След близо деветмесечни усилия управляващите от ГЕРБ, подкрепени от "Атака", внесоха проект за изборен кодекс, който да уреди правилата за провеждане на всички видове избори. 

С кодекса експериментално ще бъде въведен регионален преброителен център - мярка срещу купуването на гласове, за която неправителствени организации настояват от години. В същото време управляващите на практика се отказват от своята предизборна заявка  - да въведат реална преференция, като въвеждат 20% праг за пренареждане на партийните листи за изборите за Народно събрание. Преференция позволява на избирателя да посочва предпочитан кандидат в листата, като го изтегли на предно място.

Очаква се до края на тази сесия кодексът да бъде гласуван от парламента. Още в нощта на 5 юли, когато ГЕРБ спечели парламентарния вот, лидерът им Бойко Борисов обяви, че ще се сменят правилата за провеждане на избори, така че да се решат постоянните проблеми с манипулациите на вота. Постави и срок - до декември да се напише изцяло нов закон. В крайна сметка проекта за изборен кодекс беше внесен в Народното събрание година и четири месеца след обявеното от Борисов намерение.

Според текстовете в проекта прагът за преференции за евроизборите, където листата е национална, ще бъде 10 на сто, а не както досега - 15 процента. За парламентарния вот обаче, където кандидатите се избират по райони, прагът за пренареждане ще е 20 на сто, пише в кодекса. Експерти вече предупредиха, че за да сработи преференцията, прагът трябва да е под 10 на сто. Пренареждането на партийните листи така и не стана факт на евроизборите през 2007 г. именно заради 15-процентната бариера.

Още в началото на дебатите по новите изборни правила от ГЕРБ се обявиха за намаляване на прага. Днес обаче авторът на изборния кодекс и шеф на комисията, която го подготвяше - Искра Фидосова (ГЕРБ), обясни, че 20 на сто е "нисък и реален праг", когато става въпрос за регионална листа. Например при 5 хиляди гласували в един избирателен район хиляда човека ще са достатъчни за пренареждане на листата, изчисли тя.

Управляващите в крайна сметка ще проверят на практика идеята преброяването на подадените гласове да се прави в регионален център, а не както досега - в секционни избирателни комисии. От години гражданският сектор настоява за подобна мярка, за да спре практиката да се купуват цели секции и така да се манипулират протоколи от гласуването. Преди време ГЕРБ оспорваха идеята с мотива, че ако в регионалния център се установят разминавания в броя гласове, няма да е ясно в коя точно избирателна секция е проблемът. Въпреки това за местните и президентските избори следващата есен в една община ще бъде направен регионален център, където да се броят бюлетините.

Като мярка срещу купуването на гласове ГЕРБ предлагат още няколко мерки, например изборът да се отбелязва само чрез зачеркване със знака "Х" и това да става само със син химикал. Различните знаци на бюлетината или употребата на различни цветове са сред начините купувачите на гласове да контролират инвестицията си, напомниха експерти.

Други предложения на управляващите са допускането на придружител в тъмната стаичка да става само след представяне на решение от Трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК), придружителите на гласуващите да се записват в списък и да могат да съпътстват най-много двама избиратели. Аргументите - имало случаи цели села да се явяват на гласуване с придружители, което предизвиква съмнения каква точно е ролята им - да помагат или да контролират вота. 

При заснемане на бюлетината (например с мобилен телефон) ще се предвижда сериозна санкция - 1000 лв. Така според ГЕРБ ще се предотврати възможността купувачът на гласове да контролира каква бюлетина пуска избирателят.

Предвижда се още в избирателните списъци да няма предварително вписани лични данни, например ЕГН-та, а те да се допълват в изборния ден, когато лицето отиде до урната. Няма да се издават и удостоверения за гласуване на друго място. Друга сериозна промяна в кодекса е намаляване на броя на общинските съветници.

Според промените т.нар. уседналост за местните избори ще се увеличи от 10 на 12 месеца и ще се доказва с постоянен и настоящ адрес в страната. Това ще засегне основно избиратели, които са декларирали, че живеят в чужбина. Според експерти такъв е случаят при много от изселниците в Турция например. За предстоящите местни избори обаче уседналостта ще остане 10 месеца, тъй като кодексът няма да бъде приет достатъчно рано, за да покрие периода от 12 месеца преди вота.

Въвежда се и изискване за уседналост на самите претенденти - те също ще трябва да са живяли в съответната община поне година, преди да се кандидатират.

Гласуването в чужбина ще става в консулски и дипломатически представителства. Ако избирателите искат да бъде разкрита секция и в друго населено място, ще трябва да го заявят, а секции както и досега ще се отварят при минимум 100 желаещи. Заявленията ще могат да бъдат правени и електронно.

Ще има постоянно действаща изборна администрация. С цел да се предотврати участието на "кухи" партии - които работят основно около избори, се записва изискване ЦИК да отказва регистрацията на партия, когато установи, че не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 г.

Увеличава се прагът за средствата, които партии, коалиции и инициативни комитети ще могат да изхарчат в кампании. За национални избори финансирането на агитацията ще може да струва до 4 млн. лв. за партиите и коалициите, а досега лимитът беше 1 млн. лв. на партия и 2 млн. лв. - на коалиция.

Въвежда се промяна и при оспорване на изборните резултати за местните избори. Досега Върховният административен съд можеше или да потвърди решението на общинската избирателна комисия или да касира изцяло изборите. Дори и при минимални нарушения и технически неясноти, не можеше да се връща решението за преразглеждане към общинската комисия, нито да се преразпределят мандатите в общинския съвет, а трябваше да има ново гласуване. Сега вече при допусната техническа грешка или грешка в пресмятането, съдът ще може да връща книжата на съответната общинска избирателна комисия за обявяване на действителните резултати.

Досега подобна възможност имаше само за парламентарните избори, но не и при местните.