Лимитите на болниците ще унищожат здравната система, защото ще премахнат конкуренцията и стимулите за лекарите, а от това ще пострадат най-вече пациентите. До този извод стигнаха участниците в организираната от омбудсмана Гиньо Ганев обществена дискусия "Пациентът между правото на медицинска помощ и делегираните бюджети".

Бившият здравен министър Илко Семерджиев прогнозира, че ако в рамките на следващите 20-30 дни не се вземат адекватни решения за бъдещето на сектора, в следващите 100 до 200 дни здравеопазването ще колабира. Според него с делегиран бюджет може да се управляват държавните училища, но не и лечебни заведения. "Терминът делегиран бюджет убива системата, убива мотивацията, а най-накрая убива и пациентите", каза Семерджиев. Той припомни, че още през 1999 г. е решено парите да следват пациентите. "Когато парите вървят след пациента, няма значение коя болница го лекува. Може да е болницата в Дулово, може да е Александровската болница – изборът е на пациента, а не на администратора", допълни той.

Семерджиев обясни още, че лимитите за болниците са заложени в Закона за бюджета на НЗОК, но не е преценено намалението на парите с над 200 млн. лв. "Необходимо е при това положение да се намали и пакетът от услуги, който плаща касата, като се осигури алтернативен източник на финансиране", подчерта бившият здравен министър.

Според д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, след като парите на касата ще се разпределят административно на болниците, най-добре е НЗОК да се закрие. "Това може да се прави от един служител на финансовото министерство, защо трябва да издържаме огромната администрация на касата", подчерта той.

Според Кацаров лимитите са удар срещу пациентите, защото лекарят, както и да работи – и добре и зле, и много и малко, ще получава една и съща сума. "Медицинската услуга има определена цена и тя не може да се определя нито от НЗОК, нито от здравното или финансовото министерство. Ако една услуга струва 300 лв., а касата плаща 150 лв., останалите ще ги доплати пациентът", допълни Кацаров. Той обърна внимание на зачестилите лекарски грешки през последните месеци и прогнозира, че те ще зачестят при липсата на стимули.

Шефът на правния отдел в здравната каса Ивана Кръстева обясни, че институцията е длъжна да спазва бюджета си. Сега при прогнозирани 80 млн. лв. за месец през март и април болниците са отчели дейности за 108-109 млн. лв. "Ако нещата останат така и хоспитализациите продължат да се увеличават, парите на касата ще свършат. Ние се стараем да ги разпределим справедливо до края на годината", подчерта Кръстева. "Мисля, че в момента България е в такова положение, че не можем с най-скъпите лекарства да лекуваме заболявания, които могат да се лекуват и с по-евини лекарства", допълни още юристката на НЗОК.

Лекарите поискаха, след като се въвеждат делегирани бюджети, министерството и здравната каса да създадат регламент, по който болниците да знаят кога трябва да приемат пациенти и кога да ги отпратят. "В противен случай ще има конфликти и винаги медиците ще излизат виновни", каза главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков.

В края на дискусията стана ясно, че пациентски организации ще организират масови протести заради орязаните пари за здравеопазване при актуализирането на бюджета и заради наложените финансови лимити на болниците, които ограничават правото им на лечение. Омбудсманът Гиньо Ганев припомни, че още миналата година той се обяви против лимитирането на болничната дейност.