Филип Харманджиев за депозитите на държавните фирми в КТБ в "Станция Нова" (видео)

Закон за защита на свободата на журналистите

Голяма тайна се разкри! Изненадващо Съюзът на издателите попита къде държавата си държи парите. На края на първата година от своя мандат кабинетът се изненада да разбере в коя точно банка ги е сложил. Също толкова изненадан, посланикът на САЩ смъмри иначе любимото си правителство.

Смисълът на всички тези “изненади” е в до болка и от две години всеизвестния факт, че с въпросните пари се кредитира медиен проект - т. е., че с тях са купени и поддържани половината ни вестници и няколко телевизии.

За другата половина вестници никой не се изненадва. (Освен мен, защото си направих труда да поровя из интернет. И установих от открити официални източници, че май дълговете на г-н Иво Прокопиев са над 600 млн. Така че вместо патетично да повдигат очи към небето, “неговите” журналисти ще постъпят по-далновидно, ако се съсредоточат върху поговорката за хърбела и щърбела. Всъщност има само една издателска групировка, която е чисто икономически мотивирана. Т. е. произвежда вестници, за да печели пари. Останалите “държат” вестниците като “джуфка”, надградена над цели холдинги. И съответно търгуват или не с влияние в зависимост единствено от личното възпитание и “свяст” на конкретни бизнеслидери.)

Заговори се за закон за печата. Но какво се предлага? Или по-добре: какво се обмисля? Собствеността върху медии да стане публичен факт. Напънала се планината и родила публичен регистър.

Това ли ни е проблемът? Че не знаем официално кой командори журналистите? (Защото неофициално винаги знаем.) Да не би все пак проблемът да ни е, че изобщо журналистите в България биват командорени? Вникнете, любезни читателю, в това “ни” от предишното изречение. Проблемът НИ е огромен, на нас, българите. На път сме да опорочим най-ценната си придобивка за последните две десетилетия: свободната преса.

Свобода на пресата не означава свобода на собствениците на медии. Тя означава свобода на самите журналисти. Така че въпросът не е само да осведомим хората кой е собственик, въпросът е д а о г р а н и ч и м тази собственост.

Частният притежател на ядрена централа не може да прави с нея каквото и когато поиска. Свободата му е ограничена от стотици правила, защото обществото е застрашено от функционирането на иначе частното му притежание. Та не е ли пресата с порядък по-опасен механизъм? Не е ли нейното влияние и по-невидимо, и по-радикално от всякаква изтекла радиация?

България действително се нуждае от закон за медиите, само че той трябва да бъде Закон за защита на свободата на журналистите. И този закон (след внимателно и дълго обмисляне и обсъждане от всички заинтересовани) трябва да съдържа правила за:

* Пълна прозрачност (до публикуване в интернет) на абсолютно всички финансови постъпления в медиите;

* Забраната за собственост на медии през юридически лица. Всяка медия трябва да бъде собственост на хора, на физически лица;

* Големи права на журналистическите синдикати. Социдиотщината, при която СБЖ значи почивна станция (и то май крадяема) трябва да се изостави;

* Защита на журналистите от уволнение и от натиск;

* Участие на журналистическите синдикати в управлението на политиката на медията;

И т. н.

Преди 10 години (бях тогава секретар на Съюза на издателите) написах статия с подобен дух. Резултатът не закъсня: от журналисти получих реакция в смисъл “ти наистина си бил комунист”. А най-големият издател ме извика на разговор в смисъл: “Райчев, Райчев, как ще се работи с тебе...”.

Но и тогава и още повече сега съм убеден, че иде градацията на качеството на нашите медии и тяхната главоломно нараснала (и подразбираща се) корумпираност имат в дъното си несвободата на журналистите. Неограничената с нищо частна собственост върху продуктите на техния труд.

И нищо комунистическо и дори ляво няма тук; това е рефлекс на самозащита. Ако не е вече късно.

Андрей РАЙЧЕВ

• 20 7
• Докладване

Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

Открито писмо до Прокопи „Крадеца”

неделя, 23 май 2010 г. Николай Бареков

Кръгът „ Cash & Carry" на Прокопи „Крадеца" се опитва да изнудва и това правителство, само че този път си намери майстора.
Наскоро Прокопи "Култориста" се прочу в операция "Наглите" на МВР. Кой обаче е по-нагъл !? - Този, който отвлича хора или този, който рекетира цялото общество и е готов да прецака държавния интерес в името на поредната си кражба...

Господин Крадец, чашата преля!

