Софийският градски съд отстрани от длъжност директора на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Жени Начева. Магистратите прецениха, че оставането й на поста може да попречи за обективното изясняване на обвиненията срещу нея.

Начева заяви пред съда, че е невинна. Тя е обвиняема за две престъпления по служба - първото, извършено по времето, когато е била шеф на бюджетната дирекция в касата през 2009 г., а второто - като началник на институцията тази година.

След делото Начева заяви, че ще се срещне с парламентарната група на ГЕРБ и тогава ще реши дали да си подаде оставката сама, както я призова премиерът Бойко Борисов. От ГЕРБ отговориха, че засега няма насрочена среща с отстранения директор на касата.

Според прокуратурата като шеф на дирекция в НЗОК тя е разпоредила еднолично да бъде завишен годишният разполагаем лимит на частната болница "Хаджи Димитър" в Сливен, с което е ощетила здравната каса с 800 хил. лв.

След това като директор на касата е разпоредила плащания за дейности над месечните лимити на Военномедицинска академия (512 хил. лв.) и на болница "Токуда" (327 хил. лв.)

Освен това тя обясни, че всички суми, които се изплащат на изпълнителите на медицинска помощ, се отпускат от Министерството на финансите през системата за бюджетни разплащания СЕБРА и минават през БНБ, което е още един вид контрол.

Адвокатите на Начева заявиха, че по делото не са приложени платежни нареждания или други документи, които да удостоверяват плащанията, за които е обвинена, а доказателствата на прокуратурата са само свидетелски показания.

От здравната каса вчера отказаха да съобщят има ли и други болници, които са надвишавали лимита си, с мотива, че институцията няма шеф и няма кой да разреши оповестяването на такива данни.

Неофициално представител на НЗОК обясни, че в последните години е имало много болници с превишени лимити, тъй като пациентите са избрали да се лекуват с тях, но не е имало проблем с изплащането на средствата. Единствено при "Токуда" пациентите са били в пъти повече от лимита и само тази болница е писала писма до здравната каса, че не й превежда навреме парите.  

От "Токуда" и вчера повториха, че цитираната от прокуратурата сума е за оказана помощ на пациенти през юли и септември 2009 г. "За тази сума беше извършена проверка от контролните органи на НЗОК на 12 април 2010 г. и не бяха констатирани нарушения.

За съжаление въпреки действително извършената медицинска дейност и реално възникналите вследствие на това за нас разходи на стойност 327 248.44  лв. и до днес плащане от НЗОК не е извършено", се казва в съобщението на "Токуда".

През 2009 г. алгоритъмът за заплащане на болничната помощ предвиждаше клиниките да могат да получават пари над месечния си лимит. "Всяка районна здравна каса си имаше месечен лимит. Тя ни контролираше за средствата над лимита и ако пациентите наистина бяха лекувани, процедурата предвиждаше да получим парите", разказа директор на голяма болница.

По думите му едва ли някой от директорите на районни каси, включително и тази в Сливен, би наредил плащане на база само на устно нареждане, за каквото прокуратурата обвинява Жени Начева. "Такава възможност не съществува най-малкото защото съответният директор би понесъл наказателна отговорност", твърди лекарят.

През тази година НЗОК работи чрез делегирани бюджети, като плащанията се извършват от самата каса. "Ако Начева е наредила някаква сума за "Токуда" или ВМА и ако е спазена процедурата за контрол за извършената дейност от столичната каса, това не е нарушение. Ако обаче болниците е трябвало да се вместят в бюджета и да не получат нито лев повече, Начева е нарушила правилата", обясни директорът на болница.