Социалната сфера, отбраната и здравеопазването са секторите, за които финансирането през 2011 г. ще се увеличи най-сериозно според проекта за бюджет 2011, изготвен от Министерството на финансите. В челната тройка е и бюджетът на Министерския съвет, който ще нарасне с 10% догодина.

Документът беше обсъден за пръв път на правителственото заседание във вторник. Финансовият министър Симеон Дянков се ангажира правителството да внесе проектобюджета в Народното събрание до средата на септември. Това означава, че остават около 6 седмици за съгласувателни процедури с министерствата до окончателното му оформяне на ниво правителство.

Към сегашния момент плановете на правителството са догодина да събере 25.83 млрд. лв. приходи, което е с 1.3 млрд. лв. повече от актуализирания вариант на бюджетните сметки за тази година. Оптимистичната прогноза се корени основно в залагането, че догодина българската икономика ще нарасне с 3.6%.

Това трябва да осигури на държавата 640 млн. лв. повече приходи от ДДС в сравнение с тазгодишните и 251 млн. лв. по-големи постъпления от корпоративни данъци. Прогнозата за ръста на брутния вътрешен продукт вече беше определена от анализаторите като нереалистична.

При разходите е заложено нетно намаление от 120 млн. до 27.69 млрд. лв. То идва основно от свиването на разходите на Националния осигурителен институт със 132 млн. лв. От тях 129 млн. трябва да се спестят от плащанията за пенсии, чиито размери според финансовото министерство трябва да останат непроменени в сравнение с тазгодишните нива.

Според източници от Министерския съвет изненадващото намаление на общия бюджет се дължи единствено на демографски фактори. Ако пенсионната реформа следва първоначалния план - увеличаване на осигурителния стаж с 3 години от 1 юли 2011 г., са възможни още по-големи икономии в бюджета на НОИ, смятат същите източници.

Заради подобрената прогноза за приходите и нетното свиване на разходите планираният дефицит за 2011 г. намалява до 1.86 млрд. лв. при 3.26 млрд. лв. през тази година. От финансовото министерство определиха прогнозите си като реалистични и ги защитиха с аргумента, че подобни резултати са получили при сметките си още БНБ и Световната банка и че техните проучвания също са взети под внимание при подготовката на проекта.

Тъй като 2011 г. се очертава като трета поред година, в която България ще отчете бюджетен дефицит, а такъв се залага и за 2012 и 2013 г., групата макроикономисти, обединени в организацията "Макроуоч", заявиха, че политическата воля за фискална дисциплина от въвеждането на валутния борд вече е разклатена и затова страната има нужда от фискален борд или правила, които да ограничават държавните разходи.

Най-много в процентно изражение ще се увеличат разходите на социалното министерство догодина - с

19% до 951 млн. лв. Допълнителните средства са предвидени за социални помощи и мерки на пазара на труда. На вчерашното заседание на правителството разходните тавани по ведомства бяха одобрени принципно, но в следващите седмици на съгласуване има възможност за промени, като евентуални увеличения на някои места ще стават за сметка на намаления при други.

Предвижда се и увеличение на разходите на военното министерство с 11% до 990 млн. лв. Парите трябва да се използват изцяло за плащания по договори за модернизация на въоръжението на армията, които вече са подписани. Вътрешното министерство, също като военното, ще има по-голям лимит за разходи - с 5% до 1.006 млрд. лв., въпреки че и двете ведомства все още не са показали планове за своето реформиране, а при актуализацията на тазгодишния бюджет не бяха засегнати от предприетите съкращения.

След като в интервю за "Дневник", публикувано в понеделник, финансовият министър посочи, че приоритетни сектори ще са здравеопазването и съфинансирането на европроекти, заложените за догодина разходи на здравната каса са 1.986 млрд. лв. Това е с 4% повече в сравнение със средствата, с които ще разполага касата през тази година в актуализирания вариант на бюджет 2011, който увеличи разходите й с 220 млн. лв. В сравнение с първия бюджет 2010 увеличението за касата е 17%. С близо 5 на сто е вдигнат и разходният таван за здравното министерство - до 570 млн. лв.

С 4-5% се увеличават и бюджетите на министерствата на финансите и на правосъдието. Останалите ведомства ще разполагат със същите средства както през тази година, или с 0.2 до 2% повече. Само парите за министерството на образованието намаляват.

За Националния фонд и фонд "Земеделие", които са разплащателните агенции по проекти по оперативните европрограми, са предвидени съответно 2.37 млрд. лв. и 1.06 млрд. лв. разходи. За директните плащания на площ ще се отпуснат 767.4 млн. лв. от еврофондовете и 293.4 млн. лв. от бюджета. По проекти за развитие на селските райони се планира да се усвоят общо 579.9 млн. лв.

Не знам дали правителството е завишило умишлено очакванията си, или просто сметките му са сгрешени. Трябва да се променят правилата, при които се залага даден икономически растеж. Няма нужда от излишен оптимизъм. Българското възстановяване се бави, тъй като чуждите инвестиции намаляват – а това се случва, защото има несигурност по отношение на бюджетния дефицит и различни идеи за вдигане на данъци. Има някакво състезание да се вдигат данъци, въпреки че официалната политика на правителството е това да не се прави.

Правителството прави оптимистична макрорамка, без да дава обяснение защо тя ще се случи. Бюджетът е направен отзад напред - започнали са с разходите, после са изчислили приходите и тогава икономическия растеж. Трябва да се правят по-скоро консервативни бюджети, като се залагат в тях буфери. В противен случай има риск да се повтори ситуацията от 2009 и 2010 г. и бюджетната нестабилност да продължи. За година и половина правителството е намалило резерва с 5.6 млрд. лв. Твърдението, че то е затегнало колана, не е вярно. Напротив, разхлабило го е.

Правителството очаква БВП да стигне 67 млрд. лв. тази година и 72 млрд. лева през следващата - това означава 5% номинален ръст на БВП, което ми се струва в горния край на оптимистичните прогнози. Не че е невъзможно, но по-добре е да се залага на консервативен сценарий.

Много по-добре е да се заложат по-песимистични прогнози и те да бъдат надхвърлени, отколкото да се залагат оптимистични с риск да не се сбъднат. Прогнозите в бюджетната процедура невинаги отговарят на реалните тенденции и изглеждат твърде оптимистични. Правителството например прогнозира 1% растеж на БВП тази година. България не е в състояние да го постигне. Според нас този растеж ще е около нулата, вероятно на отрицателна територия. Това означава, че в прогнозата е скрит допълнителен дефицит, който ще се прояви.

Фискалната политика не е достатъчно отговорна. При очакване за намаление на приходите се увеличават разходите. Това не е кейнсиански модел за стимулиране на икономиката, а по-скоро безотговорно поведение. Затова фиксирането на правила за съставяне и изпълнение на бюджета ще действат ограничително на правителството, когато поиска да развързва кесията. За съжаление валутният борд не е достатъчна спирачка.