Замесвате името ми във Ваша акция за спасение там, където не е нужно. Цяла България знае, че сте затънал в дългове до гуша и сте един фалирал бизнесмен. Краят ви е дошъл, а агонията Ви заслепява и ви кара да правите глупости и да приемате мръсни поръчки за жълти стотинки.

Прокопи „Крадеца" е дете на няколко правителства. Неговите номера на рекетьор отдавна са известни в българската журналистика. Когато Прокопи поиска да лапне тлъста държавна поръчка или да открадне някое предприятие като „консултант", той отива при поредния премиер и започва да го крънка с някоя гадна поръчкова статия във ведомствения си официоз „Cash & Carry". Кръгът „ Cash & Carry" на Прокопи „Крадеца" се опитва да изнудва и това правителство. Само че този път си намери майстора и премиерът Борисов го изрита със силен шут отзад.

Ще помоля Прокопи "Крадеца", след като е толкова съзнателен журналист, да отговори публично на следните два въпроса:

- Изгонен ли е бъдещ министър от това правителство за връзки с него и за среща, на която Прокопи „Крадеца" е обяснявал на въпросния бъдещ министър, че е лично негово назначение и трябва да му е „благодарен"?

- Рекетирал ли е Прокопи „Крадеца" настоящия премиер със статия, срещу която е искал лиценз за банка?

Номерата на Прокопи „Крадеца" този път не минават, защото това правителство очевидно не се поддава на изнудване. Ако крадецът не отговори до една седмица публично, ще оповестя отговора на тези два въпроса и ще приключим с темата завинаги.

• 20 6 Коментарът е обиден или неуместен

Кога някой от капитал или от кръга „ Cash & Carry" както ги нарича Бареков ще отговори на СЕРИОЗНИТЕ И ТЕЖКИ ОБВИНЕНИЯ на писмата за Дойче Веле на Андрей Райчев и Ники Бареков!

Райчев подставя под въпрос целите издания и заявява че Прокопие ве фалирал и дължи 600 милиона лева???

А Бареков обвинява в директен рекет изнудване и т.н.

• 30 7
• Докладване

Ако Харманджиев смята, че държавата трябва да прави икономика, той не разбира нищо от свободен пазар. Колкото по-малко държавата се меси в икономиката, толкова по-добре за бизнеса. Лошото е, че в България от ден първи след дворцовия преврат държавата е срастната с червения бизнес, а той съвсем не е бизнес ами си е сива икономика, защото не плаща данъци. По-точно е да се каже - в България отдавна няма държава, а страната се управлява от представители на различни групировки, кото пък имат едва ли не цели частни армии от борци, контрабандисти и всякакви други тъмни личности. Българинът живееше с надеждата, че в страната може да бъде изградена демокрация, но ще си умре с нея и няма да доживее да види края на първоначалното натрупване. В България нищо не може вече да се промени, защото страхът остава основният способ за "мотивиране" на населението. Нима е възможно за 20 години да няма нито един осъден бандит или крадлив политик? А как да ги осъждат като свидетелите умират от страх за собсвения си живот и сигурността на близките си. Много от българите разбраха от рано за това проклятие, за тази безиизходица и напуснаха страната.

• 10 9
• Докладване

До коментар [#6] от "KOBOLD":

Те и без това са на дотации от КТБ респективно държавата. Така че не това е решението.

• 0 5
• Докладване

До коментар [#8] от "popai":

Яне млъкна, Бареков се пръкна! Хвани единия, удари другия! Знаем ги и двамата-неподкупни марионетки !

• 1 12
• Докладване

До коментар [#12] от "popai":

Попай, определи се! Ти грамотен ли си или неграмотен! Не се опитвай да ни правиш на маймуни!

