Д-р Кристиан Хамерщайн: България не трябва да се отказва от търсенето на червените пари
Ще бъде погрешно, ако се каже, че няма смисъл дори и 20 години след промените да се направи опит да се установи къде са изтекли незаконно държавни капитали при управлението на комунистическата партия. Това заяви бившият председател на германската специална комисия за издирване и конфискуване на парите на компартията в ГДР д-р Кристиан фон Хамерщайн по време на лекцията си в хотел "Радисън" в столицата в сряда.
Той беше в София по покана на фондация "Конрад Аденауер" и взе участие във форум, посветен на германския опит при издирването на червените пари на комунистическия режим в ГДР.
Хамерщайн ръководи комисията в продължение на 16 години от 1990 до 2006 г., а в резултат на нейната дейност на германците бяха върнати 1.6 млрд. евро, укрити от Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) в имоти и тайни банкови сметки.
Хамерщайн изрази мнение, че като правова държава България трябва да направи още един опит да установи пътя на държавните капитали, които са били отклонени по време на управлението на БКП. Според него една независима комисия, чийто състав да се състои от необременени с минало хора и които да не са в конфликт на лоялност към комунистическия режим, би могла да даде отговор на обществените очаквания дори и след изтичане на толкова години.
"Погрешно е да се потиска истината, трябва да се направи опит тя да се установи и назове пред обществото", посочи Хамерщайн.
Той разказа, че оглавяваната от него комисия се е сблъскала с много трудности по пътя на издирване на укритото имущество и капитали от ГЕСП. Комисията е имала правомощия да извършва претърсвания и да изземва материали на територията на Германия, както и да извършва разпити на лица.
Важен елемент от успешната работа се е оказала възможността да бъдат издирени счетоводните архиви на ГЕСП. По тях са извършени проверки на направените преводи на по-големи суми за установяване дали действително средствата са пристигнали по предназначение. В някои случаи комисията е установила как определени от преведените суми впоследствие са били теглени и повторно преведени на различни части в други банкови сметки без 3 процента комисионна за лицето, което е извършвало операциите.
Откриването и на редица нотариални декларации на фирми на партията, ръководени от подставени лица, също е допринесло за връщане на пари и имущество от въпросните фирми. "Тези нотариални декларации бяха важно доказателство, защото в тях се посочваше, че поставените лица са пряко свързани с ГЕСП, изпълняват указанията на партията и управляват фирмите в интерес на партията. Това бяха документи с тежест пред всеки съд", разказа Хамерщайн.
По думите му години наред комисията е била най-големият работодател на одитните фирми в Германия в процеса на установяване на откраднати капитали. Съставът на комисията е бил от 115 души, а за 16-годишното си съществуване изразходваният от комисия бюджет, включващ и заплащането на одитите и други финансови проверки, е възлязъл на 165 млн. евро.
Депутатът от СДС Лъчезар Тошев, по чиято идея бившият председател на германската комисия е поканен да сподели опита си, посочи, че през 2004 г. парламентът е задължил с решение Министерския съвет да създаде междуведомствена комисия за установяване на съдбата на задграничните дружества с българско участие, създадени по време на управлението на БКП. Тази комисия обаче не е свършила необходимото.
Депутатът, отправял многократно парламентарни питания по тази тема към управляващите през последните няколко години, припомни, че през септември 2009 г. е задал актуален въпрос и към министър-председателя Бойко Борисов, който от парламентарната трибуна се е ангажирал със случая.
"Учудващо е, че при в условията на икономическа криза управляващите не предприемат мерки за установяването на незаконно отнетите от българската държава средства", коментира Тошев. Той изрази съжаление, че на лекцията на д-р Хамерщайн не са присъствали представители на кабинета, за да се уверят, че когато е налице политическа воля, както в Германия, проблемът с източените капитали може да завърши в полза на държавата и обществото.
През 2005 г. междуведомствената комисия, назначена от Министерския съвет, внесе в Народното събрание доклад за дейността си, в който се посочва, че е трудно да бъде определен общия размер на държавните средства, вложени в българските задгранични дружества, както и точния им брой. Според регистъра на задграничните дружества, воден от Министерството на икономиката от 2004 г., техният брой е 311.
Архивите на Министерския съвет в периода 1960-1990 г. и на Министерството на външната търговия по времето на комунизма показват, че за този период са създадени над 450 фирми в целия свят, в които са вложени за уставен капитал, увеличаването му и за покриване на загуби най-малко 712 млн. долара.
Според документи на българското контраразузнаване от 1991 г., приложени по дело №4/1990 г. за установяване причините за икономическата катастрофа, наследена от управлението на БКП, образувано от Главна прокуратура, към 1990 г. задграничните фирми са дължали на държавата около 1 млрд. долара от непреведени от предишните години печалби.