лица декларация се изисква от лицата, които ги представляват, управляват или контролират, както и от всички лица, които са ги представлявали, управлявали или контролирали през проверявания период. В декларацията се посочват съответно обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 5, отнасящи се до юридическото лице по чл. 24.
(5) Органът, поискал представянето на декларацията определя периода, за който се отнася.
(6) Образецът на декларацията по ал. 1 се утвърждава от комисията и се обнародва в "Държавен вестник".



Раздел II

Предмет на отнемане

Чл. 20. (1) По реда на този закон се отнема имущество, за което не се доказва законен произход, ако има несъответствие между имуществото и доходите на лицето, което надвишава 60 000 лева.
(2) В тези случаи от лицето се отнема незаконно придобитото имущество за разликата над 60 000 лева.
(3) Ако лицето е починало, имуществото се отнема от неговите наследници или заветници до размера на полученото от тях.
(4) На отнемане подлежи и имущество, прехвърлено на трети лица, които са го придобили на свое име със средства на проверяваното лице, чийто източник е незаконен, или са знаели или предполагали за незаконния произход на имуществото или че се прехвърля, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произхода или действителните права върху него.

Чл. 21. Сделките с незаконно придобито имущество са недействителни по отношение на държавата, когато са:
1. безвъзмездни сделки, сключени с трети физически и юридически лица;
2. възмездни сделки, сключени с трети физически и юридически лица.

Чл. 22. Подлежи на отнемане при условията и по реда на този закон и имуществото, прехвърлено през проверявания период на съпруг, лице, с което проверяваното лице се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, по съребрена линия – до четвърта степен включително и по сватовство - до втора степен включително, както и лица, свързани с проверяваното лице.

Чл.23. До доказване на противното се смята придобито изцяло за сметка на проверяваното лице имуществото, придобито по време на брака в:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.

Чл. 24. При условията и по реда, определени в този закон, се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от незаконна дейност, което е включено в имуществото или е придобито от юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице. Имуществото се отнема и в случаите на правоприемство на юридическото лице.

Чл.25. Стойността на придобитото или отчужденото от проверяваните лица имущество се определя по следния начин:
1. за имущество, придобито от държавата или обществени организации – по покупната цена;
2. за имущество, придобито от граждани и юридически лица, или за построени сгради – по пазарни цени към момента на придобиването или по време на построяването;
3. за отчужденото имущество - по пазарни цени към момента на отчуждаването.

Чл.26 (1) В случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло трансформирано в друго имущество, на отнемане подлежи трансформираното имущество.
(2) Когато имуществото e прехвърлено на трети добросъвестни лица по възмезден начин или когато липсва, се присъжда неговата равностойност към момента на прехвърлителната сделка.
Чл. 27. Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 25-годишна давност. Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото. Давността се прекъсва със започване на производствата по чл.14 и чл.45


Глава четвърта

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ И ОТНЕМАНЕ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ


Раздел I

Обезпечителни мерки

Чл. 28. (1 ) Налагането на обезпечителни мерки върху имущество, придобито от незаконна дейност, се извършва по решение на комисията въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция.
(2) Комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателства по този закон искане за налагане на обезпечителните мерки пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото са включени недвижими имоти - по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.

Чл.29 (1) Съдът налага следните обезпечителни мерки:
1. възбрана върху недвижим имот или кораб;
2 запор на движими вещи, вземания на длъжника и участие на длъжника в юридически лица;
3. запор на банковите сметки на длъжника;
4. запор върху дълготрайни материални активи по балансова стойност на контролираното юридическо лице.
5. други подходящи мерки
(2) Обезпечението обхваща и лихвите и придобиването на други граждански плодове от имуществото, върху което е наложена.
(3) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска.

