Днес се навършват 125 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Годишнината беше отбелязана с редица инициативи в цялата страна.

В Пловдив от 9.30 в катедрален храм "Св. Богородица" бе отслужен тържествен молебен от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. По-късно от 10.30 часа бяха поднесени венци и цветя на паметника на Захари Стоянов. Празничната концертна програма започна на пл. "Ст. Стамболов" от 11.30 часа.

От 18.00 часа в концерта ще се включат Биг Бенд "Пловдив" и солисти. Възстановка на събитията от 6 септември 1885 година ще бъде направена от комитет "Родолюбие" на пл. "Джумаята". От 19.30 часа в зала "Съединение" ще бъде представена изложбата "Равнис по капитаните!" "Източнорумелийската милиция и българското Съединение" - изложба на Национален военноисторически музей – София, Регионален исторически музей – Пловдив и Исторически музей "Искра" – Казанлък. Тържествената заря-проверка на площад "Съединение" започва в 20.30 часа.

На тържествената заря-проверка ще присъстват президентът Георги Първанов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, кметове на общини и др.

В София Столичната община и Общонародно сдружение "Мати Болгария" организирха традиционното шествие-поклонение, посветено на Съединението. Началото на шествието бе от 11.00 часа пред Паметника на Незнайния воин.

"Не може да има патриотизъм без да има местен патриотизъм", изтъкна пред паметника на Незнайния войн кметът на София Йорданка Фандъкова и подчерта, че столицата на България е длъжна да отбелязва всеки важен празник на страната.

След като положиха венци и цветя родолюбците от "Мати Болгария", "Гургулят" и други организации се отправиха към костницата на княз Батенберг, алеята на възрожденците в Борисовата градина, паметника на Захари Стоянов и барелефа на цар Борис III, където също се преклониха и положиха цветя.

Празничен концерт с участието на Мистерията на българските гласове организират от 18.00 ч. на закритата сцена в Борисовата градина.

По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия.

Българското население от областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.

Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.

Борбата придобива организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив на 10 февруари 1885 г.

За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.

Ролята набългарския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев.

Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.