ГЕРБ - господари на послушанието
"Ще ни информират вероятно в скоро време", "Това е работа на министрите", "Този, който трябва, сигурно знае". Подобни реплики продължават да се чуват от депутатите от най-голямата парламентарна група – на ГЕРБ, девет месеца след началото на управленския им мандат.
Подобни бяха и кратките отговори на народни представители от ГЕРБ миналата седмица по най-важната тема в държавата – мерките за излизане от икономическата криза.
Десетина дни след като правителството реши, че ще се наложи актуализация на бюджета, и то в спешен порядък, все още никой не беше информирал представителите на ГЕРБ в Народното събрание с конкретика, изчисления, последици.
Депутатите дори не знаеха отговарят ли на истината твърденията, че фискалният резерв ще бъде намален с около 2 млрд. лв.
И докато партиите партньори на управляващите, също и политици от опозицията търсеха неформални връзки във финансовото министерство, за да разберат какви са намеренията на правителството, в най-голямата парламентарна сила бяха отново в
режим на изчакване
"да се върне Дянков от САЩ", "да си дойде Менда Стоянова от Брюксел" - така от ГЕРБ отлагаха отговорите или лаконично обясняваха, че това "не им е тема".
Дори съпредседателите на парламентарната група - Искра Фидосова, Красимир Велчев и Тодор Димитров, отклоняваха питанията с краткото обяснение, че не са информирани, а проекторешение за промяна в бюджета не е внесено.
Не можеха да дадат и отговор кога точно ще бъде внесено предложението, а само прогнозираха, че ще е възможно най-скоро – вероятно тази седмица. Редовите народни представители само предполагаха, че все пак "сигурно" някой от групата им е наясно с идеите.
"Ролята на парламента в управлението е второстепенна и в същевременно параван за непопулярните мерки. С напредването на мандата у хората все повече се затвърждава убеждението, че важните решения се вземат извън парламента, а мнозинството просто се подчинява на правителството и министър-председателя", коментира за "Дневник" Геновева Петрова от социологическа агенция "Алфа рисърч".
Според нея, както и според Живко Георгиев от "Галъп" (виж мненията им по-долу) е сериозен пропуск и проблем фактът, че в изработването на антикризисните мерки не е бил ангажиран парламентът, който е трябвало да бъде форумът за по-задълбочена дискусия.
И двамата анализатори са на мнение, че може да се стигне до рискове за парламентаризма заради отредената на народните представители роля на статисти, както и безпрецедентно ниския авторитет на Народното събрание.
"Просто има разделение на функциите - изпълнителната власт генерира идеите, а в парламента се одобряват.
Според мен народните представители участват достатъчно в процеса на управление, но в никакъв случай не може да се допусне те да правят реалното управление, те не могат да изземват функциите на министрите", заяви преди време в интервю за "Дневник" Румен Иванов, който участва в 10-членното оперативно ръководство на ГЕРБ.
И ако доскоро не бяха малко депутатите, които се оплакваха от ролята и участието си при взимане на управленски решения, в последно време затрудненията и непопулярни мерки заради
кризата като че ли сплотява ГЕРБ
Само допреди месец депутатите от ГЕРБ, макар и неофициално и под сурдинка, критикуваха към министрите си - че не ги информират за нищо, спускат им готови решения, държат се пренебрежително...
Сега същите хора говорят, че тежката ситуация изисква централизирано взимане на решения, по-голяма оперативност и подкрепа за изпълнителната власт. Както казва и Борисов – ако смятате, че ще се справите по-добре от даден министър, елате да се пробвате, позова се на лидера член на ръководството на формацията.
Въпреки че вече не изглеждат недоволни от взаимодействието си с правителството, депутатите на ГЕРБ стават все по-апатични.
Все по-често могат да се видят празни депутатски банки, докато текат парламентарни заседания, а политиците са заети с преглед на печата извън пленарната зала. Някои си признават - "не си го представях съвсем така".
Заседанията на групата на ГЕРБ пък са често проформа, на тях по-често се обсъжда законодателната програма на Народното събрание за предстоящата седмица, отколкото сериозни политически и икономически теми.
Последният пример беше именно актуализирането на бюджета – докато опозицията и медиите се чудиха в крайна сметка какво е било одобрено от правителството, на срещата на групата на управляващите подобна тема изобщо не била поставена.
И при други спорни въпроси, например темата за генно модифицирани организми, дискусиите не били особено оживени, разказват политици.
Не чак такава е ситуацията в Изпълнителната комисия (оперативното ръководство) на ГЕРБ. На сбирките сериозни теми се подлагат на по-критична и обстойна дискусия, твърдят участници в тях.
