Ако към момента имате 56 млн. лв. и можете да извадите поне още 500 млн., значи може да сте новият собственик на фалиралия металургичен комбинат "Кремиковци". Според обявлението, което синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков публикува на 27 юли, 56-те милиона са депозит, който ще докаже, че наддаващите имат финансовите възможности да платят цената, ако спечелят насрочения за 13 септември търг.

Всякакви упражнения в съмнителни схеми вече са невъзможни, защото процедурата за действие е изрично начертана от Търговския закон. Търгът ще започне при начална цена 565 млн. лв., каквато е оценката на консултантската компания "Амрита" за стойността на активите към юли тази година. В нея не се включват имотите извън комбината в София, планините и по морето.

Това са апартаменти, почивни станции и други обекти, за част от които се водят съдебни дела, защото са били продадени в годините преди фалита. За тези активи предстои отделна оценка, а в зависимост от изхода на съдебните спорове може на пазара да се предложат и още обекти.

На тезгяха е цялата производствената площадка на комбината – това, което се намира между оградите му: земя, сгради, оборудване, машини и други движими вещи - от флашки до вагони и локомотиви (виж графиката), и за всеки актив са посочени пазарна и ликвидационна цена.

Тези, които смятат, че могат да купуват на парче, трябва да почакат за такава възможност. Първо ще се направи опит за продажба накуп - на работещите, макар и угасени агрегати, както и тези, които никога няма да могат да се рестартират, плюс всички консумативи на територията на площадката.

Участниците в първия търг, ако такива се появят, ще станат известни в последния възможен момент, прогнозират близки до процедурата.

При провалянето му вторият ще започне с 20% по-ниска начална цена, затова всички предпочитат да наддават при втория търг, но и внимават да не се появи някой още на първия. Много е вероятно, ако през тази седмица бъде внесен депозит и информацията се разчуе, това да повлече и други кандидати. Ако обаче няма кандидати, включително и до втория търг, ще се премине към пряко договаряне с потенциални купувачи на комбината или обособени части от него.

По мнението на синдика Цветан Банков

и така да се постигне най-голямо удовлетворяване на кредиторите.

С продажбата накуп се прави опит дребните играчи с чисто спекулативен интерес и ограничени финансови възможности да бъдат пресети, а "гаражната разпродажба" е най-неизгодният и малко вероятен сценарий.

Участниците в търга ще може да са от всякакъв бранш, защото евентуалният победител няма да купи юридическото лице "Кремиковци" АД, което вече е заличено от правния мир. Собственикът ще придобие неговите активи, освободени от всякакъв вид задължения.

На територията на производствената площадка той ще може да развива каквато иска дейност, стига да има възможности за нейното преустройване. Възможно е там да се възроди стоманопроизводството, а също и да се построи писта за Формула 1, каквито идеи вече се чуха като алтернатива на терена в Доброславци.

Засега интерес към производствената площадка публично не е проявен. Банков разказва, че на оглед в "Кремиковци" са идвали експерти от няколко държави, но никой не е разкрил за кого ще изготвя оценка. Последната следа за интерес на голям инвеститор датира от миналия август, когато високопоставени служители на световния лидер в стоманопроизводството "Арселор Митал" са били в България за среща с представители на ГЕРБ дни преди да се състави сегашното правителство.

Тази пролет се заговори, че за участие се замислят и от компанията "Корус", която е европейско подразделение за стоманопроизводство на индийския конгломерат "Тата", но техните представители отрекоха слуховете пред в. "Капитал".

Само два дни след публикуваното обявление за търга украинската група РУА, контролирана от бизнесмена Виктор Демянюк, обяви, че част от описаните активи може да липсват и в този случай цената е твърде висока. Именно Демянюк инициира краткотрайното сътрудничество на комбината с компанията "Ворскла стийл" (сега вече в неплатежоспособност) от август 2008 г.

Той афишира, че представлява друг украинец с още по-мащабен бизнес - Константин Жеваго, а този август неговият говорител Максим Прасолов заяви, че Жеваго не се е отказал от придобиване на мощностите в "Кремиковци".

Главният архитект на София също проявява голям интерес към площадката. Идеята му е част от заводите на "Кремиковци" да произвеждат стомана и след тяхната продажба, а друга част да се продадат на компании, които биха инвестирали в създаването на индустриален парк.

От гледна точка на рентабилността по-вероятен е вариантът при който някой, логично е да бъде стоманопроиздител, би купил всички активи, а след това да реши колко и кои евентуално да продава. Перспективите в този смисъл не са малки, тъй като при затваряне на най-мръсните производства, за които се искат и значителни инвестиции, преди следващият им собственик да получи комплексно разрешително, на територията на комбината има огромни площи, които няма да се ползват.

В същото време запазването на електропещта, линията за непрекъснато леене и прокатните части (там се оформя крайният продукт) изглежда много вероятно. Там необходимите екоинвестиции са малки – около 8 млн. евро. Технологичното състояние на заводите пък е добро и към тях има интерес от няколко страни, но продадени накуп с неработещите, излизат скъпо на по-малките играчи.

Каквото и да стане в тази насока, ако има първа крачка, тя ще е от страна на стоманопроизводителите. От друга страна обаче, запитване сред някои от водещите консултанти в областта на недвижимите имоти показа, че поне засега липсва интерес.

"При покупката бъдещият собственик ще се сдобие с един огромен окрупнен терен с много сериозна инфраструктура, която на практика позволява развитието на всякакви операции и проекти - леко или тежко производство, складови бази, защо не и жилищен комплекс. В момента в близост до комбината се развива проект за интермодален терминал (претоварване на товари от жп между превозвачи от два различни вида – жп, автомобилен, плавателен – бел. авт.) от частен български инвеститор. Това е знак за потенциала на локацията, но с оглед на изброените по-горе фактори и наличното замърсяване инвеститорите ще бъдат по-скоро предпазливи в плановете си за изграждане на проекти", коментира Александър Танев, мениджър индустриални площи във "Фортън".

Според Симеон Митев, собственик на компанията за индустриални имоти "Шанс 96", пък едва ли ще има голям интерес към комбината. "През последните две години няма сделки за големи парцели. Купували са се терени от 10-15 дка в района на Военна рампа в София от български бизнесмени за складове и шоурумове. Бъдещият инвеститор ще трябва да хвърли много средства за облагородяването на региона. Това е голяма инвестиция", коментира той пред "Дневник".

Синдици коментират, че в този краен етап от фалита на "Кремиковци" процедурата има само една слабост. С промените в Търговския закон преди няколко години началната цена при евентуален втори търг бе вдигната от 50% на 80% от цената при първия търг. Това често отблъсква инвеститорите и е предпоставка за нисък интерес за участие на втория търг.

В същото време, ако някоя компания се появи и плати цената при един от двата аукциона, тя ще се открои сред най-големите инвеститори у нас от началото на кризата. Появата на купувач би опровергала онези, които смятат, че заводът е безперспективен, след като половин век произвеждаше стомана и осигуряваше работни места.