Позлатените кубета на най-големия храм в България отразяват последните отблясъци на залязващото слънце, докато няколко хиляди души танцуват похотливи хитове, изпълнявани от пищни и провокативно облечени красавици.

Така започва репортаж на Ройтерс за концерта по повод 20-годишнината на "Пайнер".

Безплатният концерт в София, който отбелязва юбилея на водещия попфолк звукозаписен лейбъл "Пайнер", възбуди обществен спор заради избора на мястото - символ на демокрацията, там, където се проведоха първите митинги след падането на комунизма в България.

След превръщането си в културен феномен, който българите обичат да мразят, чалгата - както се нарича в ежедневието попфолкът, събуди големи дискусии заради влиянието си върху младите, като често е обвинявана и за надигането на популизма в политиката, допълва "Ройтерс".

С живите си тонове, прости текстове, ориенталски и цигански мотиви, попфолкът е вторият най-разпространен музикален стил в балканската страна, надминаван единствено от западния поп, сочи скорошно проучване на "Галъп".

Забранен някога от комунистическия режим в страната и възприеман като бунт срещу елита, попфолкът има същия анти-институционален привкус, който доведе известния с прямия си език премиер Бойко Борисов на власт.

Самоиздигналият се до позицията на модна звезда платинено изрусен Азис рядко пропуска да шокира публиката, независимо дали с впитите си дрехи или с високи токчета, или като се жени за приятеля си на импровизирана гей-церемония.

ПОПФОЛК ПОЛИТИКА

Ефектът от попфолка и неговите лесно смилаеми послания е навсякъде в българската политика, където популистки партии управляват в последните почти десет години, казва Кирил Аврамов, анализатор в института "Political Capital".

Не беше изненада, когато партията на Борисов ГЕРБ отпразнува изборната си победа миналото лято в попфолк-клуб. Премиерът дори е герой в една попфолк-песен и очертава ролята на силния мъж в много други.

Нощните попфолк-клубове, за които мнозина местни смятат, че са посещавани от организираната престъпност, също излъчват богатство и са посещавани предимно от заможни хора.

За почитателите попфолкът е обичаен съпровод на сватби, абитуриентски балове и други събития, които завършват с оскъдно облечени млади момичета, танцуващи върху масите и заобиколени от щракащи с пръсти момчета.

Много българи не признават, че слушат попфолк заради срама от негативните асоциации, които този стил носи.

Георги Лозанов, философ по образование и настоящ председател на Съвета за електронни медии, казва, че "попфолкът е музиката на радостта" и трябва да се съхранява като част от културата на страната, независимо от личното отношение към нея.

Тревожното е, отбелязва Лозанов, че попфолкът се превръща в начин на живот, който легитимира проституцията, третирайки женското тяло като предмет и представя наркотиците като "най-лесния инструмент за бързи удоволствия".

СЕКС, НАРКОТИЦИ И ЧАЛГА

Всъщност, много от момичетата, които танцуват през лятото на песни за любов, секс и похотливи мъже имат характерния за попфолка изглед с големия бюст, изкуствено издължените коси, изкуствен тен и опънати по тялото дрехи.

Подобна е ситуацията и в съседна Сърбия, където турбофолк-дивата Светлана Ражнятович - Цеца се е превърнала в модел за подражание, а статутът й на звезда се подхранва от проблемите й с властите и тъмното минало на покойния й съпруг Желко Ражнятович, сръбски паравоенен лидер, осъден за военни престъпления.

Изпълнители и почитатели твърдят, че стилът, подобно на всеки друг, има своите добри и лоши примери. Мнозина са убедени, че той е напреднал чувствително от 90-те години на ХХ в. и заявяват, че критиките за неприлични текстове и облечени като проститутки певици са неоснователни.

Ивана, все още една от най-обичаните певици, въпреки появата на нови звезди, казва, че първоначалната цел на попфолка - предимно кавъри на сръбски и гръцки хитове, била да разбие табутата и това, редом с рехавата цензура, е довело до мръсните текстове.

Сериозните хонорари от по 6000 лева, които се говори, че певиците взимат, сочат, че лудостта по попфолка едва ли ще стихне скоро въпреки критиките.

Лозанов смята, че евентуално глобализацията може спре влиянието на попфолка. "Чалгата не може да оцелее в по-глобален свят... това е преходна музика".