Печатните медии се булевардизират, държавата проявява неадекватна политика спрямо тях, а финансовото състояние на повечето издания се влошава. Това са едни от негативните тенденции около печатните медии в България, които очерта политологът Иво Инджов.

Той е един от участниците в проекта "Корупцията в българските печатни медии", който започва с подкрепата на фондацията "Фридрих Науман"  и посолството на САЩ. Целта му е да проучи механизмите и общото въздействие на корупционните практики в печатните издания от началото на прехода досега.

"Политиците се превръщат в шоумени, започва да се проявяват т.нар инфотеймънт и политеймънт". При тях информацията и ставащото в света на политиката се представят като развлечение, политическото бива маргинализирано", каза Инджов.

Според него неприятна тенденция е, че "превръщането на отделни журналисти и на цели издания в PR отдели на определени политически сили и икономически кръгове". Политологът смята, че това върви ръка за ръка с демонстрирането на безкритично и угодническо поведение към управляващите, независимо кои са те. "Когато депутатите започнат да управляват вестникарите, знаем какво се случва с медиите в една страна", заяви още Инджов.

"Като трета негативна тенденция може да се посочи нарастването на медийната концентрация, която потиска конкуренцията, редуцира публицистичното разнообразие и улеснява възможностите за манипулация на общественото мнение", посочи още политологът.

Увеличава се и непрозрачността на медийната собственост, като съществуващите регистри не са достатъчно ясни и пълни. Според Иджов е необходим нов регистър, който да показва цялата собственост и дори офшорните фирми. Политологът посочи като негативни тенденции възходът на жълата преса, липсата на адекватна държавна политика и ниското ниво на медийна саморегулация.

"Освен това тревожно е и влошеното финансово състояние на медиите, което води до ограничаване на легитимните им източници. Все повече издания правят безпринципни компромиси със съдържанието си, коментира още Инджов. Той заяви, че важен елемент е и ниското заплащане на журналистите, което води до автоцензура.

Като част от проекта, ще бъде издаден наръчник с механизми за справяне с корупционните практики и ще бъда изготвени предложения за промяна в законодателството.