Прокурорите не прилагат правилно закона, обвиняват колкото може повече хора по едно дело, събират ненужно много доказателства, разследват едностранчиво, а пред съда са пасивни. Съдиите пък мълчат и не обясняват решенията си на обществото, а понякога бавят обявяването на мотивите за дадена присъда с месеци и дори над година. Това са изводите на фондация "Риск монитор", която е анализирала 18 дела от обществен интерес.

Авторът на анализа, преподавателят по наказателно право Ралица Илкова, е установила, че съдиите често дават ниска оценка за работата на прокуратурата. Като проучването е установило, че най-честите грешки на обвинителите са при квалифицирането на престъплението - избор на точен член от Наказателния кодекс, както при преценката на доказателствата. "На бързината се отдава по-голямо значение, отколкото на качеството. Бърза се с внасянето на обвинителни актове, а след това отговорността при провал се прехвърля на съда", заяви Илкова. Освен това анализът е установил, че по едно дело често се събират прекомерно много доказателства и се разпитват ненужно много свидетели.

Според Илкова прокуратурата трябва да се реформира така, че отделният обвинител да е по-независим и да носи лична отговорност за провала на дадена дело. Тя обясни, че не предлага да се въведат наказания при оправдателни присъди, а всяко неоснователно поддържано обвинение да се отразява на кариерата на прокурора. Тази идея беше подкрепена от депутата от ДСБ Веселин Методиев, който заяви, че е крайно време да се прекрати размиването на отговорността в съдебната власт. "Не трябва да се казва, че за нещо е виновен съдът или прокуратурата, а отговорността е на конкретния съдия или прокурор", заяви той.

Според главния съдебен инспектор Ана Караинованова прокурорите приемат, че участието им в дадено дело приключва с внасянето на обвинителния акт. "Те са изключително пасивни по време на съдебния процес, активни са само когато обжалват оправдателни присъди", заяви тя.  Караинованова отчете, че макар повечето критики от доклада на "Риск монитор" да са към прокуратурата, фрапиращо е поведението на съдиите, които забавят мотивите по важни присъди като в някои от случаите с година и осем месеца, въпреки че трябва да ги напишат до месец.

осъден на 12 години затвор за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД

Делото е пример за опити от страна на защитата да "шиканира" процеса, както и за употреба на дисциплиниращи мерки от страна на съдебния състав.

бивш директор на пътния фонд

подсъдим за злоупотреба със служебно положение заради сключени обществени поръчки с фирми на братята му

Наблюдаваното производство е пример за перфектно процесуално поведение на страните в производството.

оправдани за организирана престъпна група, подготвяла три убийства

Наблюдаваното производство е пример за многобройни опити за "шиканиране" на процеса и дисциплиниращо поведение на съдебния състав.

осъден за трафик на наркотици на 16 години затвор

По делото са допуснати многобройни съществени нарушения на процесуалните правила – правото на защита на подсъдимите е нарушено; постановени са изключително тежки, непознати за българската правна система присъди; отказано е събирането на всички доказателства, поискани от защитата.

бивш директор на "Булгартабак холдинг"

оправдан за укриване на 58 хил. лв. данъци

Наблюдаваното производство е пример за перфектно процесуално поведение на съда и страните и за проявление на принципа на равнопоставеност на страните; събрани са всички необходими и възможни доказателствени източници с оглед изясняване на обективната истина и са изчерпани всички възможни способи за доказване; обвинението почива на предположения и на материали по данъчно производство.