Вторият по големина акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) е ясен, но не съвсем. Когато в сряда американският посланик Джеймс Уорлик коментира пред БНТ, че е изненадващо, че "такава малка банка контролира толкова голям процент от парите на страната" и че нейната собственост "не е съвсем прозрачна", БНБ реагира с прессъобщение, че "няма нито една банка, оперираща на българския пазар, чиито собственици да не са ясни".  

Проверка на "Дневник" в регистрите обаче показа, че поне за втория по големина акционер в банката липсва публична информация за собствеността. 

Това е Люксембургското дружество "Бългериън Акуизишън Къмпани II" С.а.р.Л., което в началото на 2009г. закупи 30% от капитала на КТБ от мажоритарния собственик "Бромак" ЕООД, притежавано от председателя на Надзорния съвет на банката Цветан Василев. "Бромак" продължава да държи 57,3%. КТБ се търгува и на борсата и останалите дялове са собственост на по-малки акционери. 

В съобщението от 4 март 2009г. , в което се обяснява, че централната банка е разрешила  "Бългериън Акуизишън Къмпани II" С.а.р.Л (БАК) да придобие акции на КТБ се казва, че то е "косвено контролирано от фонд "Генерален държавен резерв" на Султаната на Оман". Косвеният контрол е споменат и в сайта на самата банка. 

Косвен контрол обикновено означава, че една компания се контролира от друга през трето дружество. 

БНБ е длъжна да изследва внимателно произхода на капиталите, собствеността и актуалното състояние на всяко физическо или юридическо лице, което придобива дял над 3% в банка. Въз основа на тези проверки тя дава или не разрешение за придобиване. При акционерна промяна в съответната банка, тя също трябва да уведомява БНБ за това. 

От БНБ ни отговориха като ни препратиха към изречение на стр. 57 в Годишния им отчет за 2009, което гласи: "Издадено бе разрешение на "Бългериън акуизишън къмпани II" – дружество, притежавано от Фонд "Генерален държавен резерв" на Султаната на Оман, за придобиване на 30-процентен дял от акциите в капитала на "Корпоративна търговска банка" АД." 

Разликата с предишното съобщение е, че липсва обяснението "косвен контрол". Но това не изчерпва всички въпроси кои са собствениците на фонда т.е. реалнтите акционери до последно ниво. 

За БНБ може и да е ясна тази собственост, но тя не е прозрачна. 

Потърсихме за информация и самата Корпоративна банка. От там ни помолиха да се обърнем към надзорните органи. Изпратихме въпроси и до Оманския фонд. Очакваме отговор. 

От приложените към фирменото дело на КТБ документи  става ясно, че в БАК има двама управители от Оман - Наима Ал-Баруани и Джамила Ал-Жабри, но няма посочено кои са собствениците й.  

Другата публична връзка с Оман - са други двама граждани на султаната - Варит Мубарак Саид Ал-Каруси и Файсал Амур Мохамед Ал-Риями, които влизат в Надзорния съвет на банката в края на март 2009г. след обявяването на сделката. 

Пълномощно да представлява дружеството има адвокат Полина Панайотова. На Общото събрание на банката - 7 април 2010г. - не е присъствал представител на БАК, покзва и приложен във фирменото дело списък на акционерите. 

Още за люксембургската фирма и липсата на прозрачност на т.нар. бенифициарни акционери - в новия брой на "Капитал" тук. 

Информацията за Оманския фонд е оскъдна. Повечето източници в интернет са на арабски.

Самият Цветан Василев преди финализирането на сделката обяснява в интервю за "24 часа", че "Държавният резервен фонд на Оман не е публична институция. Никъде няма да намерите данни за тях. Всички техни инвестиции се реализират чрез специално създадени за целта дружества. За член на надзорния съвет ще бъде предложен и избран главният изпълнителен директор на фонда. Това е показателно за ангажимента към дружеството." 

При сключването на сделката "Дневник" публикува данни, че към края на 2008 г. активите му са за 8.2 млрд. долара, като по-голяма част са инвестирани в чужди активи, а известен дял е по депозитни сметки в Централната банка на страната. Според данните тогава - притежава керамични и строителни концерни, както и 5% от китайския енергиен гигант China Gas. Има дялови участия в дружества, търгувани на фондовата борса в Мускат, сред които и пристанищния оператор Salalah Port Services Co. Към декември 2008 г. е имал инвестиции във Виетнам и Либия.   

Чрез регистрираното в Люксембург дружество "Бългериън Акуизишън Къмпани II" фондът притежава 67% и в мегапроекта "Супер Боровец". През 2007 г. заяви желание да се включи в строителството на АЕЦ "Белене". Правил е и няколко щедри дарения в страната след наводненията от 2005 г. Според медийни публикации фондът на арабския султанат е насочил вниманието си към България благодарение на личните приятелски връзки на Симеон Сакскобургготски със султана на Оман.