Кабинетът сам се вкара в капан с ранните пенсии
Отказът на правителството да започне пенсионната реформа от догодина го вкара в задънена улица за пенсиите на работещите 1 и 2 категория труд. Казусът кой и как ще плаща ранните пенсии е основният проблем пред фиксирането на осигурителната вноска за догодина.
Социалният министър постави публично темата като проблем за недостига на средства в частните професионални фондове и дори предложи средствата в тях да се прехвърлят в Националния осигурителен институт. Според пенсионните фондове обаче проблемът е другаде.
От 1 януари 2011 г. те трябваше да започнат да изплащат пенсиите на тези категории работещи за периода, докато навършат общата пенсионна възраст. Според Кодекса за социално осигуряване обаче началото на тази схема е обвързано с увеличението на възрастта за пенсиониране или на трудовия стаж на тези категории.
Там е записано, че по професионалните схеми се изплащат пенсии на работници с 10 години стаж 1 категория и 8 години по-ниска от общата пенсионна възраст. За 2 категория изискванията са 15 години стаж и 3 години по-ниска възраст. В момента обаче тези хора могат да се пенсионират съответно 11 и 6 години по-рано.
Изискванията в кодекса са приети още през 2000 г., с началото на пенсионната реформа и явно са една от причините в края на лятото правителството да внесе в парламента предложение още от догодина осигурителният стаж да се увеличи с 3 години за всички категории работещи.
То беше оттеглено по решение на премиера Борисов, след като синдикатите заплашиха с протести, и сега промяната се планира най-рано за 2015 г. Така се образува луфт от 4 години в досегашната схема за пенсиите.
Този проблем в неделя предизвика 5-часов спор между синдикати, работодатели и представителите на частните фондове по време на неформалното заседание на тристранния съвет. Днес министър Тотю Младенов предложи поредно отлагане на решението - още една година гратисен период, в който ранните пенсии да се плащат от НОИ, като през това време се търси окончателен вариант.
По думите му за това са нужни допълнителни 18 млн. лв. Ден по-рано сметката на финансовия министър Симеон Дянков беше за двойно по-голяма сума. От финансовото министерство неофициално съобщиха, че ще се опитат да намерят средства чрез икономии и да избегнат допълнително увеличаване на пенсионната осигуровка. Правителство, синдикати и работодатели вече се разбраха тя да нарасне с 1.8 процентни пункта от 1 януари.
"Въпросът с ранното пенсиониране на хората не може да се реши за един ден. Решението трябва да бъде добро както за НОИ, така и за хората, бизнеса и фондовете", каза в понеделник Тотю Младенов. Синдикатите обаче се обявиха против.
"Или решаваме нещата радикално и прехвърляме парите в солидарен фонд към НОИ, или срокът за професионалните пенсии трябва да бъде отложен до 2014 г. Няма друго възможно решение. Предложението на министъра на труда нищо не решава, само отлага с още една година", коментира и.д. президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той обвърза в пакет с решението за ранните пенсии и това за промяната в пенсионната възраст: "Или намираме дългосрочно решение и тогава от 2017 г. вдигаме възрастта, или като не намерим решение, не вдигаме възрастта." Също вчера синдикалните организации на КНСБ и "Подкрепа" в Перник изпратиха протестно писмо до Бойко Борисов срещу намеренията за увеличаване на осигурителния стаж.
Работодателите също се изказаха резервирано за едногодишната отсрочка. "Това е отлагане на проблем, който е заложен от предишните законодатели", коментира председателят на БСК Божидар Данев (виж мненията).
По изчисления на пенсионните компании, ако от 2011 г. се пенсионира служител с 10 години натрупвания в частните фондове, той ще получава от тях едва 179 лв. пенсия - само с 40 лв. над минималната. Проблемът според компаниите е заради недостатъчните вноски.
