Конфискацията на имущество без влязла в сила присъда ще доведе до произвол и ще наруши гарантираното от конституцията право на собственост. Така зам.-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев коментира последното предложение на Министерството на правосъдието за отнемане на имоти да е достатъчно повдигането на обвинение и разминаване между доходите и имуществото с около 60 хил. лв.

Според Илиев повдигането на обвинение не е достатъчно основание за конфискация, тъй като изходът от наказателното дело е неизвестен. Какво ще стане, ако човекът бъде оправдан, попита съдията. Според него е неприемлива идеята на правосъдното министерство при оправдателна присъда, постановена след конфискацията на имуществото, то да се връща на собственика. "Това може да стане с един недвижим имот или автомобил, но какво става с предприятие или цял бизнес, държавата не може да го ръководи с грижата на добър стопанин, както би правил собственикът", обясни той. Зам.-председателят на ВКС постави въпроса и за компенсацията на човек, оправдан за престъплението, послужило като основа за отнемане на имуществото му. Какво ще може да претендира той като обезщетение - само преките вреди от конфискацията или и пропуснатите ползи, каквито ще има за бизнеса му, попита Илиев.

Той предложи да се въведат срокове и за запорите и възбраните, които съдът налага по искане на комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, известна като "Кушлев". Сега имуществото на човек, срещу когото е започнала процедура за конфискация, може да стои блокирано с години, тъй като се чака влизането в сила на присъда. Според Илиев тази ситуация е неприемлива. С проблема беше сезиран и Европейският съд за правата на човека в Страсбург, като сред жалбоподателите са обвинените за членове на престъпната група "Октопод" Пламен и Йордан Стоянови – Дамбовците.

Зам.-председателят на върховния съд коментира и проблема с масовото използване на специални разузнавателни средства (СРС). "Не може всяко второ-трето дело у нас или подкуп за 100-200 лева да се разследват със СРС", заяви той и допълни, че това ограничава и публичността на делата. "Службите, които работят с този тип информация, трудно възприемат изискванията за публичност и аз виждам разрешението на проблема – използването на СРС-та, за да се създаде веществено доказателство, трябва да се сведе до минимум. Тези средства трябва да се ползват само за да се откриват доказателства при изключително тежки престъпления, извършени спрямо държавата или от големи организирани престъпни групи", каза Илиев.