За първи път в политическата история на България днес Народното събрание ще обсъжда решение за предсрочно освобождаване на държавния глава. На 26 март с подписите на 162 депутати от ГЕРБ, "Атака", "Синята коалиция" и независимите от бившата група на РЗС беше внесено проекторешението, с което се предлага парламентът да поиска от Конституционния съд (КС) предсрочно прекратяване на пълномощията на президента Георги Първанов.

Според основния закон президентът и вицепрезидентът носят отговорност само при държавна измяна и нарушение на конституцията. Обвинение срещу Първанов може да бъде повдигнато само с гласовете на повече от две трети от народните представители, или 161 депутати. Ако пленарната зала се произнесе, че държавният глава е извършил нарушенията, решението се изпраща до Конституционния съд, който разглежда обвинението в едномесечен срок от внасянето му. Гласуването на съдиите е тайно и ако те се произнесат срещу президента, неговите правомощия се прекратяват.

Макар проекторешението за т.нар. импийчмънт на президента да е внесено от 162 депутати, все още не е напълно ясно дали ще мине през пленарната зала. Твърдо зад отстраняването на Първанов все още стоят ГЕРБ, "Атака", "Синята коалиция" и няколко независими. От два дни депутатите от РЗС обаче отново дадоха сигнали, че подкрепата им не  е безусловна. Лидерът на РЗС Яне Янев постави ултиматум на премиера Бойко Борисов да се откаже от думите си от неделя, че процедурата по импийчмънт на президента е заради критиките му срещу правителството. Борисов досега не се е отметнал от твърденията си, но и Янев не е заявил, че при това положение не подкрепя освобождаването на Първанов. Ако осемте депутати на Янев не подкрепят проекторешението, то няма да събере необходимото мнозинство.

До внасянето на проекторешението се стигна в разгара на скандала между президента и ГЕРБ, провокиран от публикуването на стенограмата от разговора между държавния глава и финансовия министър на 5 март.

Според мотивите му "със силно натоварените си политически изказвания и действия по време на скандала с финансовия министър" Първанов  е нарушил основни конституционни норми и принципи на политическата система, каквито са народният суверенитет, разделението на властите и политическият плурализъм. Посочва се, че държавният глава не е равнопоставен на мандата на парламентарното мнозинство, чийто основен принцип е нарушил Първанов, твърдейки, че неговата политическа легитимност е сравнима с тази на Народното събрание. "Интензивното говорене" на президента около скандала с Дянков, пък било "в състояние да промени характера на президентската институция и от олицетворение на единството на нацията да я превърне в инструмент на тясно разбрана партийна политика и пропаганда", пише в мотивите.

Освен това според вносителите по начина на водене на разговора с Дянков и чрез огласяването на стенограмата е накърнено достойнството на Дянков, което е нарушение на текста от конституцията, според който никой не може да бъде записван без негово съгласие.

Държавният глава вече даде да се разбере, че надали ще присъства в пленарната зала по време на дискусиите. Те най-вероятно ще продължат целия пленарен ден и ще се предават пряко по БНТ и БНР.

Междувременно от няколко дни в цялата страна се събират подписи срещу отстраняването на Първанов. Очаква се част от тях да бъдат представени по време на днешните дебати. Събирането им обаче ще продължи и в бъдеще. Председателят на инициативния комитет, който издигна Първанов за втори президентски мандат, Стефан Данаилов съобщи, че до момента са събрани над 50 хил. подписа.