Нов орган да обезщетява гражданите за системни нарушения на Европейската конвенция за правата на човека вместо съда в Страсбург. Имотите на прокурорите и свързаните с тях лица да влязат в електронен регистър и да подлежат на лесна проверка във всеки момент. МВР и съдебната власт да си уеднаквят статистиката за престъпността.

Това са част от 58-те неотложни мерки за съдебна реформа, борба с корупцията и организираната престъпност, които правителството прие във вторник. Те са с една повече от предишните два графика и трябва да бъдат изпълнени до края на 2010 г.

Мерките са свързани с наблюдението на Европейската комисия на реформите в правосъдието и вътрешните работи и повечето от тях са в отговор на обявения преди седмица доклад на Брюксел. Голяма част от мерките са обучения и семинари.

Правителството обещава, че от 15 септември ще започне да мисли за създаването на "национален филтриращ механизъм" за намаляване на жалбите до съда в Страсбург. Един от обсъжданите варианти е да се създаде орган, който да обезщетява граждани с погазени права, чиито случаи са типични нарушения и България е осъждана многократно в Страсбург.

Първо ще се направи списък на най-честите нарушения на човешките права, а след това ще се създаде стандарт, по който да се определя компенсацията. Целта е по тези случаи делата да не стигат до Страсбург, а автоматично да се дава обезщетение на пострадалите, на които е нарушено например правото на съдебен процес в разумен срок.

Подобен механизъм действа в Италия при бавно правосъдие. Според адвокат Михаил Екимджиев обаче той е довел до първоначално затишие и след това Страсбург е бил засипан от жалби на италианци, недоволни от малките компенсации, които са получили в родината си. Предвижданията са българското бюро да заработи най-рано след година, като все още не са ясни никакви детайли за дейността му.

Новите мерки в плана са 34, останалите са т.нар. постоянни, които нямат срок за изпълнение и трябва да се осъществяват непрекъснато. В новия и трети поред график се повтаря една задача, която правителството беше обещало да изпълни преди края на миналата година или най-късно до лятото на тази.

Тя е да се приемат поправки в Търговския закон, които да отговорят на критиката от предишните два доклада на Брюксел, че в българския търговски регистър няма актуална и лесно достъпна информация за акционерите. Причината е, че сега по закон няма изискване прехвърлянето на акции да се обявява в търговския регистър. Информация за собствениците на АД може да се намери само от извлечения от книгата на акционерите, представени във връзка с провеждането на общо събрание.

В периода между две събрания обаче може да има прехвърляне на акции, което да остане скрито, а според експертите от Еврокомисията това подпомага прането на пари. С промени в закона ще се въведе задължение за търговците да обявяват смяната на собствеността в определен срок. Това няма да важи за публичните дружества, които имат много дребни акционери. По график промените трябва да бъдат приети до средата на ноември. 

Този месец прокуратурата ще трябва да се свърже по електронен път с бюрата за съдимост, за да може незабавно да проверява дали разследваните имат присъди. Отделно в графика има три мерки, които са свързани с Единната информационна система за борба с престъпността. Тя е проект на повече от 15 години и беше подхвърляна между министерствата на вътрешните работи и правосъдието, следствието и прокуратурата и все още не е готова въпреки вложените милиони левове.

Първата мярка е до средата на октомври да се създаде справочна система за висящите и приключилите дела на прокуратурата. До края на ноември с ядрото на системата, чрез което всички ангажирани в борбата с престъпността институции обменят данни, трябва да се свържат петте апелативни съдилища и МВР.

През декември ще се създаде общият стандарт за свързването на прокуратурата и МВР, като според правителството това ще уеднакви статистиката за престъпността. Освен това ще има ясен стандарт какво например значи "неутрализирана престъпна група", тъй като критериите на ДАНС, МВР и прокуратурата се различават драстично - за едните това е "приведената в известност" и докладвана, за полицията е тази, чиито членове са задържани, а за обвинителите - неутрализирането става след влизане в сила на присъда. До края на годината МВР се ангажира да въведе нови правила за работа по т.нар. заявителски материали, с които пострадали и свидетели докладват за престъпления и в момента често остават нерегистрирани.

До края на септември правителството е обявило, че ще повиши административния капацитет на Агенцията за обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция и ще назначи нови хора. Това се прави заради констатациите на Европейската комисия, че двете агенции, които отговарят за предварителния и последващия контрол на търговете, нямат капацитет и проверяват много малък процент от тях. Работи се най-вече по сигнали, а няма системен контрол - от около 8000 обществени поръчки годишно през ревизия минават едва 12%.

Една от водещите мерки за съдебната реформа е до средата на декември да се изработят "детайлни, измерими и проверими показатели за ефективност и качество на работата на звената в съдебната система". Тези критерии ще послужат за въвеждането на т.нар. програмно бюджетиране в системата. Това се комбинира с промените в Закона за съдебната власт и задължението на ВСС да разработи критерии за натовареността на магистратите.