БАН: Действията на Игнатов напомнят диктата на Чаушеску
Замисленият удар срещу Българската академия на науката (БАН) е оформен в проектозакон, създаден в пълна тайна от академичната общност. Подобен начин на внасяне на проектозакон е без прецедент в държавната и парламентарната практика от 20 години насам. Никоя от европейските държави не е извършвала подобен акт, който единствено напомня действията на диктатора Чаушеску срещу Румънската академия на науките". Това се казва в декларация на БАН против обявените от министъра на образованието Сергей Игнатов намерения за промени, цитирана от mediapool.bg.
Миналата сряда Игнатов съобщи, че се обмислят поправки в закона за БАН, с които ще бъде премахнато централното управление на академията и ще се засили автономията на отделните институти, като те станат второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Освен това се предвижда имотите на академията да станат публична държавна собственост. Сега те са с особен статут и се водят собственост на самата академия, като много от тях са й дарени като на институция от частни лица. Игнатов обяви промените като антикризисна мярка, което от БАН определят като "цинично".
"Премахването на т.нар. шапка на БАН означава отмяна на автономията на БАН, на демократичните принципи за нейното управление и е най-груб административен диктат. Всички национални центрове за наука в Европа и в света от по-старо или по-ново време са създадени от държавата, от властта. БАН обаче е създадена по време на робство от самия народ. Затова съществуването на БАН у нас не е въпрос, който зависи само от властта, още по-малко от прищевките и краткосрочните интереси на отделни министри. БАН е достояние на нацията и съдбата й е в прерогативите на българския народ", пишат още учените.
Според тях учените смятат, че зад атаките срещу академията стоят "апетитите на известни корпоративни кръгове и лица към имотите и собствеността на БАН".
"Българската академия на науките не е чиновническа структура, както я третират управляващите, а заедно със Софийския университет е една от емблемите на българската национална идентичност. С нейното заличаване се посяга не само върху бъдещето на България, но се заличава и нейното минало", пише още в декларацията.
"Предвижда се имотите на БАН, които сега са частна нейна собственост по закон и голяма част от тях са придобити чрез дарения, да бъдат одържавени и превърнати в публична държавна собственост. Вярваме, че в европейска България това разгромяване не може да бъде наложено с диктат, както се е случило в Грузия. Подобен произвол и посегателство върху автономната академична наука, върху нейните традиции, върху нейната самоорганизация и структури не е извършвано за 140 години съществуване на академията – дори по време на две национални катастрофи, на преврати и на смени на политически режими в страната. Ползата за България от замисленото деяние ще е нулева, но щетите ще са огромни", пише още в документа.
Игнатов представи идеите за промени в БАН няколко дни след като от академията решиха да намалят институтите си от 69 на 42 и обявиха, че реформата ще започне на 1 юни. Учените обсъждат бъдещето си от миналия ноември, когато излезе международната оценка, която те сами си бяха поръчали. Тя показа, че академията е на средно ниво.
"Опитвайки се да избяга от отговорността, че закрива БАН, министърът се прикрива зад инсинуации, че ликвидирал само "шапката" на академията и давал свобода на институтите. Те минават поединично към министерства, управлението им се централизира в ръцете на ведомствена администрация, която няма капацитета да управлява науката, смятат още учените.
Според тях така "се ликвидира едно от най-големите предимства на извънуниверситетските научни центрове като БАН – техният неправителствен характер, тяхната комплексност, интердисциплинарност и наличието на творческа академична среда".
"Призоваваме президента, депутатите, българската интелигенция, всички мислещи наши сънародници да застанат зад каузата за запазване на БАН", посочват учените.