• 4 2
• Докладване

След телеграф и монитор и вестник класа изригна срещу кръга кеш&кери

Кръгът “Капитал” превзема БФБ и финансовия надзор

Кръгът “Капитал” се готви да превземе ключови позиции на върха на Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската фондова борса (БФБ), и то точно в момент, когато предстои нова вълна от атрактивни продажби чрез фондовата борса. Сред тях е и приватизацията на 33-процентния държавен дял от електроразпределителните дружества (ЕРП-та). Това научи „Класа“ от два независими един от друг източника.
Две са готвените рокади. До месец предстои смяна на шефа на КФН, като на негово място има вероятност да седне бившият й председател Апостол Апостолов, който е близък приятел на бизнесмена Иво Прокопиев, собственик на медийните издания „Дневник” и “Капитал”.
В началото на годината именно тандемът Апостолов - Прокопиев чрез силните си връзки и съдружници успя да отбележи първия си успех в превземането на ключови позиции. Това стана, след като бе уволнен Съветът на директорите на БФБ без каквито и да е обяснения, разказват от борсовите среди. В ръководството на борсовия оператор като зам.-председател бе назначен кумецът на бившия шеф на КФН Апостол Апостолов – Васил Големански.
Той беше директор на дирекция “Информационни технологии” в Централния депозитар АД – друга ключова институция на българския капиталов пазар. Според запознати, но по непотвърдена пред „Класа“ информация Големански е използвал положението си, като е предавал информация за акционерите на публичните дружества и за собствениците на компенсаторни записи. Преди години за това дори е било образувано следствие, но тогавашният шеф на КФН Апостолов без много шум е потулил нещата.
Въпреки огромната си власт по това време шефът на комисията не е успял да наложи Големански за изпълнителен директор на Централния депозитар. Все пак здравият разум на другия мажоритарен акционер в Централния депозитар –Българска народна банка (БНБ), надделява и Големански е бил отстранен.
Сега обаче кръгът “Капитал”, към който се причислява и Апостол Апостолов, отбелязва своеобразен реванш - Големански стана зам.-председател на Съвета на директорите и дори се очаква да заеме поста на изпълнителен директор на мястото на сегашния шеф Иван Такев. От борсовите среди подозират, че по този начин с готвените рокади начело на КФН и БФБ в лицето на Апостолов и Големански Прокопиев се надява да получи задкулисното управление на капиталовия пазар, и то точно когато предстои приватизацията на апетитните дялове от ЕРП-тата.

Топлата връзка Прокопиев-Апостолов

Като че ли няма друга личност в България като Апостол Апостолов, която да е заемала едновременно няколко толкова важни позиции в държавни и частни структури. През 2001-2003 година той беше едновременно изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП), изпълнителен директор на Централния депозитар АД (в отпуск) и председател на СД на БФБ АД. Последните две дружества, макар и със значително държавно участие, са частни и плащат добри суми на бордовете си.
Топлата връзка Апостолов–Прокопиев датира още от 2000 г. със сделката за приватизация на “Каолин” ЕАД. В далечната 2001 г. в свое писмо окръжният прокурор на Разград Елена Хаджидимитрова обяснява пред тогавашния шеф на АП Апостолов, че при приватизацията на ЕАД “Каолин”-гр. Сеново са допуснати нарушения на закона. Според проверката на прокурорката учредяването на работническо-мениджърскот дружество (РМД) “Каолин-98” АД е извършено в нарушение на закона, като сред акционерите, които са записали акции, са включени лица, които не са правоимащи, а именно братът на Иво Прокопиев - Александър. На 4 август 1999 г. е учредено РМД “Каолин-98”. Приватизационната процедура е открита на 14 септември 1999 г. Два месеца по-рано – на 1 юли, Даниела Шишкова, съпруга на тогавашния главен редактор на “Капитал” Петко Шишков, и Александър Прокопиев, братът на Прокопиев, са формално назначени на работа във фирмата, за да вземат участие в РМД-то. И двамата нямат нито един работен ден в „Каолин“ АД, а по закон правото за придобиване на акции може да стане след 2-годишен стаж в предприятието.
На базата на тези данни и други уточнения от прокуратурата в Разград искат от АП да предяви иск за разваляне на приватизационния договор.
В отговор на предложенията на окръжния прокурор на Разград изпълнителният директор на АП Апостол Апостолов се позовава на чл. 25, ал.3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП), според който има четири групи лица, които могат да бъдат акционери в дадено юридическо лице. Това са работници и служители, лица без трудов договор за управители, лица по чл.5, ал. 2 - с минимум 2 години трудов стаж, и хора, чиито изобретения са внедрени в организацията и работата на дружеството.
Според текста на Апостолов фактът, че Александър Прокопиев не е имал изискуемия минимум от 2 години трудов стаж (чл.5, ал. 2 от ЗППДОП), не представлява нарушение, защото той се явява като работник в дружеството. Благодарение на това писмо и в нарушение на закона, извършвайки престъпление по служба, Апостолов спасява Прокопиев и сделката за “Каолин” не е развалена. Вследствие на тази услуга благодарният бизнесмен и неговите медии фаворизират и защитават изпълнителния директор на АП.
Друг интересен факт е, че няколко месеца след водената кореспонденция между Хаджидимитрова и Апостолов прокурорката започва предварително разследване за престъпления на длъжностни лица по повод приватизацията на ЕАД “Каолин”. След направената проверка и образуваното производство от окръжната прокуратура на Разград и сектор “Икономическа полиция” на РДВР-Разград са установени данни за престъпления извън първоначално обявените.
Според данните на Хаджидимитрова през далечната 1997 г. с решение на АП е било отредено създаването на смесено дружество между ЕАД “Каолин” и Sibelco Белгия. По този повод тогавашното Министерство на промишлеността изготвя оценка на дружеството, според която стойността на акция от капитала е оценена на 70 долара. През октомври 1999 г. е решено компанията да бъде приватизирана, месец по-късно тогавашният изпълнителен директор на АП Захари Желязков насрочва нова оценка на ЕАД “Каолин”, според която цената на акция е само 16,925 лв.
По-интересен факт е, че новата оценка на компанията е направена не от кого да е, а от инвестиционния посредник “Булброкърс”, собственост отново на Прокопиев, става ясно от справка за дейността на посредника.
Според данните на окръжния прокурор след създаването на РМД “Каолин-98” АД стартира процедурата за приватизация. Три дни преди тя да приключи, става ясно, че РМД-то, което впоследствие закупува 75% от предприятието за 7,2 млн. лева, е внесло сумата от 170 хил. лв. Това означава, че

