Това заяви президентът Георги Първанов на днешната си пресконференция, давана ден след като управляващите не събраха необходимите депутатски гласове за започване на процедура по отстраняване на държавния глава от поста му. Повод за действията беше скандалът заради публикуваната стенограма от разговора между президента и вицепремиера Симеон Дянков.

След като повтори, че мотивите за искане на отстраняването му са несъстоятелни и че атаките срещу него са политически, Първанов декларира, че "президентската институция ще продължи да бъде фактор на сигурността и спокойствието" и подчерта, че напрежението между институциите в последните месеци никога не е тръгвало от "Дондуков" 2.

В същото време Първанов обвини управляващата партия ГЕРБ, че прави опит да стесни политическата територия на президентската институция и се закани да се противопоставя на всеки опит за посегателство над институцията. "Няма да приема свеждането на президентските правомощия до декоративни, българският президент няма да бъде церемониалмайстор", заяви Георги Първанов. Той повтори развиваната от години теза, че ще води полемиката за правомощията на президента с цялата си енергия, но едва в края на мандата си, за да не бъде обвинен, че цели лична облага. Щял да се бори "за тези, които ще дойдат след мен".

- Разговорът с вицепремиера Симеон Дянков не беше личен. В срещата има един миг, в който говоря в лично качество, защитавайки името на фамилията ми. Това е точно едно изречение, след което допълвам, че ще говоря институционално и така до края"

- В самите мотиви за импийчмънт се отрича личният характер на срещата, като се посочва, че тя е била "между президента Георги Първанов и вицепремиера Симеон Дянков". Във въпросния разговор не се засяга нито едно обстоятелство от личния живот на г-н Дянков, така че позоваването на чл. 32, ал. 1 от Конституцията е абсолютно нерелевантно.

- Огромна част от "аргументите" срещу мен се намират, забележете, в пресконференцията, след обявеното намерение за импийчмънт. Това е малко постничко и искам да обърна внимание, че моята вероломна - по думите на премиера - дейност, датира много отдавна. Бихме могли да предоставим много изказвания, в които съм критикувал инициативи и действия на други правителства.

- Нито за миг не съжалявам за публикуването на стенограмата. Ако сега трябваше да решавам този въпрос, бих го решил пак така

- Съдейки по мотивите, целта на самото искане за отстраняване, според четворната коалиция, е да се определят границите на легитимното президентско говорене. Кой определя границите? Мога ли да ползвам като образец на легитимното политическо говорене вчерашният парламентарен дебат, той ли задава критериите за изисканост, стил, аргументираност на позицията? Мога ли да използвам в своето политическо говорене думи от речника на премиера и неговите заместници? Мога, но не искам, защото мисля за авторитета на институцията.

- Слуховете, че съм бил архитект на тройната коалиция, са силно преувеличени Но може да се каже без преувеличение, че съм вдъхновение на четворната коалиция - бих я нарекъл "четири минус", защото единственото, което ги обединява, е злобата срещу мен. Самият премиер още през есента определи това като "коалиция на мразещите". Никой държавник няма право на изказвания, подбуждащи към омраза и законодателят го е записал като норма на Конституцията и на закони. Време е да се стреснем, да сложим край на това говорене с омраза. Това е път към хаоса, път за никъде.

- Авторите на мотивите твърдят, че тази процедура ще покаже за първи път какви са границите на правомощията и отговорностите на президента по Конституция. Този въпрос обстойно е обсъждан и тълкуван с решение 25 от 1995г. на Конституционния съд, в което се посочва, че държавният глава има право на политически изявления, като може да изразява мнение и да се ръководи и от своите политически убеждения.

- Президентство и правителство и досега изпълняваме конституционните си ангажименти, например по изпращането на посланици, без да са необходими демонстрации на топли дружески отношения. Но това е само рутинната работа и не може да продължава дълго, защото има възлови въпроси от дневния ред на българина, по които всички, които са натоварени с народното доверие и отговорност, трябва да седнем на една маса и да работим заедно. Аз оставам отворен за това.

- Издал съм указ през 2002г., с който възлагам определени правомощия на вицепрезидента Ангел Марин. Втори указ не е необходим, казват моите съветници, защото няма нито за миг прекъсване на нашето присъствие в президентската институция. Указът от 2002 г е безсрочен, там не съм записал "от...до..."

- За Алексей Петров трябва да питате много хора в парламента. Аз не съм имал фирма с Алексей Петров. Ако някъде съм се засичал с него в качеството му на служител на ДАНС, не на четири очи, това не означава, че имам отношения с него.

- Отговорите за Алексей Петров ги дължи този, който му е имал доверието да направят съвместна фирма, този, който му е отишъл на крака след атентата срещу него, този, който го е назнали в ДАНС и който е бил началник на ръководителя му в ДАНС и който се опитва да бъде ментор на обществото сега.

- Някой трябва да очертае истинските схеми на "Октопод"- а, защото ако някъде е засегнато пипало, обществото трябва да види къде е възелът, къде е мозъкът на всички тези схеми. Някой да си спомня приятелския кръг "Олимп", как Маргините бяха съпричастни на дейността на този кръг? От другата страна кой беше? Поинтересувайте се.

- "Октопод"-ът не е това, което ни се представя, тук има още много работа. Приветствах операцията, оттук нататък имам чувството, че нещата започват да се размиват.

- Стига ми, че за ден и половина - два в тях са се подписали 85 хил. души. Сигурен съм, че те щяха да са два пъти повече, ако не бяхме спрели днес подписките. Въпросът е етапно решен. Казвам етапно, защото имам усещането, че този въпрос отново ще бъде повдигнат, нямат умора моите опоненти.