Първанов направи реверанс към БАН

Първанов направи реверанс към БАН

Първанов направи реверанс към БАН
Президентът Георги Първанов скастри американския посланик Джеймс Уорлик. Държавният глава използва тържественото събрание в БАН по повод Деня на будителите, за да отбележи, че вчера видял "сред наградените от изпълнителната власт група посланици, особено единия в последната година полага много усилия да ни събуди" и попита "научната аудитория към днешна дата имаме ли критерии и може ли без колебание да кажем що е то заслужил българин днес".
Първанов отказа да говори за проекта
Георги Първанов отказа да говори пред журналисти за бъдещия си проект, тъй като "има друга сериозна тема". На тържественото събрание обаче дойде бившият вицепремиер в кабинета "Станишев" Меглена Плугчиева, чието име се завъртя като потенциално за участие в бъдещото президентско движение. Тя обясни присъствието си с това, че е научен работник.
Министърът на културата Вежди Рашидов награди вчера посланиците на САЩ - Джеймс Уорлик, на Испания - Хорхе Фуентес, и на Норвегия - Тове Скарстейн, с отличието "Златен век" за изключителни заслуги към българската култура и развитието на двустранното културно сътрудничество. Посланик Уорлик е един от дипломатите с най-чести изяви.
Първанов използва случая и за реверанс към научната общност и БАН. "Искам да ви се извиня за онова, което аз съм сгрешил или не сме направили в президентската институция", каза държавният глава. И заяви усещането си, че "никога българските институции не са обръщали така гръб на научната общност". "Нямам логично обяснение защо никой не желае да ползва научна експертиза в хода на решения, сигурно е много по-лесно да се довериш на собственото си обкръжение, но много по-стратегически вярното за държавата е да използваш научната експертиза", смята Първанов. И посочи опита си като партиен лидер в отношенията с дългогодишния бивш председател на БАН акад. Иван Юхновски.
Президентът критикува отново, че липсва стратегическо разбиране за науката и образованието. Посочи, че не само в европейската стратегия за следващото десетилетие, но и в националните документи на партньорите ни от ЕС ключовата дума е конкурентоспособност. Ключовият лост са науката и образованието и затова там виждаме други финансови параметри извън бюджетните средства, коментира той.
Според Първанов няма как да има работеща стратегия за науката, ако няма ясна стратегия за развитието на българската икономика. Науката е функция на националните цели и задачи, които сме си поставили. Когато тази стратегия отсъства, съвсем естествено е на науката и образованието да се гледа като към някакъв излишен разход, заяви той. Онези, които формирали бюджета, обаче гледали на науката и образованието като на излишен, досаден разход, критикува Първанов финансовия министър Симеон Дянков.
Държавният глава не пропусна да отбележи, че в бюджета на МВР са предвидени повече пари. Имам усещането, че сме на първо място по състав, ангажиран в системата на МВР, но никой там не говори за реформи, каза той. И коментира, че размерът на парите за подслушване е един от белезите на това къде отиваме.
В края на 20-минутното си слово Първанов призова учените "днес повече от всеки друг път да си отговорят кои сме ние и къде сме". Той заяви още, че за разлика от много други неща в политиката и икономиката българската наука в редица свои сектори и направления има своята конвертируемост.