Чл. 30. (1) Съдът се произнася в 2-дневен срок от постъпване на искането с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителната мярка. Определението, с което се допуска обезпечението, подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Определението, с което се допуска или отказва обезпечение може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда

Чл.31 (1) След влизане в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки, или на член на неговото семейство;
2. плащане на издръжка;
3.плащане на публичноправни задължения към държавата;
4.плащане на възнаграждения за положен труд;
5. задължително социално и здравно осигуряване;
6. заплащане на разноски, необходими за запазването и поддръжката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки;
7. заплащане на разноски във връзка с производството по този закон;
8. заплащане възнаграждението на синдика в производство по несъстоятелност.
(2) Разрешението се издава за всеки конкретен случай по мотивирана молба на заинтересованото лице, а когато се отнася до плащане на задължение към държавата – по искане на комисията въз основа на предложение на директора на съответната териториална дирекция.
(3) В тези случаи съдът се произнася в 2 - дневен срок от постъпването на молбата.
(4) Имущество, което подлежи на бърза развала или запазването му е свързано с големи разходи, се продава от органите на Националната агенция за приходите по реда, определен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като получената сума се внася в специална банкова сметка.
(5) При опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане с имуществото съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхранява това имущество.

Чл. 32. (1) При запор на движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).
(2) В случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи. Не се допуска промяна на регистрацията преди вдигането на запора.
(3) В случаите, когато запорът се налага върху гражданско въздухоплавателно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху въздухоплавателното средство, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо държавата.
(4) В случаите, когато запорът се налага върху земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съобщение за наложения запор се изпраща до общината, в чийто регистър подлежи на регистрация запорираната земеделска или горска техника. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху земеделската или горската техника, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо държавата.

Чл.33. (1) Запорът върху върху ликвидни и изискуеми вземания, които проверяваното лице има към физически и юридически лица, се налага с изпращането на запорно съобщение.
(2) Запорът се смята наложен от момента на връчване на запорното съобщение. Запорното съобщение се изпраща на проверяваното лице, на третото задължено лице и на банката, в които третото задължено лице има сметки.
(3) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, нарежда се на лицето, което държи заложената вещ, да не я предава на длъжника и да я предаде на съдебния изпълнител.
(4) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.

Чл.34. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от проверяваното лице.

Чл.35. До доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения превозни средства, офиси, каси или сейфове.

Чл.36. Налагането на запор върху вземания по изпълнителни листове се извършва чрез опис и изземване на изпълнителните листове от съдебния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на изпълнителните листове в банка се съставя протокол.

Чл.37. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става по номинална стойност чрез опис и изземване на книжата от съдебния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на наличните ценни книжа в банка се съставя протокол.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от момента на получаване на запорното съобщение.
(3) Запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява и дружеството. От момента на получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител. Централният депозитар оповестява незабавно на съответния регулиран пазар за наложения запор.
(4) Запорът върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистъра на държавните ценни книжа.
(5) Запорът върху ценни книжа има действие от момента на връчването на запорното съобщение.
( 6 ) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(7) Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение да съобщят на съдебния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.
(8) Запорът върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до дружеството и има действие от датата на получаване на запорното съобщение. По искане на съдебния изпълнител запорът се вписва по реда за вписване на особен залог върху дялове от търговски дружества в търговския регистър.

Чл. 38. Налагането на запор върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето й по сметката на съдебния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на Българската народна банка за деня за съответната валута.
Чл. 39. (1) Налагането на възбрана върху недвижим имот или кораб се извършва чрез вписване на обезпечителната заповед от съда по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. За възбраната се изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози. Особен залог, вписан след възбраната, не може да се противопостави на публичното вземане на държавата.
(2) За наложената възбрана върху кораб се изпраща съобщение до изпълнителна агенция „Морска администрация” за вписване в съответните регистри на корабите. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху кораба, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо държавата.

Чл. 40. (1) Доколкото в този закон не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от Гражданския процесуален кодекс. Комисията може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно.
(2) От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.
(3) Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от проверяваното лице след запора.
(4) Прехвърляне на дялове и акции, включително поименни, след запорното съобщение няма действие по отношение на държавата.

Чл. 41. По искане на комисията съдът може да отмени наложената обезпечителна мярка, ако в хода на производството се установи, че имущество, върху което е наложена мярка, има законен произход .

Чл. 42. В случаите на производство по несъстоятелност или за прекратяване на юридическото лице или на едноличния търговец, което е започнало след налагането на обезпечителни мерки, имуществото, спрямо което са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, се изключва от масата на несъстоятелността, съответно от имуществото, подлежащо на ликвидация.

