ГЕРБ пред дилема - вдигане на данъци или замразяване на доходи

ГЕРБ пред дилема - вдигане на данъци или замразяване на доходи

Министрите на финансите Симеон Дянков при обсъждането на актуализацията на бюджета в четвъртък
Министрите на финансите Симеон Дянков при обсъждането на актуализацията на бюджета в четвъртък
Повишението на данъчната тежест за следващата година може и да се избегне, но при строга фискална дисциплина от страна на правителството, съчетана със замразяване на пенсиите и на разходите за заплати в държавния сектор. Това заявиха пред "Дневник" източници от икономическия екип на ГЕРБ.
Финансовото министерство дори е изготвило предварителни оценки, според които, ако горните условия се спазят, бюджетният дефицит през 2011 г. може да се свие до 2.5% или 1.8 млрд. лв. Според същите източници, ако се проведат необходимите реформи, може и да не се стигне до замразяване на доходите, но признаха, че не се бърза с тяхното изпълнение. В петък председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова заяви пред "Дарик радио", че въпросът дали да се вдигат преките данъци ще бъде дискутиран наесен.
"Трябва да кажа, че 2008 г., която беше най-добрата приходна година, имахме брутен вътрешен продукт малко по-висок от този, който очакваме сега. Но 87% от него беше формиран от внос. Сега, през 2010 г., очакваме вносът да бъде 56%. При една ориентирана към косвени данъци, акцизи и ДДС система е явно, че ето го обективния срив на данъците", каза Стоянова.
По думите й предстои в Министерството на финансите да се направи анализ дали не се налага завой, макар и временен, към повишаване на преките данъци (подоходния за физическите лица и печалбата за фирмите), след като в последните години политиката бе насочена към тяхното понижаване за сметка на по-високи косвени данъци.
"Ако вдигаме данъци, ще се съберем и ще ви кажем", заяви лаконично премиерът Бойко Борисов в неделя.
Прогнозата на управляващите е, че през 2011 г. БВП ще достигне 72 млрд. лв. при 67 млрд. лв. очакван за 2010 г. Икономическият растеж обаче няма да е голям, а номиналното увеличение ще бъде следствие и от повишаването на инфлацията.
До каквото и становище да стигне финансовото министерство, то ще бъде обявено в края на септември или през октомври, когато се предлагат промените в данъчното законодателство за следващата година, успоредно с дискусията по самия бюджет 2011. В актуализацията на тазгодишния бюджет, която миналия четвъртък бе одобрена на първо четене в парламента, разчетите за данъчните приходи са намалели с 1.9 млрд. лв. спрямо първоначалния план, като основната част идва от неизпълнението при косвените данъци – ДДС и акцизи.
Едно от основните обещания на икономистите на ГЕРБ на парламентарните избори беше да не се повишават данъците и дори да се понижи ДДС в рамките на мандата, ако се намери възможност. От няколко седмици обаче финансовият министър гарантира запазване на сегашното данъчно бреме като сигурно само за тази година.
Финансисти на управляващата партия посочиха, че освен подоходния и корпоративните данъци има и други преки данъци, които биха могли да се увеличат при необходимост. Става дума за местните данъци за недвижимите имоти и автомобилите. Единият вариант е да се изготви по-добра система за оценка на недвижимите имоти, върху която се начисляват ставките за данък сгради и такса смет. Другият е да се повишат самите ставки. Те ще продължат да се събират от общинските администрации и ще останат местен източник на приходи, но ако ефектът от тези промени е сериозен, ще позволи да се намалят трансферите от централния бюджет към общините.
Преди седмица бившият финансов министър Пламен Орешарски коментира в интервю за "Дневник", че повишаването на данъците стои на дневен ред и може да се избегне единствено с по-сериозни съкращения в държавния сектор. Според него по-тревожен за икономиката е спадът на преките чуждестранни инвестиции, който ще затрудни рефинансирането на частния сектор и в средносрочен план ще влияе негативно на икономиката.
Бас Бакер, ръководител на мисията на МВФ за България и Румъния:  
Кризата в България беше дълбока и болезнена, но ако я погледнем в международна перспектива, не беше толкова тежка, колкото в други държави. Например банковата система остана стабилна. Видяхме, че износът през април е с 37% повече, отколкото преди година. Потреблението и инвестициите са все още слаби, но при излизане от криза първо се увеличава износът. Надяваме се, че от средата на тази година икономиката ще започне да се възстановява