РМД-то предварително е знаело какво е решението за потенциалния купувач

По времето на подписване на сделката плащането е планирано да се извърши по следния начин: от купувача се очаква да плати 10% от общата стойност на сделката в брой, а останалата сума е разсрочена, като 50% от нея са във вноски за период от 10 години и 50% чрез компенсаторни инструменти (търгувани на минимална част от номиналната им стойност).
Малко след окончателната приватизация на ЕАД “Каолин” се учредява и нов Борд на директорите (БД), като членове в него влизат Иво Прокопиев – председател, Александър Прокопиев – изпълнителен директор, Константин Ненов – главен изпълнителен директор, и Филип Калоянов – изпълнителен директор.
Няколко месеца по-късно на общо събрание отново в противоречие със закона е взето решение за увеличаване на капитала на дружеството от 567 205 лв. на 3 403 230 лв. чрез емитиране на нови акции. Без да имат одобрение от АП и преди да бъде изплатен напълно 75-процентовият дял, директорите взимат решение новите акции да бъдат напълно придобити от “Алфа финанс” АД. По този начин дружеството, което също е под контрола на Иво Прокопиев и Петър Шишков, придобива 83,33% от целия капитал на ЕАД “Каолин”-Сеново. В резултат на сделката участието на държавата е намалено до 14,7%, а това на РМД “Каолин-98” АД до 12,5 на сто.
Вследствие на тези данни окръжният прокурор на Разград Елена Хаджидимитрова внася обвинителен акт срещу лицата, управляващи ЕАД “Каолин”. По този начин Иво и Александър Прокопиеви, Константин Ненов, Филип Калоянов, Иван Сливов, Станимир Кръстев и Георги Димов получават ограничителни заповеди и са задължени да внесат парична гаранция от 10 хил. лв., за да не бъдат арестувани. През 2002 г. обвиняемите са изправени пред съда. В заключителната реч обаче изненадващо прокурорът Хаджидимитрова сваля всички обвинения и съдебното дело завършва с обявяването им за невинни. Интересен факт е, че до ден днешен въпреки натрупаните доказателства не са ясни мотивите за оттегляне на обвиненията от страна на прокурора.
Днес много от познатите в тези стари сценарии лица отново правят опити да се домогнат до апетитни предприятия, след като пак “замириса” на приватизация.
А иначе лицемерието и двуличието нямат край. В предпоследния си брой в. „Капитал“ “громи” същата тази съдебна система, която не осъди неговия собственик и съучастниците му за извършените престъпления и ги направи богати. Като че ли е вярна дефиницията, че далавера е сделка, в която Прокопиев и Апостолов участват.

• 7 6
• Докладване

До коментар [#20] от "popai":

В по-общ обхват: предстоят фалити, или поне свиване (изтегляне на капитал) от европейски комерс-банки. Товаще засегне много филиали в БГ, освен гръцките, напр. първо ще гръмне УниКредит, след това СИБанк, австрийската спестована каса Райфайзен, може и да се спаси щото работи по немски модел. Излиза, че най-мъдрото, което са направили предишните скапани правителства е да скътат държавните пари в една малка, българска банка (ако е вярно!) на пук на другара Волрик-немския еврей

• 7 1
• Докладване