Зеленото движение, което беше един от двигателите на демократичните промени в страната, започна с Комитета за спасяване на град Русе (1988 г.) и Независимото сдружение "Екогласност", учредено през април 1989 г. Активисти, които протестираха срещу строежа на АЕЦ "Белене" на градинката пред "Кристал" в София, по-късно създадоха "Екогласност" (1990 г.). Двайсет години по-късно Политически клуб "Екогласност" се обяви за възобновяване на строежа на АЕЦ "Белене", а лидерът му Емил Георгиев обяви, че "атомната централа няма да представлява заплаха за околната среда, здравето и живота на хората".

Във Великото народно събрание "Екогласност" има 17 депутати, избрани със синята листа. През лятото на 1991 г. движението се разцепва, едно от крилата се разделя със СДС и през следващите години се коалира с БСП. Председателят на ПК "Екогласност" Стефан Гайтанджиев беше зам.-председател на групата на левицата в 37-ото Народно събрание, а през 2006 г. партията подкрепя кандидатурата на Георги Първанов за втори президентски мандат.

Сега лидер на ПК "Екогласност" е Емил Георгиев. През 2006 г. той поема поста от Гайтанджиев, който повече не може да се кандидатира за следващ мандат. Георгиев е и председател на регионален съюз на Федерацията на потребителите в Хасково и общински съветник в града.

По-значителните инициативи на ПК "Екогласност" освен подкрепа за АЕЦ "Белене" са декларация против застрояването на дюните в курорта Слънчев бряг и сигнал прокуратурата за сеч в резервата "Ропотамо" и защитените зони "Алепу" и "Бакарлъка".

В последните седмици Емил Георгиев стана известен като предводител на протестите срещу кариерата "Великан" в Меричлери - градче в района на Димитровград, която се стопанисва от "Каолин" ("Каолин" е част от "Алфа финанс холдинг" с основен акционер Иво Прокопиев, създател на вестниците "Дневник" и "Капитал" - бел. ред.).

При проверка на кандидатите за местните избори през 2007 г. Емил Георгиев е огласен от комисията за досиетата като секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност с псевдоним Станислав. Проверка в архивите на комисията показва, че досието му е унищожено през май 1990 г.

От запазения картон на агент Станислав се вижда, че е вербуван на 18 август 1978 г., когато е бил 37-годишен, от Окръжно управление на МВР - Видин - ДС. Ръководил го е оперативният работник Петко Каменов. Основата на вербовка е идейна и агентът е работил по линия на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). През 1982 г. преминава на разпореждане на ДС в Хасково.

През юли 2008 г. "Зелена България" и "Зелена партия" се обединиха и станаха "Зелена партия/Българските зелени" с лидери Александър Каракачанов и Стоян Динков. Малко преди изборите м.г. обаче съюзът се разцепи и не участва в парламентарния вот. Причината - НДСВ включи в бургаската си листа зам.-председателя на партията Трифон Грудев, без да е известено ръководството за това. Сега Грудев оглавява едната част, а Каракачанов води другата.

Фракцията начело с Трифон Грудев е пасивна - няма отчет пред Сметната палата за 2009 г., в сайта има информация за дейности от 2007 и 2008 г., не по-скоро.

Партията, която се вля в структурите на Каракачанов - "Зелена България", пък доби популярност покрай изборите през 2007 г. със скъпата си кампания и билбордове. Тогава гражданска група "Да спасим Иракли" алармира, че новопоявилата се политическа сила си присвоява резултата от техните усилия и фалшиво пропагандира, че е организатор на протестите срещу застрояването на Иракли, Рила и Странджа.

На местните избори през 1999 г. те получиха около 80 хил. гласа и спечелиха кметски места в Балчик и Златица. На президентските избори през 2000 г. партията вече подкрепя кандидатурата на Георги Първанов, а на парламентарния вот през 2005 г. Каракачанов влиза в "Коалиция за България", макар че партията му не получава депутатско място. Миналата година пък формацията отново сменя курса и обявява подкрепа за ГЕРБ.

Формацията е формулирала няколко каузи, личи от сайта им. Сред тях са "Срещу замените", "Витоша", "Борба с корупцията" и "Не на ГМО!" и "Да спасим Иракли". Активистите на Каракачанов обаче не бяха сред участниците в ГМО протестите, нито в многобройните прояви на екозащитниците в защита на националните паркове. Сред по-скорошните им инициативи са кръгла маса за чистотата на въздуха в Пещера, подкрепа на жителите на Казичене срещу правенето на гробище там и реакция при обгазяванията на Стара Загора.

И най-активните - само 21 841 гласа

Най-младата екопартия - ЗЕЛЕНИТЕ беше учредена през май 2008 г. от природозащитни организации и екоактивисти. Формацията обедини участниците в спонтанните протести, започнали през 2007 г., срещу унищожаването на българската природа. Затова и нейните създатели не излизат от политическите среди, а от гражданските движения и неправителствения сектор, ангажирани срещу застрояването на Странджа, Рила, Витоша и Иракли.

До последния момент не беше ясно дали ЗЕЛЕНИТЕ ще успеят да се регистрират на изборите за евродепутати и за национален парламент, защото не успяваха да съберат нужните 50 000 лв. за депозит чрез дарения. Все пак успяха и на евровота получиха подкрепата на 18 444 избиратели, или 0.72%. На парламентарните избори взеха малко повече - 21 841 гласа, или само 0.52% от общия брой бюлетини.

Съпредседателите на партията са трима - Андрей Ковачев, Деница Петрова и Петко Ковачев.

От тях единствено Петко Ковачев има някакъв политически опит - участвал е в Национално движение "Екогласност". Андрей Ковачев е учредител на коалиция "За да остане природа в България", един от основните двигатели на кампанията за спасяване на Кресненския пролом (1997 г.) и последвалата кампания за спасяване на Пирин (и двете дали началото на намесата на природозащитното движение за коригирането и създаването на закони).

От 1992 г. е в Сдружение за дива природа БАЛКАНИ. От 2004 г. работи за изграждането на мрежата "Натура 2000" в Западна България. Деница Петрова работи по антиядрената кампания, тя е и един от учредителите на Института за зелена политика. От сайта им - www.zelenite.bg, се вижда, че продължават да са активни и след изборната загуба - правят акции срещу изграждането на АЕЦ "Белене" и застрояването на зелени площи, за защита на парка "Витоша".

Организират подписка за денонсиране на споразумението за петролопровод Бургас - Александруполис, протестират срещу проекта на Министерство на културата за "безогледното и немотивирано унищожаване на музикални и театрални институции".

Едно от най-актуалните съобщения е за протест срещу ГМО през януари т.г. Стои обаче съобщение, че е подписан меморандум за съвместна дейност от лидерите на ПК "Екогласност", "Партия на зелените" и "Зелена партия - Българските зелени" (Трифон Грудев).