Президентът върна два текста от промените в НПК
Президентът Георги Първанов наложи вето на два от най-спорните текстове от промените в Наказателно-процесуалния кодекс, приети от депутатите на 25 март.
Първанов оспорва промените, с които се дава възможност осъдителна присъда да се основава само на косвени доказателства - данните от специални разузнавателни средства (СРС) и показания на свидетели с тайна самоличност. Другият върнат текст е за възможността за назначаване на т. нар. запасен или резервен защитник на обвиняемия.
Според държавния глава косвените доказателствени средства не могат да бъдат единствено основание за осъдителна присъда, защото се поставя под сериозно съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал, събран единствено със СРС и разпит на свидетел с тайна самоличност. Фактите, установени с такива доказателствени средства и способи на доказване, задължително трябва да бъдат подкрепени с други доказателства, смята Първанов. "Още повече, че с настоящия ЗИД на НПК самоличността на служителя под прикритие може да остане неизвестна дори за прокурора и съда, а данни от СРС могат да се използват и когато са събрани преди образуването на наказателно производство", отбелязва той. Според мотивите не е взета предвид и вероятността, при която свидетелят с тайна самоличност може да е същият, който присъства по СРС, при което ще има привидно наличие на два отделни източника.
Борисов: Текстът за анонимния свидетел ще се прецизира, служебният защитник трябва да остане "Текстът за анонимния свидетел е хубаво да се прецизира, за да са спокойни хората, че в даден момент някой няма да бъде осъден незаконно", коментира премиерът Бойко Борисов. Той увери, че много сериозно ще се отнесе към забележките на Първанов. "Ще дадем писмени мотиви кое приемаме и кое не и защо", каза той и добави, че според него "служебният защитник трябва да го има". От БСП повториха тезата си, че върнатите от президента текстове на НПК са "пряка заплаха за демокрацията" и заплашиха, че ако при дебата в парламента не бъде отменена разпоредбата за "вечните обвиняеми", ще сезират Конституционния съд. |
Президентът оспорва и промяната, според която прокурорът или съдът могат да назначат на обвиняемия резервен защитник, въпреки неговото несъгласие и независимо че е упълномощил друго лице за свой защитник. Тази промяна противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право "да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор", както и на Международния пакт за граждански и политически права, отбелязва президентът. Създава се възможност резервният защитник да упражнява своите процесуални права без съгласие на обвиняемия, като тази уредба не кореспондира с чл. 98, ал. 2 от НПК, възлагащ на защитника задължението да съгласува с обвиняемия основните линии на защитата, допълва той. Според Първанов така се нарушава сериозно правото на защита на обвиняемия и равенството на страните.
"Споделям целта на законовите промени за усъвършенстване и опростяване на процеса на доказване, ограничаване на формализма и ускоряване на наказателното производство. Същевременно отделни разпоредби бяха предмет на остри спорове, породени от стремежа законовите мерки срещу престъпността да бъдат така добре премислени, че да не поставят в опасност ценностите на демократичното общество и правата на гражданите", заявява Първанов.
| Коментарът на правосъдния министър Маргарита Попова: Запознахме се със съображенията на президента, които в известна степен обобщават дискусиите в последните няколко месеца във връзка с предлаганите промени в НПК. В рамките на професионлания дебат вносителят беше ясен и категоричен - не желаем да толерираме злоупотреба с права от страна на обвиняеми и защитници. Разследващите органи и съдиите не могат да бъдат ограничавани в събирането и преценката на доказателствата. В този смисъл са двата въпропсни параграфа, във връзка с които народните представители ще решат дали да подкрепят първоначалните си решения или не. |
| Процедурата нататък: Според парламентарния правилник върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа. Парламентът може да отхвърли ветото с мнозинство от повече от половината от всички народни представители или с поне 121 гласа. Ако оспорените текстове не получат тази подкрепа, те трябва да бъдат отново разгледани от депутатите във водещата комисия, да бъдат коригирани и тогава да бъдат гласувани с поправки. |