Чл.43. За неуредените в този раздел случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 44.(1) По реда на този закон може да се наложи и обезпечение върху имущество на територията на Република България, придобито от извършена в страната или чужбина незаконна дейност, за което има искане от компетентните органи на друга държава.
(2) Обезпечението се налага, ако е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.




Раздел ІІ

Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконна дейност

Чл. 45.(1) След налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на проверяваното лице, въз основа на мотивирано заключение на директора на съответната териториална дирекция, комисията приема решение за предявяването на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата.
(2) Искът се предявява пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице, в срок до три месеца от налагане на обезпечителните мерки.
(3) Когато в имуществото, подлежащо на отнемане, са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот - по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.
(4) Окръжният съд образува дело и обнародва в "Държавен вестник" обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото. В тримесечен срок от обнародването на обявлението трети лица, които заявяват самостоятелни права върху отделни обекти от имуществото, могат да предявят искове в рамките на образуваното производство.
(5) Като ответници в производството се конституират проверяваното лице и лицата, посочени в чл. 20-24.
(6) Ответниците са длъжни да изчерпят всичките си възражения в това производство.

Чл. 46. (1) Съдът заседава в открито заседание с участието на прокурор.
(2) В производството се приемат всички доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс.
(3 ) Тежестта за доказване, че имуществото има законен произход, носи лицето, което го е придобило.
(4) Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
(5) При отхвърляне на искането за отнемане в полза на държавата на имуществото съдът отменя наложените обезпечителни мерки.

Чл.47. (1) Страните по делото могат да сключат спогодба, според която от ответника се отнемат не по-малко от 50 % и не повече от 90 % от имуществото.
(2) Предмет на спогодбата може да бъде само имущество, което се намира на територията на Република България.
(3) Спогодбата, за която трябва да даде съгласие и участващия по делото прокурор, се отразява в съдебния протокол и се одобрява с определение на съда.
(4) Спогодбата има значението на влязло в сила решение. От момента на одобряването й имотите, за които се отнася, преминават в собственост на държавата.
(5) Разноските за производството остават в тежест на страните, както са направени.






Раздел III

Отговорност за вреди

Чл. 48. За вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Раздел ІV

Изпълнение върху отнетото от държавата имущество

Чл.49 (1) Вземанията на държавата по влезли в сила съдебни решения за отнемане, по реда на този закон, са публични държавни вземания.
(2) За отнети с влязло в сила съдебно решение вещни права върху недвижими имоти се съставят в три екземпляра актове за държавна собственост в 7-дневен срок от представяне на решението от органите по чл.3, ал.10 пред областния управител по местонахождението на имотите. Първият екземпляр се съхранява в звено „Държавна собственост”, вторият се представя в службата по вписванията в 3 –дневен срок от утвърждаването, а третият чрез КУНПИ се представя на министъра на финансите. За неуредените въпроси във връзка с актуването на отнетите вещни права върху недвижими имоти се прилага Закона за държавната собственост и правилника за приложението му.
(3) Удостоверяването на собствеността и вписването на държавата в съответните публични регистри като собственик на отнети активи, извън посочените по ал.2, се извършва съгласно действащото законодателство, след представяне на влязлото в сила съдебно решение от органите по чл.3, ал.10 пред компетентните държавни органи.
(4) Влезлите в сила съдебни решения за отнемане, издадените въз основа на тях изпълнителни листове, документите по ал.2 и ал.3, както и други документи, необходими за изпълнение на решението за отнемане се изпращат от КУНПИ на министъра на финансите в 3-дневен срок от окомплектоване на преписката. Министърът определя публичен изпълнител, който пристъпва към събиране на държавните вземания и осребряване на отнетото имущество по реда на дял ІV на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, незабавно след получаване на преписката.
(5) В министерството на финансите се създава и води регистър, в който се отбелязват влезлите в сила съдебни решения за отнемане по реда на този закон, описание на отнетото имущество, публичният изпълнител, на който е възложено изпълнение на решението.
(6) Публичният изпълнител изнася обособени части от недвижими имоти или идеални части от вещни права, отнети в полза на държавата на публична продан в случай, че в 14 – дневен срок от получаване на покана за това собствениците на другите обособени части, съответно на останалите идеални части откажат, изрично или мълчаливо, да ги изкупят по пазарни цени към момента на продажбата.
(7) По изключение, отнети в полза на държавата активи по реда на този закон могат да бъдат предоставени за безвъзмездно управление на ведомствата и общините. Предоставянето се извършва по реда на Закона за държавната собственост и правилника за приложението му.