Но и най-близките до Борисов не си позволявали самоволни публични изяви без окончателната санкция и мнение на премиера.
Повдигали сме например въпроса, че във време на криза, която засяга сериозно икономиката, ролята на икономическия министър Трайчо Трайков трябва да е по-активна, разказа член на комисията. Изказваме мнението си, Борисов знае за притесненията ни и ако прецени, ще вземе необходимото решение, допълни той.
В същото време понякога решенията на Изпълнителната комисия се ползват за
параван за определени решения
с които премиерът не иска да се свързва пряко. Подобно беше партийното поведение около смяната на външния министър и кандидат-еврокомисар Румяна Желева, както и при задвижването на процедура по отстраняване на президента Георги Първанов.
Формално решенията бяха инициирани от ръководството на партията, а Борисов само обяви, че е длъжен да се съобрази с тях.
Слабите позиции на народните представители обаче имат полезен страничен ефект - ограничават възможностите им за кадруване. Единици са депутатите, успели да провокират персонални смени, а и влиянието им най-често стига само за единични постове на местно ниво.
От подобно отношение се оплакват и в "Атака", които са от най-ревностните поддръжници на премиера и правителството. Народни представители от партията на Волен Сидеров дори не можели да спасят от съкращение или пенсиониране свои познати на ниски държавни постове.
Липсата на лостове за прокарване на назначения предизвиква и недоволство към малцината политици, които според общото становище успяват все пак да прокарват част от интересите си. За един от "кадровиците" в партията се сочи зам.-председателят на парламента и шеф на здравната комисия Лъчезар Иванов.
Във формацията прогнозират, че това напрежение ще доведе до смяната на Иванов от председателското място в софийската организация на ГЕРБ в началото на лятото. За освобождаването му от ръководните постове в Народното събрание обаче не можело и да се помисли.
"Тази силна централизация на властта в премиера за момента се одобрява от мнозинството избиратели, които продължават да имат силно доверие в Бойко Борисов въпреки неудовлетвореността от цялостната дейност на правителството.
Това обаче натоварва личността на премиера с огромни очаквания, без да са ясни механизмите, чрез които могат да бъдат реализирани", смята Геновева Петрова от "Алфа рисърч".
| Мнения Геновева Петрова, "Алфа рисърч": Дейността на народните представители от ГЕРБ продължава да стои в сянката на двете най-силни фигури в партията – премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов. Дори и да проявяват инициативност, тя не добива достатъчно публичност. Единственото изключение може би е инициативата за отмяна на пълната забрана за тютюнопушенето. Като имаме предвид поведението на депутатите от ГЕРБ, дори и да бяха включени по-активно в изработването на антикризисната програма, не знам дали тя щеше да има по-различна визия. С напредването на мандата у хората все повече се затвърждава убеждението, че важните решения се вземат извън парламента, а мнозинството просто се подчинява на правителството и премиера. За повече от половината избиратели това е неприемливо подценяване на ролята на парламента. За партия като ГЕРБ, която от учредяването си беше заявена като силно йерархизирана и централизирана, вероятно това е естествено. Не това обаче е принципът, на който функционира демократична организация, където плурализмът е основополагащ. А централизирането на властта в една личност винаги крие сериозни рискове от пренебрегване на основни демократични принципи. По-скоро сме свидетели на приемане на заявяваната от началото ситуация, че премиерът е последна санкция на всяко решение. Живко Георгиев, "Галъп": Групата на ГЕРБ поне засега не демонстрира достатъчен капацитет да участва в правенето на политиката. Не си спомням мнозинство или група, близка до мнозинството, която да е била толкова неубедителна в участието си в политическия живот. Дори като законодателство депутатите на ГЕРБ са безкрайно безлични. Те като че ли само потвърждават идващото от Министерския съвет. Това се дължи както на липсата на опит, така и на селекцията - няма изявени юристи, нито икономисти или други експерти, нито пък политически изявени фигури. Така с действията на ГЕРБ донякъде се обезсмисля парламентарната демокрация, а Народното събрание се изпразва от онова съдържание, дадено му по конституция. Това се вижда и по ключовия въпрос за антикризисните мерки, в изработването на които дори не участва цялото правителство и министри, а само част от него. Камо ли народните представители. Оставам с усещането, че и министрите, и администрацията са парализирани. Както от предизвикателствата, пред които се изправят, така и от твърде авторитарния стил на премиера и неглижиране на правителството като цяло. Министрите са лишени от право на грешка, а когато поставяш нещата така, най-вероятният резултат е бездействието. Може да го наречете и страх от действие. |