Традиции, език, религия, ритуали, болки, проблеми... общност. И един политически изразител - ДПС. Ахмед Доган. Това продължава да е валидно и на 19-та година от честванията в памет на жертвите на т.нар. възродителен процес в свещената за мюсюлманите местност Демир баба текке край Исперих. И въпреки че в продължение на повече от час и половина събралите се чуват толкова политически послания, колкото и по време на предизборна кампания, те не виждат политици.

Виждат "своите" -

А и хората - и събралите се на теккето, и живеещите из околните села, като че ли нямат нужда от политика. Политическите теми са далеч от всекидневните им проблеми - безработица, безпаричие. С "кризата" някои обясняваха и това, че този път на честванията са се събрали значително по-малко хора (около 4-5 хил. души) спрямо предишни години. Хората по селата не могат да си позволят да си зарежат работата, сега е време за копаене на царевицата, обясняваха едни. Е, какви пари им трябват, нали има осигурен транспорт, репликираха други и продължаваха тихо - вече просто не се вярва на политиците, на всички политици.

Извън двата часа, в които политиците присъстваха на Демир баба текке, политиката е далеч от хората. Преди да се появят Доган и придружаващите го депутати и кметове (с традиционното за лидера на ДПС закъснение от над един час), събирането приличаше на традиционен селски събор - въртележки, сергии, барбекю, стари познати, разкази за радостни истории, споделени проблеми.

След като автобусът откара представителите на партията - също. Високопоставените лица така и не слязоха до свещената местност - гробницата на Демир баба, приемана за мистично свято място както от мюсюлмани, така и от християни. На теккето, изградено според легендата върху тракийско светилище, се извършват ритуали за здраве, сила, щастие, пречистване.

Потокът на разнородната тълпа не спира през целия ден. Млади семейства с модерни видеокамери, хора със забрадки и шалвари, с поовехтели костюми, младежи с изрязани потници и модерни панталони - всички минават през светилището.

ДПС и неговите представители не участват в тези ритуали, но не присъстват особено и във всекидневието на хората от местните села. "Еха-а-а,  Доган ще идва, значи ще го видим, ще му се зарадваме...

каква е програмата", пита жена при новината, че лидерът на движението ще присъства честванията. Забавленията за местните хора са основно от събор до събор. Със същия, ако не и с по-голям интерес от събирането на Демир баба текке в село Раковски се чака сватбата на местен големец. Ден преди събитието на стадиона вече е построена сцена, вдигнати са шатри, подреждат се столове, обсипани с панделки - рязък контраст с облеклото на събралите се млади и стари жители, наблюдаващи подготовката. Всичките - безработни.

Дори и за селата, отдалечени само на десетина километра от Разград, като Раковски бедността и безработицата е основната тема в разговорите. Единствената алтернатива е чужбина - в някои населени места от областта повече от половината от младите вече са заминали зад граница. Но парите си харчат тук, оправят къщите си, женят се.

Такъв е и случаят с предстоящата сватба - Ахмед заминал преди 3-4 години само по чехли в Германия, работил в птицекомбинати, сега изпраща работници за там. И вдига пищна сватба за сина си. Това, че довечера на площада ще пее "май Славка Калчева и певици на Пайнера", вълнува много повече местните, отколкото предстоящото посещение на Доган. За политика не им се говори - нито на младите, събиращи се на "лаф-моабет" в ранния следобед пред местния магазин, нито на старите. Сега не се вълнуват, но

- по навик, ако щете, проронва жена на средна възраст. Е, и автобусите от Турция решават много от нещата в този край, допълва тя.

Традицията, навикът... изглежда, по-скоро това са основанията за избор и гласуване по принцип в региона, а не политиката и посланията на партийците. Защото по думите на местните никой от години не прави нищо за селата от региона. Унищожено е животновъдството - всички мандри в околността работят само с вносно сухо мляко, а в земеделските кооперации всичко е механизирано, няма нужда от много хора, пък и младите не искат да копаят, обяснява възрастен мъж от село Дянково.

Все пак политическите тези от традиционния събор тази година са обединяващи, стигат лесно до хората, действат по все още болезнени места, спомени. Десетината ключови политици на ДПС един през друг, емоционално и подчертано отправят едно и също послание - правят се опити за нарушаване на правата и свободите в страната, така се застрашава демокрацията и е необходимо единение, да се даде отпор. В същия дух беше и мотото на събора: "Без права и свободи няма демокрация, няма сигурност".

- за опити за забрана на изучаването на майчин език, за политическа репресия срещу неудобни кметове. Намесват се и съвсем актуални проблеми - липсата на работа, лошо здравеопазване, образование. "Няма едно списание на майчин език да прочетеш. Има натиск от парадемократи срещу изучаването на майчин език", възмути се пред събралите се депутатът Ремзи Осман.

Евродепутатът Метин Казак пък обеща, че при всеки опит за нарушаване на права ще бъде сигнализиран Брюксел. Тук се намеси кметът на Кърджали Хасан Азис, който емоционално обясни, че има двоен стандарт - кметовете на ДПС са притискани от проверки за разлика от представители на местната власт от други партии. За първи път в събора участва и кметът на Гърмен Ахмед Башев. Той разказа за показния му арест през март м.г., когато беше отведен призори от представители на Държавната агенция "Национална сигурност" на разпит по подозрения за насаждане на радикален ислям. И обяви, че посланието на събора трябва да се допълни: "Без ДПС няма права и свободи, няма демокрация".

Христо Бисеров пък попита има ли край т.нар. възродителен процес и отбеляза - името, религията, езикът са извоювани права, но остават правото на работа, на доход, лечение, образование.

подмята с разочарован глас някой в тълпата.