Глава пета

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Чл. 50. Комисията за установяване на незаконно придобито имущество, обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.


Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 51. (1) За нарушение на задължението по чл. 15,ал.3 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по чл. 15, ал.3 е извършено от търговско дружество, банка или друга кредитна институция, се налага имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20000 лв.
(3) За нарушение по чл. 18, ал. 2, т. 4 на виновните лица се налага глоба от 500 до 2000 лв.




ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ



§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Имущество” е активи от всякакъв вид, материални или нематериални, движими или недвижими, юридически документи или актове, удостоверяващи правото на собственост върху такива активи или други права, свързани с тях.
2. "Контролиране на юридическо лице" е правото за назначаване или освобождаване на мнозинството от членовете на управителния или контролния орган на юридическото лице, притежаване на мнозинството от акциите или дяловете с право на глас и управление на дейността на юридическото лице въз основа на договор.
3. „Незаконна дейност” е всяка дейност, извършена на територията на Република България или извън нея, която съставлява престъпление или нарушение според българското право.
4. „Незаконно придобито имущество” е имущество, за което се предполага, че е придобито пряко или косвено от незаконна дейност, тъй като не съответства на доходите на лицето и за произхода му не е установен законен източник.
§ 2. За неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Образуваните пред комисията производства по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, за които още не е внесен иск пред съда, се довършват по реда на този закон.

§ 4. Разпоредбите на чл. 3, ал. 12 и 13 се прилагат съответно и за заварените членове и служители на комисията, считано от датата на назначаването им.

§ 5. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон председателят на комисията осигурява изпълнението на чл. 3, ал. 14.

§ 6. Комисията приема правилника по чл. 12, ал. 11 в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 7. Инструкциите по чл. 16 се издават в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.

§ 8. Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (Обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 20.12.2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 12, 32 и 42 от 5.06.2009 г.) се отменя.

§ 9. В Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63 , 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53 , 57, 59, 108 и 109 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32 и 41 от 2009 г.) в чл.74, ал.1, т.3 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за установяване на незаконно придобито имущество”.

§ 10. В Закона за кредитните институции (Обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24 и 44 от 2009 г.) в чл.62, ал.6, т.4 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за установяване на незаконно придобито имущество”.

§ 11. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (Обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г.) в чл.3, ал.2 и в чл.12 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за установяване на незаконно придобито имущество”.

§12. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 3.08.1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 50 и 69 от 2008 г., бр. 42, 47 и 82 2009 г.) в чл.25, ал.2 думите „Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменя със „Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество”.

§ 13. В Закона за пазарите на финансови инструменти (Обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24 от 2009 г.) в чл.35, ал.6, т.4 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за установяване на незаконно придобито имущество”.

• 1 3
• Докладване

ами че то ако е перфектен закона няма да е интересно

• 2 2
• Докладване

До коментар [#29] от "опаа":

И постъпленията от глобите къде предлагате да отидат - за образованието на Фидосова и леля ЦеЦа, за полицаите и държавните чиновници, или най-добре - на депозит в СИбанк?
....
И не смейте да кажете - да отидат за балансиране на бюджета Му!

• 0 10
• Докладване

Извънредно законодателство, какво се чудите?Конфискация и национализация в полза на обществото, народа и държавата, какво чудно има.Ама били нарушени права, е кога грабиха, крадоха, дерибействаха, къде бяха тия юристчета,адвокатчета,съдийчета,прокурорчета,следователчета?Къде бяха???В България така наречените юристи и магистрати са предният отряд на политическата мафия, олигархията и организиранат престъпност.Затова като при Конвента, вземат ти имотите и парите, които си крал и се благодари, че изобщо си жив, това е изхода ,господа.И един стадион за целите на концентрацията, с вишки и картечници.Къде си генерале?Къде си ген. Пиночет, да ни отървеш от тия изедници!!!

• 6 1
• Докладване

Не е верен изводът на автора на статията, че Венецианската комисия е направила проекта на пух и прах. Тя дава препоръки за усъвършенстването му, не препоръчва подобен закон да не се приема!

