Все повече студенти записват специалности, които да ги подготвят за мениджърски позиции (стопанско управление, администрация), но огромният брой завършили висше образование започват работа като продавачи и сервитьори. Това установява проучването на Българската стопанска камара (БСК) за периода 2005-2009 г.

Тенденцията се потвърждава и от данните за най-желаните специалности и университети. "Публична администрация", "Мениджмънт", "Финанси", "Стопанско управление" привличат най-много кандидат-студенти, а най-желаното висше училище от поне пет години е Университетът за национално и световно стопанство.

Според анализа на БСК разминаването между подготовката на учениците и студентите и нуждите на бизнеса става все по-драстично. Няма връзка между броя на студентите и модните дисциплини и търсенето на определен вид специалисти. Доказателство за това е нарасналият през последната година брой на новоприети студенти в програми с академична ориентация.

За сметка на това все по-малко млади хора записват технически или аграрни науки, сочи проучването. От това разминаване идва и невъзможността на завършилите да си намерят работа по специалността. Аграрният сектор например не се развива, защото липсват квалифицирани кадри, твърдят експертите на БСК.

Противно на масовото мнение, данни на Евростат показват, че България сериозно изостава от другите страни в ЕС по дял на хората с висше образование. Все пак в последните години те се увеличават, но намаляват младежите, които имат желание да учат и след това и особено в докторска степен.

Много сериозно е изоставането на България и в развитието на системата "Учене през целия живот". Установено е, че за разлика от ЕС безработните у нас не проявяват никакъв интерес към допълнителна квалификация, образование или усвояване на нова професия, за да си намерят работа.