Георги Лозанов: Новият медиен закон ще е по-либерален
Шефове на медии, бивши и настоящи членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), депутати от управляващото мнозинство и опозицията, медийни юристи и експерти, представители на рекламодателите и на различни организации, защитаващи бизнес интереси или човешки права. С такава шарена компания започна първия публичен дебат за бъдещия закон за електронни медии в четвъртък. Той беше иницииран от работната група, която получи задача от премиера Бойко Бориков до края на ноември да напише нов медиен закон.
Дискусията беше планирана в две части. По програма в първата част трябваше да се обсъждат въпроси, свързани с продуктовото позициониране и рекламата и либерализацията на медийната регулация. А във втората част - статутът на регулаторния орган, медийният плурализъм и методът на лицензиране. На практика обаче дебатът беше доминиран от изказвания и идеи за регулирането на радио- и тв пазара и само част от другите теми бяха засегнати. На финала не стана ясно дали и кои от идеите печелят одобрението на работната група, а в петък дискусиите продължават.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов, който оглавява и работната група, заяви, че проблемите на сегашния закон идват от честите му промени по "конюнктурни причини". "От кръпки вече не си личи основана му цел", коментира той 27-те промени на текста и го оприличи, че е заприличал на "индианско одеяло". Лозанов обясни, че бъдещият закон ще е по-либерален. Според него в настоящия вариант прозирали и доста лобистки текстове, които могат да се разпознаят по нарушената логика на закона.
В дискусията беше намесен и интернет с предложение регулации за мрежата също да влязат в бъдещия закон.
Медийната регулация
Председателят на КРС Веселин Божков заяви, че предложението за конвергентна регулация (сливане на регулаторите за преноса и за съдържанието, т.е. СЕМ и КРС - бел. ред.) е необмислена идея. По думите му такава има само в Англия и отчасти в Италия и Австрия, но нейната полза все още не е доказана. "Конвергентния орган не е актуална практика. Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход", каза той и посочи, че този вариант на контрол не е подходящ за млади демокрации.
Законът трябва да определи общата рамка на дейностите, а в отделни кодекси да се запишат подробностите, предложи Ели Герганова, председател на Националния съвет за саморегулация.
Депутатът от БСП Петър Курумбашев се обяви против саморегулацията на медиите. В нея той вижда възможност за изземване функциите на държавата като основен регулатор.
Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (условието колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, може ли да притежаваш телевизия - бел.ред) беше оспорена от представителя на "Нова българска медийна група" (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Той заяви, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем и че такива ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.
Дебатът засегна и как да се сформира медийният регулатор. Медийният експерт Светлана Божилова, която наскоро се бе кандидатирала за шеф на БНТ, но не успя да спечели поста, поиска членовете на СЕМ да се избират с квалифицирано мнозинство за квотата на парламента.
Доц. Лилия Райчева от Факултета по журналистика и масови комуникации (ФЖМК) заяви, че за да има реално действащ медиен закон, трябва да се напише кодекс на комуникациите. Според нея той трябва да съдържа текстове от различни закони, които имат отношение към комуникациите.
Реклама – кога и къде
От Българската асоциация на рекламодателите се обявиха против включването на допълнителна регулация за рекламата. Относно продуктовото позициониране мнението бе единодушно – това е нов начин за реклама, който вече е уреден и не се нуждае от допълнителни разпоредби.
Асен Асенов, представител на Българското дружество на връзките с обществеността, обясни, че новините от обществена значимост би следвало да се отразяват коректно с имена на хора, фирми и организатори. Той каза, че големите фирми влагат огромни средства за обществено значими кампании, които остават неотразени именно заради липсата на регламентация.
Сред коментираните теми се прокрадна и идеята за т.нар. общностни медии, които още не съществуват в България. Това са медии, които са създадени от група хора със сходни интереси или житейска съдба (communities), обясни доц. Орлин Спасов и заяви, че в новия закон трябва да се въведат по-облекчени условия за създаване на такива радиа и телевизии.
За по-голямо внимание към защитата правата на децата призоваха от неправителствените организации. Те настояват за възможност за директно прекратяване на програма, която наранява психиката на най-малките, както и за висока санкция за излъчването на неподходящо съдържание. Дискриминацията също бе сред темите на дебата. Юлиана Методиева от Българския хелзинкски комитет заяви, че хората от малцинствата са почти изключени от фокуса на медиите. Затова бъдещият закон за електронни медии трябва да интегрира в себе си Закона за защита от дискриминация.
Защита за регионалното радио
Като един от основните проблеми в сегашния закон бе посочено изтласкването на местните радиостанции от пазара. Според Кирил Илиев от радио "Романтика" големите вериги завземат пазара по региони. Така броят на местните радиа драстично намалява, а интересите на хората се нарушават. Според него е редно да се запази родният характер на програмите, защото в момента почти не се излъчва българска музика. Илиев предложи да има специална защитна клауза за местните радиа и привилегия при лицензиране.
Светлана Божилова отчете като голям проблем факта, че страната ни е една от малкото членки на Европейския съюз, която няма организация на медийните потребители. Сред предложенията й бе и създаването на новия закон за електронните медии да бъде допълнен с идеи от широк обществен дебат.