Гражданското отнемане на незаконно имущество е практика в страните с общо право и от скоро се въвежда в страни с континентално. Това е тенденция, от която не е зле да се възползваме предвид цялото необяснимо богатство у нас.

Не мисля, че слабостите на законопроекта са показател за правна неграмотност. Става въпрос за липса на опит в тази сфера и то в световен мащаб.
Нека бъдем сред първите на контитента, които ще одрусат новобогаташчета си, незачитащи законността и реда! Това е уникален шанс! И вътрешно- и външнополитически.

• 3 5
• Докладване

До коментар [#35] от "ЗА закона":

"страните с общо право" = common law = чиче, я сега обясни каква е правната система в нашата малка, но весела република през последните 1000 (повтарям хиляда) години > case law, common law или нещо други - дайба тез недоучени федоски и ЦеЦи!

• 2 3
• Докладване

тази венцианска комисия е работа на Гоце и Станишев , и са платил с държавни пари , за да прави кал на Боко , по последна информация по-горе посочените двама прицъкаха и Румето , но сега ние ще ги дадем на прокуратурата , ДАНС , ФБР,Мосад,арменския поп и т.н.т

• 2 6
• Докладване

До коментар [#37] от "от цирка":

Не са Гьорето и Станишев - още свощи ми писах - това е дългатна космата ръка на Косьо Черничкия от Враца!

• 1 1
• Докладване

До коментар [#21] от "ники":

Никенце, госпожата е много отговорен юрист. Не го е писала тя, но под натиск го е пуснала. Дали ти прави впечатление, че откакто защити правото срещу Цецо Анцуга, вече няма достъп до публични изяви?! А по-горе някой беше казал, че Боко и Цецо си я карат по махленски. Ами така е. Днес го гледах ББ как скочи от Цанков камък до Никопол, а след това откриваше и Световнотго по кънки. Абе ние министър-председател имаме ли или той има няколко двойници, които обикалят по откривания и коктейли, а той работи на ползу роду, да дава пари на пенсионерите и кърмачетата...

• 0 6
• Докладване

Е, амжбриажите*/красние прашки изпълниха седмичния норматив за доноси по форумите за една вечер.
* - долен ляв педал

• 2 1
• Докладване

До коментар [#36] от "Хиндо Ташаклийски":

Това няма да е нито първият, нито последният институт, взаимстван у нас от чужда правна система. Цялото ни съвременно право от Освобождението насам е продукт на реципиране на чужди модели (вкл. и по време и след комунизма). Напоследък някои институти на общото право намират добра почва у нас, като споразумението (plea bargaining), съкратените процедури (summary trials) и др.

Гражданско отнемане в различни варианти се прилага в Италия, Германия (има гугъл, няма нужда да изброявам и разяснявам).

Подобен институт е необходим предвид особеното положение, в което се намира България след 45+20 г. разграбване на национални ресурси. Самото му приемане ще има дисциплиниращо въздействие върху строителите (и застроителите) на най-съвременна България. Ако се заложат гаранциите и механизмите, препоръчани от Венецианската комисия, съображенията за нарушаване на права ще отпаднат.

Не виждам откъде авторът на текста е извел това заглавие, при положение че дискутира градивни препоръки, които навеждат по-скоро на подкрепа за идеята, отколкото обратното.

И не виждам необходимост да се чичосва и попържа.

• 2 3
• Докладване

Съгласен съм с [#35], [#41].

Цитираната критиката не може да се тълкува като "разби на пух и прах". Инструментът отнемане на имущество съществува и на Запад и въпросната Комисия ако бъде запитана със сигурност ще намери проблеми и в Западните законодателства. В случая обаче нашите са питали за българския закон и Комисията просто им отговаря на въпроса, не им казва "Абе Вие защо не вземете да препишете закона на Италия (или която и да е друга държава)".

Истината е, че колкото юристи, толкова и мнения. То и затова има съдилища и процеси. Ако имаше един единствен меродавен источник всичко щеше да е много по-просто.

Така, че няма какво да се отива в крайности - просто нашите трябва да видят с кои от критиките могат да се съобразят, с кои не. А, че Законът може да се подобри и повече от ясно - и това важи за всеки закон.

