Никой не иска да търси недекларираните антики
Представители на изпълнителната и съдебната власт си прехвърлят отговорността кой трябва да следи за нарушаване на закона за културното наследство, изискващ хората, които притежават антики, да ги декларират. Срокът за деклариране на намерени до момента колекции и предмети изтече на 10 април, след като беше неколкократно удължаван. На семинар в Пловдив през почивните дни обаче представители на институциите, отговарящи за опазване на културното наследство, дадоха да се разбере, че надали ще има специални проверки за укрити ценни експонати.
Николай Соларов от Върховната касационна прокуратура каза, че в България има около 50 000 колекционери. По данни на Министерството на културата обаче досега са декларирани едва 200 колекции. "Да му мисли изпълнителната власт с недекларираните", коментира Соларов.
Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов заяви, че въпросът с контрола на необявените предмети е "към друга администрация". "Кой и как да следи нещо, което е непроследяемо", попита пък Володя Велков, който е шеф на звеното в ГДБОП, отговарящо за трафика на антики. По думите му благодарение на "транзитния период на деклариране" в последната година е имало нов бум на иманярството. "Плащаше се да се копае, за да се попълват колекции и да се легализират лесно", обясни той.
От Министерството на културата за пореден път заявиха, че нова отсрочка за деклариране няма да има, макар за това да настояват колекционери. Така всеки, който иска в бъдеще да бъде признат за собственик на антика, ще трябва да доказва с доста сериозни документи правото си на собственост. Всички, които обявиха колекциите досега, можеха да докажат правото си на собственост с какъвто и да било документ - декларация за наследство, покупка от неясно кого и т.н.
Въпреки това според запознати дори и колекционери, обявили предметите си, са описали много малка част от тях.
По време на форума прокурор Соларов настоя да се предвидят строги санкции и дори затвор за собственици на сгради - паметници на културата, които не ги поддържат и ги оставят да се срутят с цел да могат след това безпроблемно да продадат имота или да строят отгоре. От средите на съдиите обаче се чу мнението, че и в сегашното законодателство има санкции за бездействие на собствениците и служебни лица. Съдии призоваха да се използват съществуващите юридически възможности и да се завеждат дела, а не да се говори за хипотетични престъпления.
Също така в закона за културното наследство съществува възможност, ако собственик не поддържа сградата си, държавата или общината да учредят ипотека на негово име, а със средствата да бъде ремонтиран имотът. Законът е в сила от април миналата година. Единствената досега преписка за учредяване на такава ипотека е за рушащата се сграда на Захарната фабрика в София, съобщи зам.-министър Чобанов.
Магистратите обсъдиха и проблема с т.нар. социализация на къщи - паметници на културата. Тя позволява строителство във и около паметника. Основният проблем пак се оказа размиването на отговорността - кой трябва да следи дали се спазват изискванията за строителство и стопанисване на сградите и да търси отговорност при нарушения.
Канали с покровители
"От България към САЩ има около пет канала за трафик на антики, като един го водим за несъществуващ от две години." Това каза шефът на дирекция в ГДБОП Володя Велков. По думите му спреният канал е на известния Ганчо Загорски от Пазарджик, който от години живее в Щатите. Велков каза, че Загорски е работил паралелно с брата на бившия главен прокурор Никола Филчев Ангел Филчев.
Попитан дали и каналът около Филчев може да се смята за разбит, антимафиотът отговори, че няма данни за това. Основният трафик на антики от България е през Австрия и задължително минава през Митко Станков-Бузата, посочи Велков. Прокурорът Николай Соларов пък намекна, че при бягството му от страната преди години Бузата е бил подпомогнат от тогавашен депутат. Велков уточни, че става дума за председателя на партия "Либерален конгрес" Янко Янков, който пък е кум на Никола Филчев. Има неслучайни случайности, коментира Велков.
| Федерацията по металдетектинг засега е недосегаема Прокуратурата не е намерила начин да атакува регистрацията на вписаната в края на миналата година от Ловешкия окръжен съд федерация по металдетектинг. Въпреки че още от януари обвинителите и Министерството на културата търсят как регистрацията да бъде отменена, нямало достатъчно основания и мотиви, с които да се докаже, че дейността на сдружението противоречи на конституцията и други закони, казаха представители на двете институции. Ще следим дали членове на федерацията нарушават законите и при три подобни случая ще атакуваме самото сдружение, обясни висш прокурор. Друг начин за блокиране на дейността на хората с металотърсачи ще бъде прокаран в предстоящите промени в закона за културното наследство, с които ще се въведат много строги правила за работа с търсачите. Още при сформирането на федерацията зам.-министърът на културата Тодор Чобанов коментира, че е странно да се допуска съществуването на организации, които имат пряка връзка с престъпността. Федерацията обаче и до днес продължава да развива дейността си, а в събота в Ловеч се събра на първото си общо събрание. На срещата присъствали около 50 души. Било взето решение за откриване на регионални клонове в София, Бургас, Кърджали, Русе, Плевен, Силистра, Враца, Асеновград, Видин и Монтана, съобщава сайтът на организацията. |