Президентът Георги Първанов ще има възможност да избира сред няколко сценария по кой път да поеме политическата му кариера след края на мандата през 2012 г. Различни варианти за бъдещия му политически проект се разиграват от кръгове в БСП и анализатори, близки до левицата, научи "Дневник". Засега нищо не е решено, а всички, запознати с идеите, са единодушни, че в следващите две години Първанов ще се ограничи до делата си като държавен глава.

Темата за новия политически проект на президента стана отново актуална покрай публичните сблъсъци между него и финансовия министър Симеон Дянков. От ГЕРБ заподозряха, че атаката на Първанов цели освен другото да засили образа му и да прелее симпатизанти към бъдещ проект. "Какво ще правя след края на мандата ми си е моя работа" - така Първанов отбягва публичните коментари по въпроса и изостря очакванията.

Тежката изборна загуба на БСП, развитието на икономическата криза и нарастващото недоволство отварят ниша за нов проект, твърдят анализатори, близки до "Дондуков" 2. Те виждат мястото на бъдещата структура или в лявото политическо пространство, или в центъра. Според тях обаче Първанов, който се представя като опозиция на ГЕРБ, би имал най-голям шанс,

и се доближи до т.нар. ляво крило. Тогава президентът ще може да развие проекта си в центъра, освободен от НДСВ, и вляво от него. В подобен формат място ще намерят граждански структури и синдикални организации, общественици и изявени имена в различни сфери, обясняват замисъла близки до Първанов.

Според тях дори имало натиск от европейските либерали, които търсели нов партньор в България, различен от ДПС и НДСВ. От Брюксел обаче не потвърдиха информацията.

Остане ли обаче БСП в сегашната си позиция, Първанов не може да направи нова формация, без да разцепи социалистическата партия, а това не е добре и за самия него. Няма да го допусне, смятат тези от наблюдателите, които гравитират около левицата. Президентът няма интерес от слаба БСП, каза в интервю за в. "Дневник" и социологът от "Галъп" Живко Георгиев, смятан за близък до Първанов.

Кръговете в БСП и част от президентската администрация пък го съветват да гради проекта си

Тезата им е, че няма да успее с изцяло структура извън БСП - това би означавало тромаво партийно строителство, а и загуба на доверие заради "измяната". "Как ще обясни на своите защо не иска да се върне при тях. Нали те ще питат - защо бе, Георги, се срамуваш от нас? Нали ние те избрахме два мандата за президент?", коментира депутат от левицата.

И посочи като вариант структурата на ПАСОК. В създаването на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) участват леви организации като Общогръцкото освободително движение на Андреас Папандреу, Демократическа отбрана, общественици. Идеята за българския ПАСОК, в който освен БСП участват други социалдемократически и патриотични формации не е нова за Първанов. Още като партиен лидер в края на 90-те той инициира политическия съюз "Нова левица" - коалиция между БСП, БСДП на Петър Дертлиев, ОБТ на Кръстьо Петков и движение "Социалдемократи" на Николай Камов.

За подобен вариант загатна и самият Първанов през ноември м.г., когато заговори за ролята на гражданските структури и готовността му да ги подпомогне. За подобно развитие намекна и бившият съветник на президента по икономическите въпроси, а сега евродепутат Ивайло Калфин. Според него Първанов няма да се занимава с партийно строителство, а ще продължи да мобилизира и мотивира гражданското общество. По думите му идеята е този

които да мислят дългосрочно по важните проблеми на държавата.

Други кръгове в БСП пък виждат мястото на Първанов обратно в партията, макар той многократно и публично да отхвърли такава хипотеза. Връщането му начело на левицата изглежда най-малко вероятният сценарий.