• 3 2
• Докладване

симулират дейност.

• 0 0
• Докладване

И кво толкова! Евроюристите да ни напишат закон за конфискациятя ! ! ! Толкова ли е сложно ? Или не искаме да има такъв закон ? ? ?

• 1 0
• Докладване

Експроприацията се отнася до конфискация на частна собственост (всякаква, не само недвижима) със заявената цел да се установи социално равенство. Представлява политически оправдано принудително разпределение на частната собственост, национализация, при която компенсация не се изплаща или тя е неоправдано ниска.

Expropriation is politically motivated and forceful confiscation and redistribution of private property outside the common law, allegedly to establish social justice.
Unlike eminent domain or laws regulating the foreign investment, expropriation takes place outside the common law and is the socially-motivated confiscations of any property rather than confiscations of real estate. The term appears as "expropriation of expropriators (ruling classes)" in marxist theory, or as slogan "Loot the looters!", very popular during Russian October Revolution [1]
The term is often used to describe nationalization campaigns by communist states, such as dekulakization and collectivization in the USSR [2], and as some form of justification for robberies by revolutionaries, such as by Joseph Stalin and Kamo in the Russian Empire [3].
According to the traditional interpretation of Marxism all large-scale industries and private properties should be expropriated and held by the state. Leon Trotsky was adamant that private owners should not be compensated.[4] Trotsky wrote that "The program of the equal distribution of the land thus presupposes the expropriation of all land, not only privately-owned land in general, or privately-owned peasant land, but even communal land.[5]"

• 0 1
• Докладване

ПРОСТ НАРОД- ТЪПАНАРСКО УПРАВЛЕНИЕ - СЛАБА ДЪРЖАВА ! Това е формулата за съществуването на ТЕРИТОРИЯТА България ! И тя не може да се промени ... На пожарникаря БОРИСОВ , на " меките китки " ДЯНКОВ , на физКУРтурника ЦВЕТАНОВ и дебелогъзата ЦАЧЕВА пространството между ушите е АБСОЛЮТНО ПРАЗНО !Тези хора не осъзнават, че са попаднали случайно в политиката и че със сигурност за пръв и последен път са в парламента. Само дебил и кретен НЕ МОЖЕ да отчете , че по некадърно , по-малоумно , по нескопосано и по-кретенско управление от настоящето не сме имали ! А на тези, които го одобряват- просто генетичният им код е увреден !!!

• 0 1
• Докладване

НЕКАДЪРНОСТ , твоето име е ... ГЕРБ !...
НЯМА и НЕ МОЖЕ ДА ИМА правораздавателна СИСТЕМА , след като :
1. Създадоха 15-16 или може би вече 17-18 юридически факултета , от които излизат само ДИПЛОМИРАНИ НЕДОНОСЧЕТА !
2. ВИСШИЯТ СЪДЕБЕН СЪВЕТ се групира по неясни и чисто политически критерии , които няма как да не се отразят на кадровата им политика- нали трябва да обслужват тези, които са ги избрали , чрез съответните услуги при назначенията .
3. КРИТЕРИИТЕ за прилагане на условно осъждане са много мътни и неясни и в голямата си част се предоставят права на разни пикльовци с памперси, наметнати със съдийски тоги .

Какво може да се направи ?

1. Трябва да бъдат съкратени юридическите факултети , като останат МАКСИМУМ 3 или 4 , за да се произвеждат наистина качествени кадри
2. СЪДИИТЕ ДА СЕ ИЗБИРАТ чрез ПРЕКИ ИЗБОРИ , за всички степени в правораздавателната система .
3. ДА СЕ ЗАКРИЕ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ , като напълно излишен орган .
4. При не повече от 5 отменени присъди/решения на година СЪДИИТЕ ДА БЪДАТ УВОЛНЯВАНИ поради НЕПРИГОДНОСТ !
5. Заплатите на съдиите да бъдат определяни на база влезли в сила присъди /решения , а не по-горната инстанция да ги отменя или " ремонтира ", а те да си получават необезпокоявано хилядарките !

• 0 0
• Докладване

ами то да се напише закон се искат истински юристи ,а не пуцаджии.

• 0 0
• Докладване