Министерството на правосъдието ще реформира юридическото образование
Да се въведат единни държавни критерии за прием и дипломиране и еднакви семестриални изпити във всички юридически факултети в страната, предвижда стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Тя е изготвена от Министерството на правосъдието и тези предложения са от частта за юридическото образование.
Първите две мерки не получиха одобрение от няколко преподаватели, които присъстваха на второто обсъждане на документа. Според Атанас Семов, доктор по право и преподавател по "Право на Европейския съюз" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", така ще бъде нарушена автономията на висшите училища и от това няма да има смисъл.
"'Прием и дипломиране в момента е едно и също. Това е съществен проблем, който не може да бъде решен административно", заяви още Семов.
"Приемът трябва да бъде почти свободен и как да става той да се остави на усмотрение на всеки един университет", смята Кристиан Таков от СУ. Той е преподавател по гражданско, семейно, търговско и дружествено право в Софийския университет, в Нов български университет и във Великотърновския университет. Според него изходът трябва да е по-труден, за да се гарантира добро качество на образование. Той даде за пример практики в чуждестранните висши училища, според които над 70% от приетите студенти могат да отпаднат в хода на обучението.
Държавният изпит да е единен и анонимен, е едно от другите предложения на министерството, като според Семов идеята за анонимността е абсурдна.
"В момента изпитът е "ултраформален" и повечето, които се явят на него, го взимат. Някои от тези, които го провеждат, не знаят какви точно са критериите за оценяването му. Безумно е той да стане анонимен", заяви още Таков.
За система на обучение тип "фуния" се обяви и проф. Лъчезар Дачев от СУ. Според него е много важно образованието по право, което сега е пет години и след тях се получава магистърска степен, да се раздели на три години бакалавър и две години - магистратура. Тази идея беше подкрепена и от другите преподаватели.
В текста на стратегията е записано, че анонимността на изпита ще "гарантира безпристрастен, обективен и справедлив механизъм за оценяване на цялостни послания на студентите".
Другите мерки предвиждат учебните програми за всички юридически факултети да са еднакви и "формата, продължителността и ефективността на учебните практики" да се оптимизира. Освен това се предлага задължително обучение по юридическа етика, което да отговаря на "отговорностите по осъществяване на важни конституционни функции, свързани със защитата на правата и законните интереси на гражданите". В мерките е записано да има задължително обучение и по един от работните европейски езици.
От фондация "Български институт за правни инициативи", която организира обсъждането на мерките от стратегията, са поръчали рейтинг на юридическото образование. Изследването е направено от "Алфа рисърч" със съдействието на фонд "България" към американския German Marshall Fund.
Резултатите показват, че Юридическият факултет на Софийския университет е в началото на институциите, които обучават по право. Той има най-високата оценка - 5.26. На второ и трето място съответно са УНСС и Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий". СУ остава лидер и по репутация сред работодателите. Студентите от алма матер се представят и най-добре на изпитите за адвокати.
Изследването показва, че има обратна зависимост между взискателността към студентите и тяхната удовлетвореност от образованието. Младите хора са по-доволни от обучението си във висши училища, в които изискванията към тях са по-ниски.
"Всичките девет правни факултета имат още много за наваксване по отношение на практическата насоченост на учебните си програми. Заниженото внимание към студентите също е масова слабост", заявява пред в. "Капитал" Тодор Дочев, ръководител проект в института за правни инициативи.