Неясно формулирани цели, липса на срокове за постигането им, неясно отношение към реформата на сектора сигурност, липса на приоритети.

Това бяха част от критичните оценки за проекта на стратегия за национална сигурност, изказани на кръглата маса, организирана от Асоциацията на полицейските началници, на която взеха думата и специалисти извън системата на МВР.

Това е декларативен текст, в който са смесени цели и средства, а не работещ документ и от него няма да произтекат законодателни действия,  защото прилича повече на концепция, отколкото на стратегия. Около това мнение на адвокат Илко Димитров, бивш зам.-министър на отбраната, се обединиха повечето критични оценки на проекта.

Юли Георгиев, бивш началник на Националната служба за сигурност, заяви, че от проекта не става ясно с какво се занимават разузнаването и контраразузнаването и вероятно по тази причина те били споменати само два пъти.

Според Камен Пенков от Международния институт за сигурност и сътрудничество в проекта липсвала визия как ще се управлява системата за сигурност и как ще функционира разузнавателната общност.

Проф. Динко Динков от катедрата по международни отношения в УНСС отбеляза, че недостатъците са разбираеми, тъй като трудно се пише стратегия "сред дефицит на национално-държавническа идея, а от друга страна пък е трудно да се формулира такава идея в новия глобален свят, в който вече ги няма традиционните национални държави".

Чуха се и  препратки към българската и европейската история от края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато България е имала ясна цел - да събере в едно отечество всички българи заедно с отнетите български територии. Днес няма цел и национална доктрина и затова не може да се напише ясна стратегия за национална сигурност, заяви в емоционалното си слово Крум Лазаров от Славянско дружество "България".

По-добре да имаме стратегия, дори и несъвършена, отколкото да нямаме никаква - това мнение изказа председателят на Държавната комисия за сигурност на информацията Цвета Маркова.

Новият проект на стратегия за национална сигурност, който е вече публикуван на интернет-страницата на Министерския съвет, е третият за последните пет години.

Най-близо до приемането  от парламента беше първият, изготвен в началото на 2005 г. от кабинета Сакскобургготски. В него беше ясно формулирана целта - България да стане просперираща държава, и бяха посочени средствата за постигането й, каза пред "Дневник" Илко Димитров.

За съжаление - според Димитров, председателите на двете парламентарни комисии - по отбрана и по вътрешен ред, не се разбрали коя да го внесе в парламента и съперничеството им провалило приемането на стратегията.