Дори да сте прочели текста на споменатия Указ за доказване на трудов стаж по съдебен ред, от 1961 г., това надали ще ви помогне много да намерите отговор. Най-малкото защото в него е записано, че искът за доказване на стаж по съдебен ред се предявява пред "народния съд" и срещу "съответните отдели "Пенсии" при народните съвети" – институции, които вече не съществуват.

Преди близо месец премиерът Бойко Борисов възложи на министрите на труда и на културата Тотю Младенов и Вежди Рашидов за два дни да подготвят проект на нов Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж, който да замени издадения преди половин век нормативен акт. Причината не беше моралната остарялост и неадекватността на указа, а оплакването на известни рок музиканти, че заради изгорялата документация на Концертна дирекция няма как да докажат стажа си на сцената и да се пенсионират.

След два дни вместо закон се появи работна група с експерти от Националния осигурителен институт (НОИ) и министерствата на труда, на културата и на правосъдието, която се зае със задачата. Месец по-късно няма яснота как ще се промени процедурата по доказване на стаж. На въпрос на "Дневник" участник в групата от министерството на труда отговори: "Работи се", а министър Тотю Младенов в последните си изяви отказва всякакъв коментар на въпроси, свързани с пенсии.

Единственият срок, даден преди време от управителя на НОИ Христина Митрева за промяна на указа, е краят на годината, като по думите й идеята е "процедурата да стане по-лесна за хората". Засега е ясно само, че по новия закон ще се доказва не само трудов, но и осигурителен стаж, защото пенсиите от години се отпускат в зависимост от него. Но по какъв механизъм - няма яснота.

Междувременно министърът на културата Вежди Рашидов гарантира, че проектозаконът ще "вкара в релси нещата, за да не изпаднат в същата ситуация след време и днешните млади изпълнители". И доразви гаранцията си до идея да се създаде орден за българските творци, който да им носи по една средна заплата на месец и да им осигури "възможност за достоен живот".

Казусът с "поизчезналите" по думите на Рашидов архиви далеч не засяга само няколко десетки музиканти, а още около десетина хиляди българи, които не могат да се пенсионират заради липсващи доказателства за осигурителния им стаж. Става въпрос за хората, работили в закрито след 1989 г. предприятие, което няма правоприемник и ведомостите му не могат да бъдат открити. С него се сблъскват бивши служители на закрити държавни структури и предприятия, ТКЗС-та, фалирали банки, които са загубили трудовите си книжки.

След 1989 г. документацията на закриваните предприятия е трябвало да се съхранява в общините и те са имали задължение да издават документи за пенсия. През годините НОИ е сигнализирал нееднократно, че фирмите не предават ведомостите си. А за общините тази задача никога не е била сред приоритетните, така че контрол на практика е нямало.

Това прави доказването на стажа в тези предприятия почти невъзможно, тъй като според сега действащия указ трудов стаж по съдебен ред може да се докаже чрез свидетели, но само при "наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, предприятието, ТКЗС-то или организацията, където е работил ищецът".

Тук има още един проблем - дори да се съберат достатъчно доказателства, без данните от трудовите ведомости съдът може да постанови единствено наличие на осигурителен стаж, но не и на осигурителен доход. В тези случаи за такъв се приема минималната работна заплата към тогавашния момент, което автоматично намалява размера на пенсията, която ще се получава.   

Преди време бившият управител на НОИ Йордан Христосков разказа за случая с архива на "Транстрой" - Пловдив. Ликвидацията на предприятието се е точела с години, а трудовите ведомости били открити в Берковица - изпратени като колет, където последно е преместено седалището на предприятието.

В такива случаи НОИ има право да изземе документацията, преди да е приключила ликвидацията на предприятието. Имало е и случаи, когато удостоверения за пенсиониране са издавани и по прякор, тъй като в архивите на фирмите служителите й са записвани като "Георги от Горната махала" и "Анка сервитьорката".

За да се прекратят тези случаи, през 2005 г. в Кодекса за социално осигуряване е направена промяна за реда на съхраняването на документите. Поправката задължава осигурителите, които прекратяват дейността си след 1 януари 2006 г., да предават разплащателните си документи в съответното териториално поделение на института и да удостоверят това пред съда, за да бъдат заличени. От своя страна НОИ се задължава да съхранява ведомостите за заплати, хонорари, трудови книжки на ликвидирани фирми без правоприемник.

Част от данните се сканират и индексират, с което се създава национален електронен регистър. Целта е да се улесни събирането и издаването на необходимите документи за пенсия и да не се налага хората, работили в различни градове, да пътуват стотици километри, за да получат удостоверение, че са били осигурявани.

Информацията, която институтът събира в архивното си стопанство, е за периода от 1960 г. насам. Освен за отпускане на пенсии данните се ползват и за изчисляване на парични обезщетения за безработица, майчинство, болест. Неотдавна директорът на осигурителния архив Евгения Петрова съобщи пред в. "Труд", че за шест години са приети данните на около 13 хил. прекратени осигурители, сред които БГА "Балкан", архивът за българите, работили в Коми, ведомостите на повечето ТКЗС-та.

От НОИ съветват хората, установили, че им се губят години от стажа, първо да погледнат рубриката "Електронно архивно стопанство" в сайта на института www.noi.bg. Там могат да проверят дали фирмата, в която са работили, е ликвидирана без правоприемник и дали архивите й се пазят в института.

Ако я открият, могат да поискат от съответното териториално поделение на НОИ по местоживеене да им се издаде документ за осигурителен стаж и доход. Това става, като подадат заявление за издаване на удостоверение за осигурителен стаж и на удостоверение за осигурителен доход. Бланките за заявлението могат да се свалят от сайта на института или да се получат и попълнят на място.

Срокът, в който НОИ е длъжен да издаде документите, е един месец. Досега институтът е издал над 170 хил. удостоверения за осигурителен стаж и доход. 47 хил. души обаче са получили отказ, тъй като ведомостите на фирмите, които са търсили, не са били в архива.

В търсене на данни може да се използва и създаденият преди десетина години електронен персонален регистър на НОИ. От него обаче кандидат-пенсионерът може да направи справка за себе си върху какви суми е бил осигуряван, данните от електронния регистър обаче не могат да се използват като доказателство пред съда.

За да се предпазят от подобни неприятности, сегашните работещи могат да се подсигурят срещу изгубване или друг проблем с трудовата им книжка. Когато напускат една работа, те могат да поискат от работодателя документ за осигурителния си стаж и доход. Според Кодекса за социално осигуряване всеки осигурител е длъжен да издава безплатно подобни удостоверения до 30 дни след прекратяването на трудовия договор, ако осигуреното лице го поиска.