Ако сегашното здравеопазване в България е ад, напълно вярно е да кажем, че до него се стигна с добри намерения. Едно от тях беше активното включване на частните здравни фондове в системата с идеята, че конкуренцията ще подобри услугите. Само че трето поредно правителство не успява/не иска да реализира идеята, а през това време пазарът на частни здравни услуги се движи основно от корпоративните договори.

А идеята, с която тръгна частното здравеопазване, съвсем не беше такава.

След като при управлението на НДСВ и ДПС здравната реформа заспа зимен сън, правителството на тройната коалиция започна с обещанието, че ще направи частните фондове конкуренти на здравната каса. Пазарният принцип трябваше да осигури на пациентите по-добри услуги или поне да намали постоянните скандали в системата за липса на пари, лошо управление и плащане под операционни маси и кушетки за прегледи.

За четири години нищо такова не се случи. Идеите варираха от пълна демонополизация на здравната каса до надграждане с втори стълб в здравното осигуряване и възможност хората с по-високи доходи да излизат от държавната система и да плащат само на частен фонд. Дори се говореше, че ДПС ще успее да прокара реформата, за да осигури свързани с партията фондове. Но дори движението на Доган се оказа безсилно пред батаците на системата и смяната на министри и стратегии.

Междувременно тройната коалиция увеличи здравната вноска от 6 на 8% с идеята горницата да се спестява за подкрепата на новия модел, включващ и частните дружества. Тези пари обаче така и не стигнаха до тях. Вместо това се натрупа резерв на здравната каса в БНБ, за който в момента се води спор да се отклони ли за всякакви бюджетни дупки или не. Очаква се към края на годината в сметката на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в БНБ да има 1.4 млрд. лв. - за сравнение -  годишните премии на частните дружества за 2009 г. са под 40 млн. лв.

Докато стратегиите се пишеха, броят на фондовете прогресивно растеше, а акционерите им ги създаваха с надеждата, че реформата скоро ще продължи и те ще могат да се включат на един много по-голям пазар. През 2002 г. НДСВ свали изискването за първоначален капитал при учредяването на един фонд от 2 млн. на 500 хил. лв. с условието до три години след получаването на лиценз той да се вдигне до 2 млн. лв.

Тъй като вече нямаше ограничение този капитал да бъде заемен, обяснимо е защо за няколко години общият брой здравни фондове достигна 21. Сега те са 20. Единственият отнет лиценз е на "Уника здраво осигуряване", тъй като дружеството не започна реално дейност.

Големият брой фондове обаче не означава чак толкова голяма конкуренция – според данни на Комисията за финансов надзор към края на юни най-големите четири компании държат повече от 50% от пазара.

ГЕРБ дойде на власт с дебела папка от обещания за реформи, една от които беше именно включването на здравните фондове и реална конкуренция на НЗОК. В отчета за 100-те дни управление дори беше заявено, че от 2011 г. здравната вноска ще стане 10%, за да се подобри финансовото положение на сектора и да се даде възможност на частните фондове да се включат в нов модел на осигуряване. Недоволството от вдигането на осигуровката обаче бързо попари намерението и вече е почти ясно, че няма политическа воля статуквото да се наруши.

В сектора са категорични, че фондовете имат капацитета напълно да покриват услугите, които сега предоставя здравната каса, и е смешно да се задава такъв въпрос. Според Мишкалов срещу парите, които един човек със средна за страната заплата плаща като задължителна осигуровка в НЗОК, частните фондове могат да му дадат пълно покритие на здравните услуги с гарантиран достъп до най-добрите лечебни заведения и без никакви допълнителни разходи от сорта на плащане под масата и потребителска такса за личните лекари.

За осигурените в частен фонд тези неща не съществуват – те получават услугата, за която са сключили договор, без да доплащат и отивайки директно при специалист, без да чакат за направление.

В стремежа си да привлекат клиенти здравните фондове предлагат и покритие за разход, който официално е заклеймен от здравното министерство като маскиран подкуп – плащането за избор на екип за операции или раждане.

Освен несъстоялата се реформа още една заплаха е надвиснала над фондовете – преди дни Комисията за финансов надзор обяви проект за развитие на сектора, според който те ще трябва да отговарят на изискванията за капитал на застрахователите – 4.6 млн. лв. минимум още при учредяването. От КФН обясняват, че става въпрос за задължителна европейска директива, а не за тяхна идея. Зам.-председателят на надзора Борислав Богоев подчерта, че не става въпрос за автоматично налагане на правила и прелицензиране – просто фондовете ще трябва да отговарят на по-високи изисквания.

В бранша обаче не са съгласни да ги приравняват към застрахователите по задължителен капитал, при условие че премиите, които се събират от частните фондове, са абсолютно несъразмерни спрямо приходите на другия сектор. Според председателя на Асоциацията на здравните фондове Мими Виткова не е логично капиталът на фондовете да е в пъти по-висок от годишните им премии. В момента капиталът на 20-те фонда е 49.5 млн. лв. и е малко по-висок от събраните премии за миналата година.

Бившият здравен министър Илко Семерджиев коментира пред "Дневник", че надзорът тълкува неправилно директивите, защото ЕС не задължава социалните фондове, по какъвто модел са изградени здравните в България, да отговарят на изискванията за застрахователите. "Как може да се иска от дружество с 2-3 млн. лв. годишен оборот да блокира двойно повече като капитал? Няма никаква логика", коментира Семерджиев.

Според него това може да доведе до прекратяване на дейността за някои дружества. Мими Виткова не се ангажира с прогноза дали и колко дружества ще затворят, ако новото изискване влезе в закон.

Според Виткова при сегашната ситуация пазар за доброволно здравно осигуряване почти няма и за да не замре съвсем дейността, правителството трябва да направи нещо. Неин колега, който не пожела да бъде цитиран, обаче коментира: "Мислите ли, че след почти година и половина буксуване, със смяна на двама министри и при задаващи се догодина местни и президентски избори управляващите ще направят нещо? Разбира се, че не."

Според Виткова частното здравно осигуряване не трябва да се възприема като алтернатива на държавното, защото в много страни двете системи работят успоредно и се допълват. По-различни са възгледите на Илко Семерджиев: "Държавното здравеопазване фалира навсякъде по света. Дори и в Куба, и в Русия разбраха, че не работи." Примерът на Семерджиев е Холандия, която през 2006 г. прехвърля здравеопазването изцяло на частни фондове и миналата година изпревари Франция като държава с най-добрите медицински услуги.

Засега единствената надежда за здравните фондове идва от корпоративния сектор – дори и в България все повече компании осигуряват служителите си. Вече има цели браншове, в които това се смята за едва ли не задължителна социална придобивка. От "Виваком", които плащат осигуровки и на заетите при тях, и на семействата им, коментираха, че от доброто здраве на техните служители зависи тяхната работоспособност и е основна предпоставка за високи резултати.

Мария Чорбева от частния фонд "ДаллБогг:Живот и здраве" също коментира, че се повишава интересът от компании, а и индивидуално от хора, особено към пакети за профилактика. "Много работодатели разбраха, че е по-добре да заложат на това и да имат здрави служители", каза Чорбева.

Логиката на частния сектор е проста – искаме здрави работници, за да имаме стабилен бизнес. Лошото е, че държавата още не е разбрала колко е важно да има здрави граждани, за да е стабилна икономиката й.