Театър като на кино
Рекордните 560 хил. българи са били на театър в последните шест месеца и са гледали точно 4368 представления. Приходите на театрите са четири пъти по-малко от разходите им. Държавата плаща 60 млн. лв. годишно за издръжката на музикално, танцово и театрално изкуство.
На този фон започва реформата на сценичните изкуства, обещана от културния министър Вежди Рашидов още при встъпването му в длъжност. Срещу плана вече има много протести, но никой досега не е предложил алтернатива, както и прогноза как ще се отразят сливанията и "придобиванията" в сектора.
"Оптимален художествен тонус", или какво предлага министерството
В мотивите на Министерството на културата е записано, че "за реформата отдавна е назряла необходимост, която е актуализирана от настоящата финансова криза... Мрежата на сценичните изкуства се нуждае от реформа, която след внимателен анализ да редуцира, окрупни или създаде нови творчески пространства, за да й осигури възможност да постигне оптимален художествен тонус, респективно увеличен публичен ефект от дейността".
Затова културните институти вече ще имат различно финансиране. Те ще продължат да получават държавна субсидия, която обаче ще могат да разпределят самостоятелно. Директорите на театри, опери и филхармонии ще определят заплатите и числеността на трупите и оркестрите.
Институтите ще могат да кандидатстват за реализирането на проекти, финансирани от министерството на конкурсен принцип. Парите от продажба на билети ще се връщат към театрите, а не както е сега - в министерството, откъдето се преразпределят.
Промяната, която предизвика най-голям отпор, е сливането на театри и филхармонии, което ще доведе до съкращения. Крайната цел на промените е културните институти да започнат да се управляват по-мениджърски, държавата да намали издръжката за тях и да оцелеят тези, които имат най-много зрители.
"Идеята за делегирани бюджети е добра, но тя трябва да е част от една развита финансова рамка, а такава липсва", заяви Диана Андреева от Обсерваторията по икономика на културата. "Записано е, че 63% от приходите ще идват от билети, останалите 35% - от допълнителни условия. По този начин министерството казва на две трети от институтите: "Ние няма да ви закрием, ще се закриете сами".
Липсва мониторинг и строг финансов контрол, защото е ясно, че централизираният подход не е целесъобразен", казва Андреева. Според нея успешен модел ще е този, който ще приеме гилдията. Основен пропуск според нея е, че никъде не са посочени алтернативни източници на финансиране. "В момента, за да се направи реформа, се разчита на съкращения.
Тя се прави на тъмно и то само в държавната част. Не са включени никакви частни организации", твърди Андреева. Тя смята, че липсва и механизъм за проектно финансиране: "Това е европейски инструмент, който дава равнопоставеност на всички организации и с който се развива и културното предприемачество."
"Не прибързвам да съм оптимист за делегираните бюджети. Общо взето, знам колко тежка е финансовата ситуация, кризата е всеобхватна. В този смисъл по-свободното боравене с един делегиран бюджет не значи, че рестрикциите ще бъдат по-малки", каза и Явор Гърдев, един от най-успешните и в чужбина български режисьори.
Според него в предлаганите от министерството промени няма финансова логика. "Тези сливания на институти са насочени да решат битови проблеми, а не да подобрят качеството. Стратегически план какво ще правят няма. Това е преливане на щатни бройки, с което българската култура няма нито да се влоши, нито да се подобри", смята Гърдев.
Шушу-мушу
От министерството заявиха, че проектът е бил обсъждан и съгласуван със засегнатите страни. Дори е разговаряно с общините дали да поемат част от издръжката на културните институти, но те са отказали заради орязаните им бюджети тази година. Много от театрите обаче се оплакаха, че са разбрали за реформата от медиите.
"Действително в момента системата на сценичните изкуства е нетърпимо остаряла и неефективна, но начинът, по който се подготвя реформата, е тоталитарен и непрозрачен", каза Гергана Димитрова от Организацията за съвременно алтернативно изкуство и култура "36 маймуни". Тя смята, че за да бъдат обгледани от всички страни промените, трябва да се работи открито и в по-широк кръг.
"Всичко друго отново ще е като подялба на луканката под масата", смята тя. "Публично се изяви воля за промени в целия сектор на изпълнителските изкуства, за насърчаване на личната инициатива и работещите структури, за децентрализация на системата на сценичните изкуства, но досега дебатът се върти само около държавните институции и спуснати отгоре директиви за тяхното функциониране на базата на доста спорни финансови анализи и съмнителни социални проучвания", смята Димитрова.
Междувременно Министерският съвет прие предложението на Вежди Рашидов за реформата.
Някои идеи
Министерството на културата да задължи публично субсидираните културни институции да развиват образователни програми за деца и младежи. Неправителствените организации, които предлагат подобни образователни програми, също да получават финансиране.
Това е записано в анализ на ефикасността на публичните разходи за изпълнителските изкуства на Десислава Гаврилова, основател и директор на Центъра за култура и дебат "Червената къща". Според анализа трябва да се насърчат любителските форми на правене на изкуство, уроците по музика.
Голяма част от читалищата имат потенциал да бъдат преоткрити като центрове, които въвличат младите хора в изкуство и култура, смята Гаврилова. Тя предлага да се дават ваучери на бедни семейства за посещение на културни мероприятия. Освен това трябва да бъдат подкрепени през летния сезон програми на открито със свободен достъп.
За участие на неправителствения сектор в реформата и в оформянето на закон за сценичните изкуства настояха и от Асоциацията за свободен театър. В края на юли те изпратиха писмо до премиера Бойко Борисов, министъра на културата Рашидов, председателя на парламента Цецка Цачева, в което изразиха тревожност от непрозрачността и липсата на ясно обявена стратегия за развитие на сектора.
От асоциацията искат в бъдещия закон да има отделна категория за независимите трупи и музиканти с право на 10% от общия бюджет.