Натискът на концесионерите
През миналото лято Иван* (името е променено по желание на събеседника) решава да отвори плажно заведение във Варненско. Тъй като концесионерът няма право да преотдава част от морската ивица, му предлага да сключат формален мениджърски договор за управление на бара.
За целта Иван му заплаща солидна такса. След време обаче се оказва, че концесионерът се е договорил с конкретен доставчик на сладолед, храни и напитки. Иван е принуден да купува само от него стоки, при това на високи цени.
Те съответно се пренасят и в крайните, за клиентите и пак трудно се "избива" таксата, която се дължи на концесионера. "Дейността на бийчбаровете става абсолютно неизгодна, а качеството на плажните услуги остава традиционно ниско", казва Иван, който през тази година се е отказал от този бизнес.
С друг случай на некоректен концесионер се е сблъскала Дарена Иванова преди години. Тогава тя е имала масажно студио в един от големите курорти по Южното Черноморие.
Първоначално концесионерът й обещава определен периметър от плажа да бъде само за нейната шатра, но в рамките на месец идват още две. Те работят без разрешителни, а проверките на институциите ги подминават. "Тогава прецених, че повече няма да работя с тази фирма", казва Иванова.
Нарушаването на схемите за разполагане на плажни обекти е практика и през тази година, твърдят хотелиери.