МВР е "регистрирало" в България едва 1326 проститутки и е "локализирало" 263 публични места, на които те предлагат услугите си.

Данните са към октомври 2010 г. и бяха съобщени от вътрешния министър Цветан Цветанов. Той участва на кръгла маса за проблемите със сексуалната експлоатация, организирана от Фондация "РискМонитор", Националната комисия за борба с трафика на хора и парламентарната комисия по вътрешна сигурност. "РискМонитор" представиха доклад по темата, информацията в него е набавена чрез 100 дълбочинни интервюто с проституиращи, сводници, социални работници, полицаи, следователи и прокурори.

Пред журналисти министър Цветанов сам посочи, че цифрата за общия брой на проститутките у нас не отговаря на реалността. Това са документирани лица, които се занимават с определен вид дейност, поясни той и продължи: "Знаете, че доказването на подобни проститутки и обхващането на техните сводници е един доста сложен процес. Това, което мога да кажа, е, че работим доста активно".

Пак по данни МВР в Бургас има най-много "трафикирани момичета, които изпълняват указания на сводници" (както ги нарече Цветанов). В града били преброени 151 проститутки. Във Варна и Пловдив били по 146. Най-малък брой били "документирани" в Перник - две, и в Ямбол - шест.

За София МВР отчете 136 проститутки, 14 "открити места, на които предлагат услугите си" и 29 закрити - клубове, хотели и т.н.

В същото време, според "РискМонитор", които се позовават на свои независими източници, на територията само на едно от 9-те РПУ в столицата има над 30 клуба. Според изследването на неправителствената организация в София съществуват между 80 и 150 обекта, които предлагат платени сексуални услуги, а в предишни години техният брой е бил значително по-голям.

Дневният оборот на един клуб е около 1000 лв., показват сметките на фондацията. Това означава, че в София дневно се генерират между 80 хил. и 150 хил. лв., месечно - приблизително от 2.5 млн. до 5 млн. лв., а годишно - между 30 и 60 млн. лв.

Практиката обаче е проституиращите да получават 50% от заработените пари, затова печалбата за организираната проституция остава наполовина, сочи анализът им. След приспадане на разходите - проценти при доверен клиент, подкупи за корумпирани служители, плащане на сводниците в групата, босовете в пазара на проституция остават с печалба между 10 млн. и 20 млн. лв. на година.

Вътрешният министър Цветанов пък изчисли, че от едно момиче, продадено на секс пазара в страните от ЕС, печалбата е между 12 хил. и 18 хил. евро на месец. Сметките показвали годишен доход от около 1 млн. евро. на добре организирана група за трафик на жени с 6-7 проститутки.

С натрупаните финансови средства се създават възможности за корупционни схеми, констатира още вътрешният министър. През годините на прехода в България тези групи са се превърнали в инструмент за изнудване на политици, магистрати, полицаи чрез т.нар. елитни проститутки, каза още Цветанов.

Той се позова на данни на ООН, че 7-8 млн. души са предмет на трафик по света, което генерира печалба от 3-4 млрд. долара годишно. Около 270 хиляди момичета са жертва на трафик с цел сексуални услуги в Европа - това показвали пък данни на Европол.

България се очертава като третата страна в Европа по трафик на момичета - след Румъния и Украйна, каза още Цветанов. Организираната престъпност у нас, която се занимава с този бизнес, е конкурирана по сила само от албанските групировки.

Свиленград, Сандански, Петрич и Кулата са сериозният пазар на секс услуги, каза криминологът от "РискМонитор" Георги Петрунов. По думите му миграцията на проституиращите е от вътрешността на страната към големите градове, курортите и пограничните райони.

От фондацията разделят проституцията на четири основни слоя.  В "много ниския" влизат тези, които проституират да оцелеят и това са зони, свободни от рекет, към които организираната проституция не проявява интерес.

В "ниския слой" се включват проституиращите на открити места - паркове, площади, магистрали. От тях се събира такса. За София тя е средно 20 лв. на ден, във Варна и курортите пък се събират на седмица по 120-150 лв.

Пазарът на сексуалните услуги в столицата е разпределен между четири основни вериги, твърдят от "РискМонитор". Четиримата босове се опитват да монополизират пазара и да не допускат безконтролни играчи в него. Първите три вериги са свързани с т.нар. силови групировки от началото на 90-те години, които имат интерес в ниския, средния и високия слой на проституцията. Четвъртият играч може да се определи по-скоро като крупен бизнесмен, каза Петрунов, но отказа да посочи имена. Около тези четирима лидери има по един или няколко отговорника на местно ниво, в София те са между 7 и 12 души.

От "РискМонитор" констатират още, че много често четирите вериги държат клубове в съседство - един до друг или един срещу друг, но помежду им няма конфликти. Обясняват и причините - насилието плаши клиентите, освен това се привлича общественото внимание и се "осветляват клубовете", което предизвиква по-настойчиви полицейски проверки. В резултат на добросъседството пък, цените на секс услугите в отделните слоеве на проституцията са едни и същи при различните вериги.

Фондацията е конструирала и два модела на управление престъпна организация, занимаваща се с проституция. В единия случай има национален бос с легален бизнес. Често в модела се включва и модна агенция и таксиметрова компания, обслужваща проституиращите. Под боса е изпълнителният директор (доверено лице), който се занимава с престъпната дейност, но участва и в някои легални бизнеси. Под директора стои босът на проституцията, който контролира т.нар. големи отговорници или "малки шефове". Тяхната позиция в организацията е на междинно звено. Основните им задачи са ежедневно да контролират обектите и персонала, да събират отчетите на заработените средства, да организират цялостната реклама на веригата - брошури, визитки и т.н.

Във веригата са още охранителите и проституиращите. Към нея обаче има "франчайзери" - сводници, които използват имиджа и влиянието й, протекциите и контактите, за да създават и управляват свои клубове, като заплащат съответната такса.

В центъра на втория модел стоят няколко национални босове, които контролират множество легални и нелегални дейности, често контрабанда, проституция, наркотрафик, кражби на коли и ДДС измами. В тази схема се работи с "довереници" на различни нива, като най-ниското ниво контролира и управлява част от секс пазара в София. Клубовете на различните довереници нямат връзка помежду си, а ангажиментът им е в началото на всеки месец да предават фиксирана сума.

За този феномен говори прокурорът от Върховната касационна прокуратура Васил Миков. По думите му типичен пример за връзка между организираната проституция и политиката е присъдата на общинските съветници във Варна - Веселин Данов и синът му Христо, за ръководене на въоръжена престъпна група през септември 2008 г., създадена за изпиране на пари, придобити от престъпна дейност, склоняване към проституция и трафик на хора, изнудване.

Прокурорът посочи, че по делото са събрани доказателства, че в деня на местните избори през 2007 г. проституиращите и сводниците са били извеждани по улиците и са участвали в изборния процес като представители на политическа сила.