Пред "Дневник" изп. директор на ПОК "Доверие" Даниела Петкова съобщи, че едва около 17% от хората с партиди в професионален фонд имат вноски за всяка една от последните 10 години. Според нея причините са некоректни работодатели и безработицата. По закон цялата вноска за тежък труд (12% за първа категория и 7% за втора) е за сметка на работодателя.
Представителите на работодателите дават и други обяснения - промяна на работата в течение на годините, по-късно включване в схемите за 1 и 2 категория, както и отражението на финансовата криза върху доходността на акциите, в които са вкарани част от средствата на фондовете.
Даниела Петкова обаче посочи, че крайният резултат от последните 10 години е положителен и не може да се говори, че фондовете са загубили пари - от натрупаните към края на септември около 470 млн. лв. в професионалните схеми поне 35 млн. лв. са доходност от инвестиции по данни на асоциацията на пенсионните дружества.
Пенсионните фондове посочиха още един проблем - за хората, които са работили в тежки условия и преди 2000 г. и работодателите са превеждали вноски първо на държавата и после на професионалните фондове.
В момента никъде не се посочва как ще се изчисляват тези пенсии, за които има вноски и в двете системи. Ако проблемът не се изчисти, когато започнат да се плащат професионалните пенсии, тези хора ще вземат пенсия само от фондовете, но не и от вноските им в държавното осигуряване. Така излиза, че ще получават по-малко от дължимото.
От бранша казаха, че нямат точни данни за колко хора става дума, но със сигурност броят им не е малък. "Има празнина в закона от 2000 г. - на практика тези хора са изпуснати и трябва час по-скоро да се уреди въпросът с техните пенсии", коментира София Христова, изп. директор на ПОД "Алианц България".
| Контролът От началото на 2006 г. всички осигуровки се събират и след това се разпределят към частните фондове и НОИ от Националната агенция за приходите. Тя отговаря и за контрола върху събираемостта и укриването им. Дотогава вноските за пенсии са събираха от НОИ, който също трябваше да контролира събираемостта. До редакционното приключване на броя от НОИ не отговориха как са контролирали изрядни ли са работодателите. Пред "Дневник" Даниела Петкова, изп. директор на ПОК "Доверие", зададе въпроса кой ще гарантира, че НОИ не е пренасочвал от средствата за частните фондове, за да покрива дефицита в държавната система, след като институтът е имал конфликт на интереси. От НАП съобщиха, че досега са направили около 50 хил. проверки на работодатели, от които 12 хил. са били тематични – дали са внасяни редовно вноски за пенсионно и здравно осигуряване. В резултат за последните 2-3 години само от проверките в агенцията са постъпили около 200 млн. лв. за здраве и пенсии. Представителите на пенсионните компании не успяха да отговорят дали събираемостта и вноските са се увеличили, след като с контрола им се е заела приходната агенция. Те обясниха, че до голяма степен периодът съвпада първо с увеличението на заплатите в много браншове, а после със съкращенията заради кризата, затова е трудно да се направи сравнение. |
| Мнения Даниела Петкова, изп. директор, ПОК "Доверие" Първоначалните разчети бяха всички фондове да получават по 120 вноски за последните десет години, но такива хора почти няма. Едва около 17% имaт вноски за всяка една година от този период. През повечето време вноските са събирани от НОИ и никой не е контролирал този процес. Задавам въпроса защо държавният пенсионен фонд, който генерира над 2 млрд. лв. дефицит на година, не се контролира, както контролират нас? НОИ има конфликт на интереси – ако не са им стигали парите за други пенсии, как се гарантира, че всички вноски са ни превеждани? Не мога да приема и твърденията, че пенсионните фондове са изгубили парите на осигурените – цифрите са очевидни, ние сме превели над 97 млн. лв. на НОИ досега, от които минимум 15 млн. лв. са доходност от инвестиции. София Христова, изп. директор, ПОД "Алианц България" Може би е най-добро предложението на министър Младенов – да