Изтече срокът за заявления за регистрация на антики
Притежателите на археологически предмети и монети трябваше до вчера вечерта да подадат заявления за идентификация на предметите. Удълженият еднократно с шест месеца срок за искане на регистрацията на ценностите изтече на 10 април. За открити недекларирани предмети са предвидени санкции в Наказателния кодекс, а за антики, които тепърва ще се обявяват, ще се изискват по-сериозни документи за собственост като договори за покупко-продажба, фактури, митнически декларации за внос, други доказателства за придобиването.
| Срокът за регистрация на ценностите можело да бъде отново удължен Срокът за подаване на заявления за идентификация на археологически предмети, монети и монетовидни форми може да бъде удължен от три до шест месеца предвид големия интерес, заяви пред "Фокус" зам.-министърът на културата Тодор Чобанов. "Възможно е удължаване на срока. Вероятно ще бъде направено такова предложение на Народното събрание, което е в правото си да реши. Има аргументи в полза на такова предложение", заявява Чобанов. По думите му основният проблем е големият брой нумизматични колекции, които по закон могат да се регистрират и пред нумизматични дружества, а не само пред музеите, но за съжаление много малко дружества са подали документи, за да могат да регистрират колекции. |
Засега от Министерството на културата нямат обобщени данни колко са декларираните предмети и колко са собствениците им. От ведомството нямат право да обявят нито имената на колекционерите, нито притежаваните от тях ценности. В министерството обаче се съмняват, че големите притежатели на антики ще направят грешката да укрият предмети, които вече са обявили в каталози.
На хората, подали заявления за регистрация на антики и монети, които трябва да приложат и документ за произход на предмета, се издава удостоверение за собственост. Тепърва обаче предстои сериозната работа по антиките и техните документи. Първо, обявените предмети трябва да бъдат класифицирани и да бъде определена тяхната ценност. Впоследствие се анализират и документите за тях и се издава паспорт.
След като с решение на Конституционния съд отпадна изискването собствеността върху предмети - национално богатство, да се доказва единствено с официален документ (издаден от държавна институция), като свидетелство за собственост се приемат всякакви документи, като например декларация за наследство и др. Въпреки мнението на археолози и експерти, че това на практика означава "легализиране" на незаконно придобитите предмети, в Министерството на културата, прокуратурата и МВР твърдят, че има начини за преследване на тези престъпления. Най-основният механизъм бил с проверката на документите и декларациите за собственост, за неверни данни в които се носи наказателна отговорност.
Собствениците на археологически предмети, монети и монетовидни форми трябваше да подадат заявления в Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей на БАН, регионалните музеи и регистрираните нумизматични дружества в страната. По информация на Би Ти Ви пред НИМ документи са подали 26 частни колекционери.