Да произвеждаш части за Големия адронен колайдер
Части от Големия адронен колайдер, който трябва да пресъздаде Големия взрив и зараждането на Вселената, са произведени в Русе. 1900 тона от конструкцията на съоръжението, което се намира 100 метра под земята на френско-швейцарската граница, е излязло от завода на фирмата "Тежко машиностроене-97". Това е една от българските компании, които от 1999 г. досега са спечелили поръчки за 13.5 млн. швейцарски франка от Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН.
"Работихме за ЦЕРН от 2001 г. до 2007 г. Трябваше да реагираме в движение, тъй като и за учените от ЦЕРН това беше нещо ново. Нещата се поправяха в хода на работата. Дори имаме скици, които са пречертавани на ръка", разказа за опита по производството на части за колайдера изпълнителният директор на завода в Русе Бойко Цонев. Връзката между предприятието и ЦЕРН е направена от Българската академия на науките, чиито учени работят по ускорителя на частици. "Хората от ЦЕРН дойдоха при нас, разгледаха производството и година по-късно ни поканиха да участваме в един от търговете им", обясни Цонев.
Фирмите, които работят с организацията за ядрени изследвания, се избират с търгове, а критериите да се предпочете дадена компания пред останалите могат да се обобщят с няколко думи - най-високо качество на най-ниска цена. "Явихме се на търга и предложихме максимум качество за минимум цена и така ни избраха", каза Цонев. Поръчката за адронния колайдер не наложила модернизиране на производството или наемане на допълнителен персонал. "Справихме се с наличните ресурси", каза директорът на русенския завод.
Поръчките от ЦЕРН обаче спрели със завършването на ускорителя. Засега от компанията не очакват нови договори с научната организация.
И други български фирми от областта на електрониката и информационните технологии, индустриалните услуги и строителството работят или са работили за ЦЕРН. "Доставят оборудване за ускорителя, правят инфраструктурата около него, българска фирма поддържа компютърния център на ЦЕРН, без който изследванията биха били невъзможни. Ако не бяхме показали, че имаме индустрия, която да може да поеме поръчки за ЦЕРН, нямаше да ни включат в проекта и като учени", каза проф. Леандър Литов, който е един от българските изследователи в ЦЕРН.
"Повече от 50% от вноската на България в бюджета на ЦЕРН се връщат под формата на поръчки в българската индустрия. Това е един много добър резултат в сравнение с останалите държави, които участват в организацията", коментира и генералният директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер. Той добави, че движещата сила за участието на българска индустрия в проекта са всъщност учените, които работят по него. "България е малка страна и изследователите й в проекта не са много, но те са много качествени учени и са концентрирани в големи проекти", добави Хойер.
Българските учени работят по GRID инфраструктурата на проекта. Тази технология позволява да се използва целият наличен хардуер на компютрите, свързани в мрежата, за да се обработват и предават огромни масиви от данни. "Без GRID експериментът нямаше да работи, както сега. Ние създаваме терабайти от информация, която трябва да обработим и съхраним някъде. С помощта на технологията тази информация пристига за няколко часа до всички участници в експеримента по света и може да бъде обработена", обясни Хойер.