В Министерството на културата преспаха и пак са готови на отстъпки за колекционерите
Само два дни след като изтече законовият срок, в който колекционерите трябваше да декларират притежаваните от тях антики и монети, в Министерството на културата заговориха за нова отсрочка спрямо тях и даване на още 3 до 6 месеца, в които безпроблемно да се обявява собствеността върху ценностите.
Шест години затвор, ако не съобщиш за национално богатство Затвор до 6 години по Наказателния кодекс може да бъде наложен на онези, които държат археологически предмети, представляващи национално богатство, но не са ги регистрирали. Глобата е от 3000 до 15 000 лв., антиката се конфискува, а съдът може да наложи и конфискуване до половината от имуществото на виновния. За притежателите на нерегистриран предмет без национално значение наказанието е затвор до 4 години и глоба от 2000 до 10 000 лева. Затвор до 6 години е предвиден и за продажбата на културна ценност, която не е идентифицирана и регистрирана. Глобата е до 20 хиляди лева. Наказанието се налага и на тези, които купят подобен предмет. Санкции са предвидени и за износ без разрешение на културна ценност, като предметът се отнема в полза на държавата. |
В петък пред "Дневник" зам.-министърът на културата Тодор Чобанов заяви, че засега в министерството нямат намерения да удължават срока и ще спазят закона, какъвто е. На задавани към него въпроси дали няма да има нова отсрочка след тази, дадена през ноември 2009 г., той отговарял и съветвал притежателите на ценности да обявят предметите до 10 април, както е по закон, защото иначе ще понесат съответната отговорност. Според закона за културното наследство и Наказателния кодекс собствениците на антики, които не ги обявят, рискуват затвор, глоба, а предметите им да бъдат отнети (виж карето). За регистрация на антиките, които трябваше да се декларират след изтичането на срока - 10 април, пък се предвижда изискването на по-сериозни документи за собственост като договори за покупко-продажба, фактури, митнически декларации за внос, други доказателства за придобиването.
Вчера привечер обаче Чобанов заяви пред "Фокус": "Срокът за подаване на заявления за идентификация на археологически предмети, монети и монетовидни форми може да бъде удължен от три до шест месеца предвид големия интерес." А днес пред "Стандарт" уточнява, че има възможност искането да бъде внесено в парламента и от група депутати, а не от кабинета, което на практика ще ускори процедурата.
Пред "Дневник" днес Чобанов лаконично коментира, че удължаването е само хипотеза и тепърва ще се обсъжда. Неофициално източници от Министерството на културата обясниха, че замисълът за поредната отстъпка спрямо колекционерите е обмислен и спуснат "от по-високо ниво" и е по настояване на собствениците на антики.
Още миналият четвъртък - 8 април, пред "Труд" от фондация "Тракия", свързана с най-големия колекционер в България Васил Божков, поискаха удължаване на срока. Според становището не е имало достатъчно технологично време гражданите да подготвят и попадат съответните документи за идентификация и регистрация само за трите месеца, откакто са готови наредбите по закона. От фондацията посочват, че държавата, а не собствениците плащат за идентификацията на ценностите и питат дали това е приоритет по време на криза. В становището се уточнява, че ценностите на фондация "Тракия" са били регистрирани още преди 4 години.
"Къде е гаранцията, че този срок няма да бъде удължен отново или изцяло да отпадне. Така всеки намерен нов експонат, деклариран след изтичане на този срок, може отново безпроблемно да бъде признат от държавата като частна собственост." Така коментира пред "Дневник" първото удължаване на срока председателят на Асоциацията на археолозите и зам.-декан на Факултета по история в Софийския университет Тотко Стоянов.
Тогава, както от Министерството на културата, така и вносителката Даниела Петрова – председател на парламентарната комисия по култура, нееднократно декларираха, че това ще е последната отсрочка. Аргументът за отстъпката през ноември миналата година беше да се даде по-голяма възможност на колекционерите да излязат на светло, да станат публични и следователно да има контрол върху стопанисването, износът и търговията с антики. Тогава от ГЕРБ заявиха, че след това удължаване държавата ще поеме пълния контрол върху този сектор, а необявилите антиките си ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона.