За разкритията още на следващия ден заговори американският посланик у нас Джеймс Уорлик. "Изненадващо е, че повече от 50% от приходите на страната са в малка корпоративна банка, собствеността на която не е съвсем прозрачна", заяви той в сутрешния блок на БНТ. За краткото време, в което заема поста, посланикът показа, че е добре информиран за процесите в държавата и не се притеснява да изразява позиция, особено по темата, организирана престъпност. Той беше първият чуждестранен посланик, който похвали управляващите за операцията "Октопод", довела до ареста на бившия силен човек в ДАНС Алексей Петров. Сегашното му остро изказване е многозначително. 

Възложената от Бойко Борисов проверка "дали са спазени всички условия" изглежда донякъде безсмислена, като се има предвид, че такива изрични условия досега не е имало. Докато за парите на министерствата и останалите бюджетни разпоредители действа принципът на "единната сметка" (всеки ден салдата на първостепенните разпоредители се зануляват и парите им се превеждат в БНБ), то за държавните предприятия досега няма установен ред. Няма официален правилник или наредба на МФ за критериите, по които да се избират банките. Фирмите не провеждат открити процедури по Закона за обществени поръчки при избора на обслужващи банки, а вместо това се прилагат съмнителни "конкурси", които се провеждат по вътрешни правила на самите фирми.

"Спазва се конкурсното начало, като се изискват оферти от няколко различни търговски банки (повече от четири броя). Водещ мотив при избора е минимизиране на риска и сигурността на ресурса, доходността, а така също надеждността и ликвидността на търговските банки", гласеше обяснението за изискванията към дружествата от сектор "Енергетика". Но в министерството няма информация и контрол дали дружествата правят точно това. От транспортното министерство пък заявиха, че има действаща заповед на Александър Цветков, която задължава фирмите да искат най-малко три оферти от банките.

"Капитал" се обърна за повече информация към всичките 18 държавни дружества от списъка. След скандала обаче повечето техни директори се изпокриха и препращаха към ресорните министерства, а те незнайно защо към Министерството на финансите. Най-кратък беше отговорът на БДЖ - той гласеше, че информацията е "служебна тайна". (Което по закона за достъп до информацията съвсем не е така.)

До един месец ще бъдат предложени единни правила за банково обслужване на държавните търговски дружества. Това обеща Симеон Дянков, който беше и един от малкото представители на властта, признали, че в събраните данни има проблем. Финасовият министър каза, че е създадена работна група, която съвместно с Асоциацията на търговските банки в България, БНБ и банкови експерти ще разработи правилата. Думите му бяха потвърдени от Трайчо Трайков в четвъртък пред БНТ: "До месец ще има правила, които ще гарантират, че в бъдеще такова нещо няма да се случи. Аз и финансовият министър ще бъдем гаранти."