Вратичка в Наказателния кодекс спряла 47 дела за увредени културни паметници
47 дела за унищожаване на паметници на културата са паднали в съда заради текст от Наказателния кодекс, приет неясно защо и по чие предложение от предишния парламент. Това съобщиха днес зам.-министърът на културата Тодор Чобанов и прокурорът от Върховната касационна прокуратура, занимаващ се с престъпленията срещу културното наследство Николай Соларов.
| До няколко месеца ще бъде подписана спогодба между България и САЩ за сътрудничество за предотвратяване на престъпления, свързани с антики, съобщи Тодор Чобанов. На базата на това споразумение българските ценности, които бъдат открити в САЩ и се установи, че са незаконно изнесени от страната ни, ще бъдат връщани на България, без да се налага да се водят дела за това. Чобанов каза, че американската страна предлага подписването на подобна договорка още от 2006 г., но досега никой не е придвижил напред въпроса. Идеята на министерството на културата е да сключи подобни споразумения и с други държави, към които се изнасят български ценности като Канада, Италия, Англия. |
Двамата участваха в кръгла маса, с която беше дадено началото на проект на Асоциация ФОРУМ, финансиран от Фондация "Америка за България" за обучение на представители на МВР, съдии и прокурори за по-ефективна борба с престъпления срещу исторически ценности.
Неясно как, по какви тъмни кулоари из парламента през пролетта на 2009 г. в Наказателния кодекс е бил написана една малка поправка, заради която последната година падат множество дела, водели преди това до осъдителни присъди, каза Соларов. Ставало дума за текст, според който се наказват хора, унищожили "свои" културни ценности. Така заради изменението можело да се санкционират хора, увредили само "свои" недвижими ценности, но не и унищожаване на държавна собственост, заяви прокурорът.
Така например падат дела срещу хора, влезли с багери и трактори в могили, каза и Тодор Чобанов. По думите му в последно време имало 4-5 особено тежки подобни случаи, основно около Пловдив. Той отбеляза, че има и противоречие между Наказателния кодекс и закона за културното наследство, тъй като специализираният закон обявява за публична държавна собственост цялата археология. На практика никой няма такива "свои" ценности и не може да бъде подведен под отговорност.
Според стенограмата от заседанието на парламента на 25 март миналата година, когато е бил обсъждан текстът, поправката е докладвана от председателя на правната комисия Янаки Стоилов като предложение на комисията. По изменението няма дебати и те са приети с 97 гласа "за" и само 1 "против".
Както Соларов, така и Чобанов, заявиха, че другите текстове от НК, отнасящи се за престъпления срещу културни ценности, не биха могли да се приложат при увреждане или унищожаване на недвижими паметници. По думите на Чобанов в случая не можело да се използват разпоредбите за незаконни разкопки и др. Единствено можем да ги подведем по общия текст за унищожаване на чужда собственост, с което приравняваме посегателството срещу културни паметници с взлом в апартамент например, каза зам.-министърът на културата.
Чобанов и Соларов не можаха да кажат кой е бил инициаторът на промяната. Зам.-министърът на културата обаче каза, че има уверението на МВР, че текстът ще бъде променен в най-скоро време.