се удължи с още година срокът, в който НОИ плаща пенсии, а след това да започнем ние. През това време да се създаде работна група, която да реши проблемите – ние сме готови да участваме с експерти. При капиталовите схеми колкото вноски си направил, такава пенсия ще вземаш. За някои хора вноски просто не са внасяни. Но има хора със сериозни натрупвания, които могат да получават по-добра пенсия, отколкото от държавния фонд. Има празнина в закона за хората, за които са събирани вноски в НОИ преди 2000 г., и трябва да се уреди въпросът с тях. Ние можем да започнем да им плащаме срочна пенсия, но и държавата трябва да изпълни задължението си, след като е събирала вноските им. Тези хора би трябвало да се ползват и от двете системи. Пламен Димитров, КНСБ Или решаваме нещата радикално, или срокът за плащане на професионални пенсии от фондовете трябва да бъде отложен до 2014 г. Предложението на министъра на труда нищо не решава - просто въпросът ще се отложи с още една година, а досега вече колко пъти го отлагахме. Всичко е в комплект - или намираме дългосрочно решение и тогава от 2017 г. вдигаме възрастта за пенсиониране, или като не намерим решение, не вдигаме възрастта. Целта на идеята за създаване на солидарен стълб за ранното пенсиониране на категорийните работници в НОИ е да се гарантират правата както на работещите при тежки условия преди 2000 г., когато не е имало професионални фондове, така и след това. Така ще се коригира грешка на пенсионната реформа в България от 2000 г. КНСБ още тогава беше против, тъй като никъде в ЕС няма устойчиво решение за ранно пенсиониране през капиталови схеми. Евгений Иванов, КРИБ Предложението на министъра на труда е едно от възможните решения, по които тепърва ще преговаряме със синдикатите. Причините за липсата на средства в професионалните фондове са различни. Някои работници може да са започнали да работят като категорийни по-късно, други може да са прекъсвали, на трети може работодателите да не са им плащали вноските. НАП трябва да контролира некоректните фирми и да ги санкционира. Божидар Данев, БСК Не е възможно да не се удължи срокът, от който професионалните фондове да започнат да плащат. Отлагането с една година е само временно, за да може да се реши как да се коригира Кодексът за социално осигуряване, в който са заложени законодателни капани. Там едно от условията за ранна професионална пенсия е 10 години стаж в първа категория и 8 години по-ниска възраст, а според друг текст мъжете могат да получат тези права 11 години по-рано от общата пенсионна възраст. Това означава стажът им да се удължи автоматично с три години, тъй като през това време те няма да имат право на пенсия. Не сме съгласни с предложението за национализация на професионалните фондове. Вноските в професионалните фондове са лични и партидите в тях може да се наследяват от роднините на работниците. В солидарният стълб тези вноски ще се обезличат, което е безумие. Категорично ще атакуваме и идеята на синдикатите да се увеличи с 2 пункта вноската за универсалните фондове (втория стълб). Така искат да компенсират частните фондове за това, че ще им изтеглят парите от професионалните схеми. Тук обаче навлизаме в сериозни противоречия с конвенция на МОТ, която България е ратифицирала. Това ще доведе до дискриминация по възраст, защото ще наложи различни групи да плащат различни осигуровки - във втория стълб вноска имат само родените след края на 1959 г. Има много хора без вноски в професионалните фондове, но с права за ранно пенсиониране, тъй като са работили в първа и втора категория преди 2000 г. Тезата, че фондовете са празни, тъй като работодателите не са плащали вноски, не е вярна. Може би има и такива недобросъвестни работодатели, но драмата е другаде. По време на подема в икономиката нормата за доходност беше над 9 % и това беше заложено в плановете. В кризата обаче всичко се срина. Прехвърлянето на активите на фондовете на нов титуляр, НОИ, крие много големи опасности. Голяма част от тези активи в момента не са ликвидни и са силно подценени по стойност. |