2 септември, 9 ч., зала 1. Десетки репортери, фотографи и оператори стискат в очакване микрофони, диктофони, камери и фотоапарати. Това е премиерата на сезона. Всички чакат един. Вероятността той да се появи е близка до явяването на Годо на Самюъл Бекет. Той е Ахмед Доган, лидер на ДПС, а премиерата му е пред Върховния административен съд (ВАС).

Делото е за конфликт на интереси и прословутия хонорар от 1.5 млн. лв. С това дело лятната ваканция свършва и се открива новият съдебен сезон. Освен атрактивни премиери той обещава и добре познати постановки "от обществен интерес".

Тази есен ще е последната възможност "обикновените" съдилища да покажат на какво са способни, преди на сцената да излезе любимата рожба на управляващите - специализираният наказателен съд.

Справка във Върховния административен съд показва, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е редовно призован, но това не означава, че ще реши да се яви лично. Законът му позволява да изпрати само адвокат. Призовката не е получена на съдебния адрес на Доган на ул. "Лерин" в столичния кв. "Красно село", а от касиерката на жилищния вход до централата на ДПС на бул. "Стамболийски".  

Делото срещу него е по искане на парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликта на интереси. Тя излезе с доклад, че Доган е нарушил закона, като не е декларирал, че е сключил 4 консултантски договора с "Минстрой холдинг" - за "Цанков камък", "Доспат", каскадата "Горна Арда" и язовир "Тунджа".

Така според комисията той е се е поставил в икономическа зависимост, която е бил задължен да обяви, а не го е направил. Ако ВАС приеме доводите на депутатите, максималното наказание за Доган е глоба до 3 хил. лв. и конфискация на хонорара му. Скрито зад формулировката "неизвестен извършител" срещу лидера на ДПС се води и разследване за пране на пари.

Освен за мандатоносителя на тройната коалиция се очаква съдебният сезон да започне активно и за министри от кабинета "Станишев", както и за самия бивш премиер. Прокуратурата се готви да започне през септември разпити по разследването на 148 сделки за 2.2 млрд. лв., сключени от предишното правителство. За тези договори Бойко Борисов твърди, че са необезпечени и са "закопали" републиканския бюджет за години напред.

Засега делото се води срещу служители на отговорни постове в 13 министерства. Отделно бившият енергиен министър Румен Овчаров ще бъде разпитван и за договорите за износ на ток между Националната електрическа компания и международното дружество EFT, с които според прокуратурата държавата е била ощетена с 90 млн. лв.

От 13 до 17 септември всеки ден Софийският градски съд ще заседава по делото срещу Златомир Иванов-Баретата и групата му от 19 души, обвинени за наркоразпространение и за убийството на Румен Стефанов-Алф. Делото вече стана нарицателно с поведението на 20-имата подсъдими и свидетелските показания на фигури от ъндърграунда като Боксьора и Демби.

Първият след серия душевни драми, медицински оплаквания и на фона на заплахи в залата от подсъдимите разказа подробно за "Фирмата" - наркогрупировката монополист в София, за лидер на която прокуратурата сочи Баретата. Демби пък обяви пред съда, че "да убиеш някого не е нещо сложно, в повечето случаи е ежедневие, така че е нещо нормално да убиеш".

На 23 септември продължава делото срещу Христо Ковачки, който е подсъдим за източване на 16 млн. лв. ДДС. Този процес от обществен интерес се прочу с прецеденти от самото начало. Още на първото заседание съдията Александра Йорданова отказа да гледа делото по съкратената процедура, което накара адвокатите на Ковачки да й поискат отвод.

Досега съд не беше отказвал да приложи този вид съкратено разглеждане на делото, при което подсъдимият се съгласява с показанията на част от свидетелите, дадени по време на разследването. Тази процедура само ускорява съдебния процес и не води до по-малка присъда. След като отказа да си направи отвод, Йорданова проведе два нестандартни разпита - на свидетелка с диагноза "шизофрения" и на принудително доведена от Русе майка с кърмаче на ръце.

Първата беше Емилия Генова, бивша счетоводителка във фирма на Ковачки, която обяви, че е готова да изпълни смъртна присъда на бизнесмена, на лидерите на ДСБ и на РЗС Иван Костов и Яне Янев, както и на Алексей Петров.

Друга съдебна сага, която ще продължи през септември, е за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева през 2000 г. Процесът буксува трайно, тъй като Великобритания не изпълнява съдебна поръчка да върне една от подсъдимите - Димитрина Калайджиева. Делото се свързва с бившия главен прокурор Никола Филчев, сочения за лидер на "Октопод" Алексей Петров и с разследването за убийството на прокурора Николай Колев през 2002 г.

Връзката на глас прави Едвин Сугарев. Ден след смъртта на Колев той заяви: "Смятам, че поръчители на убийството на прокурора Колев са Филчев и евентуално Алексей Петров." И още: "Има връзка между Алексей Петров и убийството на ямболската адвокатка." Подсъдими за убийството са собственикът на винарна Орлин Аврамов, секретарката на покойния прокурор Колев Димитринка Калайджиева и съпругът й Пламен Калайджиев.

На 30 септември в Софийския районен съд ще започне делото за лъжесвидетелстване срещу сочения за съдебен лобист Красимир Георгиев-Красьо Черния. Той отговаря за това, че при първия си разпит заявил пред прокурор, че не познава никакви магистрати, а след това разпечатките от телефоните му показаха, че е разговарял с десетки съдии и обвинители. Делото се гледа на 20 юли, но още не му е даден ход по същество. Красьо Черния е обвинен и за укриване на 94 хил. лв. данъци. Срещу него има и разследване за търговия с влияние заради контактите му с магистрати.

Ден по-късно Върховният касационен съд ще заседава по друго ключово дело - дали да бъде отменено второто споразумение на несебърския наркобос Димитър Желязков-Очите с прокуратурата. То беше сключено през април. Тогава Желязков получи присъда от 4 години и 10 месеца затвор за пране на пари. Две години по-рано пак след споразумение с прокуратурата той получи 4 години и 6 месеца лишаване от свобода.

При втората му сделка с правосъдието Бургаският окръжен съд постанови, както е по закон, че Митьо Очите ще излежи по-дългата от двете присъди - 4 години и 10 месеца. Два месеца по-късно обаче от прокуратурата се сетиха, че законът позволява на съда при определяне на общото наказание за няколко престъпления да увеличи най-тежката присъда с 1/2. Това означава, че Митьо Очите можеше да остане в затвора за 7 години и 3 месеца. Именно с това искане главният прокурор Борис Велчев постави случая за разглеждане пред върховния съд.