Частните колекционери търсят легитимност с обща изложба
Излизане "на светло", преобръщане на представата за частния колекционер като "мръсна дума", защита правата на собствениците на антики, както и съществена промяна в закона за културното наследство за либерализиране на правилата.
Това са част от целите, които си поставиха от Съюза на частните колекционери в България. Вчера те откриха изложбата "Другият музей", която показва над 200 експонати от 32 частни колекции. На официалното откриване не отидоха официални лица, нито известни политици.
Сред колекционерите, решили да покажат притежаваните от тях картини и антики, са бившият шеф от ДС Димитър Иванов, Васил Божков, Боян Радев, финансистът Емил Хърсев, Светлин Русев, Гриша Ганчев, социалистът Александър Лилов, Ангел Симеонов - собственик на хотел "Анел", Емил Коцев, бивш шеф на държавната "Техноекспортстрой", строителният предприемач Венцислав Кадиев.
Ръководството на съюза и вчера настоя да бъде променен законът за културното наследство. "Трябва да отделим специално празно място в единия ъгъл на залата и да поставим табела "Място на уплашените от закона нумизмати", заяви Светлин Русев.
Председателят на съюза Валери Стефанов добави, че и други колекционери са уплашени от репресивните мерки в закона и не декларират собствеността си. От думите им се разбра, че уплахата идва най-вече от отношението на обществото и на държавата и "недобрата психологическа среда".
Съюзът настоява да се регламентират по-ясно частните колекции и музеи, да се облекчи търговският режим за движими паметници на културата, както и да се приемат промени, свързани с концесиониране на недвижими паметници.
По-напред в искането за промени в търговския режим стигна директорът на фондация "Тракия" (свързвана с Васил Божков) и бивш антимафиот Кирил Христосков. Сегашният закон е противоконституционен, нарушава свещеното право на частната собственост, не може да се ограничава правото за продажба, заяви той.
На въпрос как ще се постигне излизането "на светло" и ще се разбере какво има в частните колекции Христосков отговори с твърдението, че в цяла Европа търговията не е толкова рестриктивна.
Нееднократно от съюза изтъкнаха, че ако не са съществували частни колекционери, вчерашното откриване на изложбата е нямало да се случи, а безценните експонати щели да са отдавна изнесени и забравени в чужбина.
"Целта на изложбата е да се разбере, че произведения на изкуството - национално богатство, са спасени от хора, за които държавата не си е мръднала пръста. Точно тях искаме да окуражим и да мотивираме да показват колекциите си", посочи Светлин Русев.
А изложбата впечатлява с много непоказвани или малко известни досега произведения на изкуството - платна на Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Генко Генков, Николай Райнов, Дечко Узунов. Могат да бъдат видени и три скулптури от Огюст Роден. От колекцията "Васил Божков" пък са показани известният бюст на римския император Траян Деций, както и златен ритон.
Съюзът на частните колекционери, който беше учреден през март без особена гласност и публичност, обещава да има и други подобни инициативи.
| Кой кой е в съюза Сдружението "Съюз на колекционерите в България" е регистрирано на 19 март тази година и за учредяването му публично се разбра едва наскоро, около първата инициатива на нестопанската организация - изложбата "Другият музей". Негов председател е професорът по история на българската литература в СУ "Св. Климент Охридски" Валери Стефанов. Сред по-известните фигури в управлението са бившият министър на културата в кабинета "Виденов" Иван Маразов, художникът Светлин Русев, бившият шеф от "Мултигруп" и настоящ ректор на висшето училище по библиотекознание Стоян Денчев, Пламен Бобоков (собственик в "Приста ойл"). В управителния съвет са и фондациите "Тракия" (свързвана с Васил Божков) и "Апрете Фол" (на Димитър Иванов). В ръководството са също представители на сдружението за национално културно наследство "Бъднина" и на сдружение "Българи", които също се включиха в критиките срещу новия закон за културното наследство. |
| Театрите вече си имат зам.-министър За реформата в сценичните изкуства вече ще отговаря зам.-министър на културата - Митко Тодоров, който досега беше директор на Театъра на Българската армия. Това съобщиха министрите на финансите Симеон Дянков и на културата Вежди Рашидов, след като обсъдиха предстоящата театрална реформа. Двамата не уточниха дали ще има съкращения на хора или театри. "Тази реформа е по-деликатна от другите. Нашето министерство е малко, но чувствително и промените в него се отразяват на интелигентни хора, т.нар. велики българи", каза Рашидов. Той благодари на Дянков, че разбирал, че реформата трябва да стане професионално. "Запознах се задълбочено с рамката на предложените промени и съм съгласен с тях. Визията ми харесва", каза Дянков, без да уточнява каква е "визията". "Правителството образува, създава и закрива институти, така че едва ли един зам.-министър може да обещава, но аз ще обещавам само преобразуване в полза на качеството на българския театрален продукт", заяви Митко Тодоров. |