Това обяви министърът на културата Вежди Рашидов в отговор на парламентарен въпрос на Иван Костов ("Синята коалиция") дали министерството ще си върне стопанисването на НДК. Според Костов дворецът може да носи приходи, които да компенсират големите съкращения на разходите за култура.

Дворецът е строен от 1978 до 1981 г. с държавни пари. Министерството на културата е платило през 1984 г. 12 млн. лв. за административната сграда на НДК. Има и решение на Министерския съвет от 1991 г., че творческо-стопанското обединение (такова не съществува в правния свят) трябва да бъде преобразувано в няколко еднолични търговски дружества. Това решение обаче до ден днешен не е изпълнено.

Статутът на НДК като ТСО е потвърден от Министерския съвет с решение от 1991 г. Според документа дворецът се ръководи от "творческо-стопански съвет", а решенията се вземат от "генерален директор", който би трябвало да се назначава и сваля от "творческо-стопански съвет".

Генерален директор на НДК е Христо Друмев - от 1988 г. досега (несменяем при 13 правителства). В документите по назначаването му е записано, че той ще управлява НДК "до провеждането на нов конкурс", какъвто обаче не е обявяван никога.

Самата сграда и административното крило НДК (т.нар. ПРОНО) са публична държавна собственост. Паркът около тях е общински, а търговските площи в подлеза, боулингът и подземният паркинг са частни. Те бяха приватизирани при втория кметски мандат на Стефан Софиянски, като по-апетитните обекти се оказаха в ръцете на силовите групировки.