Професионалните готвачи в България, членове на международната организация "Евро-Ток", гарантират качеството на храната в ресторантите си с Кодекс на честта. Те се ангажират да предлагат само здравословна храна и качествени продукти. Шеф-готвачите са категорично срещу ГМО, но признават, че могат да разпознаят модифицираните продукти само ако това е изписано на етикета.

Според готвачите в момента никой не може да защити потребителите от продуктите, които консумират. В кварталните кръчми дори не са чували, че трябва да гледат етикетите на храните за ГМО. Все пак на някои места се появиха знаци, че менюто не съдържа такива организми.

Според членовете на "Евро-Ток България" покрай шума около промените в Закона за генно модифицираните организми  все повече клиенти се интересуват какво им слагат в чиниите.

Българите редовно хапват вафли и салами с генно модифицирани съставки, без да подозират. Причината е, че в страната се продават различни храни, съдържащи ГМО, без това да е отбелязано на етикетите.

Доказват го, и то няколко години поред, проверките на регионалните инспекции за контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). ГМО са откривани в царевично и соево брашно, пуканки, колбаси, кайма и всякакви сладкиши, включително любими на децата като вафли и шоколади.

През 2009 г. са направени 262 планови проби и още 20 по заявка на клиенти. Установено е, че 7 на сто от продуктите съдържат

съобщи директорът на столичната РИОКОЗ д-р Михаил Попов. В повечето случаи съдържанието на ГМО в тези храни е било над 2%, но знак на опаковката е липсвал. Не са открити детски храни с ГМО при изследваните пюрета и адаптирани млека на соева основа.

Тя обясни, че все повече фирми сами проявяват желание да следят съдържанието на продуктите си, особено след бурните дебати през последните месеци. Това са предимно производители на вафли и други сладкиши. Ако получат положителен резултат, те сменят лецитина и другите соеви съставки и отново проверяват продуктите си, твърди експертът.

В случаите, когато са засичани неразрешени в ЕС продукти, те се връщат в страните производителки и се пуска сигнал до системата за бързо реагиране на ЕС. Последният случай е от 2006 г., когато е засечена неразрешена модификация на соя.

В ЕС се

- няколко вида царевица, рапица и соя. Ако те влизат като съставка в някоя храна и надвишават нормата от 0.9%, това трябва да е обозначено на етикета. "Вносът, предлагането на пазара и отглеждането на модифицирани плодове и зеленчуци е абсолютно забранен за България", подчерта д-р Донкова.

Тя поясни, че разрешеният наскоро за отглеждане в ЕС сорт картофи няма да се използва за директна консумация. Българското законодателство задължава търговците да изписват върху етикетите "Този продукт съдържа генетично модифицирана съставка", като и да се обозначи каква е тя.

Необходимо е дори в менюто на ресторантите да има такава информация за продуктите, но там проверки още не са правени. За нарушителите са предвидени

 

Когато РИОКОЗ открие ГМО над нормата и става въпрос за разрешени в Евросъюза съставки, инспекторите се разпореждат това да се запише на етикета и рядко налагат големи санкции. Освен това имената на фирмите не се съобщават, не се проследява и откъде са внесени "замърсителите".

От столичната РИОКОЗ не дават имената на фирмите нарушители с обяснението, че не са оторизирани да ги съобщават. Длъжни сме до 3 дни да уведомим инспекцията, която е поискала изследването, и здравното министерство, обясни шефът на лабораторията д-р Донкова.

В националната лаборатория се изследват предимно соеви суровини - гранулати и изолати, които се използват при производството на колбаси, както и самите салами. Проверява се соевият лецитин, който е суровина за производството на сладкарски изделия.

При царевичните продукти се изследват брашно, качамак, чипс и снакс, пуканки, но експертите отчетоха, че за миналата година не са открити такива с наднормени ГМО.

Единственият начин да се защити правото на потребителя на информиран избор е да се спазват строго изискванията за етикетиране и все повече фирми го правят, твърди д-р Донкова. 

За разлика от храните, които все пак се проверяват, природата и земеделските посеви в България все още не се изследват и не се знае дали има "замърсени" с модифицирани сортове земи. Причината е, че лабораторията, в която могат да се правят тези проби, заработи едва преди малко повече от месец.

Въпреки че досега екоминистерството не е разрешавало полеви опити с ГМО, а земеделското ведомство не е давало разрешения за отглеждане на такива сортове с търговска цел, няма гаранции, че такива насаждения в страната липсват.