Премиерът Бойко Борисов и синдикални лидери посочиха на няколко пъти в последните дни учителския фонд към НОИ като пример за добро управление на средствата от осигуровки, противоположно на това от професионалните фондове. Беше обяснено, че учителският фонд ще се ползва като прототип на бъдещия солидарен фонд, където ще се прелеят индивидуалните сметки. Затова ще сравним финансовите параметри и дейността на двата типа фондове.

Учителският пенсионен фонд е солидарен (без индивидуални партиди) и създаден в края на 1996 г., за да подкрепи реформата в образованието, чиято цел е възрастта за пенсиониране на учителите да се изравни с обичайната. В момента те могат да се пенсионират три години по-рано.

Идеята е била след изравняването натрупаният резерв на фонда да се разпредели между осигурените в лични пенсионни сметки като бонус за учителите заради по-големите им осигуровки до този момент.

Първоначално идеята беше това да стане от 2011 г., в края на мандата на кабинета "Станишев" преходният период беше удължен до 2020 г. по настояване на синдикатите. През това време фондът ще продължи да плаща пенсии на пенсиониралите се по-рано учители до навършване на общата пенсионна възраст, както и добавки на тези, които не са се възползвали от това право.    

Професионалните пенсионни фондове са капиталови схеми и средствата се трупат по лични партиди на осигурените. В тях се осигуряват работниците от първа и втора категория. Целта е те да поемат изцяло изплащането на ранните пенсии до навършването на общата пенсионна възраст. Натрупаните пари по индивидуалните партиди могат да се наследяват. 

И в двата вида фондове вноските се правят само от работодателите. За 2010 г. вноската за учителите е 4.3%, а за работниците от първа и втора категория - съответно 12% и 7%. В професионалните фондове вноските се правят от частни и държавни компании, а в учителския идват от детските градини и училищата, от които не повече от 3% са частни. По данни на ПОК "Доверие" едва 17% от хората с партиди в професионален фонд имат вноски за всяка една от последните 10 години. По данни на НОИ близо 95% от учителите са осигурени.

Въпреки че събираемостта на вноските се осъществява от едни и същи държавни институции - до 2006 г. НОИ, след това НАП, огромната разлика е една от причините за липсата на средства в професионалните и за излишъка в учителския. Друга разлика е, че учителският фонд изплаща пенсии само за три години, докато на капиталовите схеми се разчита за по-дълъг период от време. От НОИ отчитат, че разходите на учителския фонд за срочни пенсии са едва около една четвърт от средствата, а остатъкът се трупа в резерв.

Освен това данните на осигурителния институт показват, че разходите за добавките към пенсиите на учителите, които не са се пенсионирали по-рано, се увеличават. Това е показателно за желанието на учителите да отлагат пенсионирането си, се посочва в годишния сборник на осигурителния институт. В същото време синдикатите многократно са посочвали, че един от основните стимули за категорийните работници е възможността за ранно пенсиониране.

По закон пенсионните дружества инвестират средствата в инвестиционни инструменти с ниска степен на пазарен риск. Средствата на учителския фонд могат да се влагат само в държавни и общински ценни книжа, както и в депозити в банки. По информация от представители на финансовия пазар доходността му е около 3-4% (104% ликвидност по премиера Борисов).

Данните на КФН за периода 30 август 2008 г. - 30 септември 2010 г. показват, че средната доходност на всички професионални фондове е 0.11%. 2008 г. е единствената година с отрицателна доходност за фондовете.

По изчисления на асоциацията на дружествата за доброволно и професионално осигуряване към края на септември в професионалните схеми има общо 470 млн. лв., от които поне 35 млн. са доходност от инвестиции. Така за целия 10-годишен период се получава доходност от малко над 7%.

Професионалните фондове се управляват от частни пенсионни компании, които удържат такси за управлението на средствата. Максималният им размер е определен със закон и се контролира от КФН. Справка на "Дневник" по данните на КФН показва, че стойността им е по-малко от 2% спрямо активите, които управляват. Учителският фонд няма отделно перо за разходи за администриране на средствата. Те влизат в общите разходи на НОИ за административно управление на всички пенсионни фондове в държавното осигуряване. За 2010 г. той е 8.3 млрд. лв., от тях разходите за управление са 0.24%.